Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Понеделник, 11 Ноември 2019

Октомври 2019

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Инвестиции Брой: Юли 2019
Непозната и всъщност толкова познато
Парченце от селска Румъния

Непозната и всъщност толкова познато

print

e-mail facebook

„Дори в Румъния нещата са по-добре“, „Ето, вече и румънците ни изпревариха“ – това са само две от твърденията за северната ни съседка, често повтаряни у нас, особено от хора, които не са и стъпвали отвъд река Дунав. За Румъния по големите медии се чува и чете само, когато има някакво политическо сътресение – я смяна на правителство, я арест за някой политик, я улични протести. Иначе знаем много малко за ежедневния живот в тази държава, която е два пъти по-голяма от нашата, девета по площ в Европейския съюз и седма по население. Можем да кажем къде се намира Букурещ, ама само, защото е на час път от Русе. Но при градове като Клуж-Напока, Яш или Брашов повечето от нас вдигат рамене.

Благодарение на ЕС и на Ag-Press.eu, комуникационната платформа за журналисти на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските региони“ в Европейската комисия, през месец май имах възможност отново да посетя Румъния, заедно с колеги от 14 други европейски държави. Целта ни беше споменатият вече град Клуж-Напока, на 450 км северозападно от Букурещ, и неговите околности, където се запознахме с малка част от агросектора и прилагането на Общата селскостопанска политика.

Кои бяха нашите домакини

В първия ден групата ни имаше тежка програма, включваща посещение на четири обекта – малка мандра, произвеждаща сирене по стара традиция, компания за производство на растителни масла, млад зърнопроизводител, работещ с модерни технологии, и най-голямата винарска изба в региона на Клуж.

Сирене по средновековна „технология“

Легендата разказва, че някъде през късното Средновековие група овчари, работили за графа на Тага, заделили за себе си малко сирене, предназначено за трапезата на господаря, и го скрили в една пещера. Три седмици по-късно отишли да си го вземат и установили, че буците изглеждали странно – били омекнали и покрити с червеникава кора. Когато ги опитали, разбрали, че са създали нещо изключително вкусно. Сиренето „Nǎsal“ се прави и до днес, като технологията почти не се е променила. Специфичната си консистенция и червеникавия цвят то получава благодарение на бактерии, които виреят единствено във въпросната пещера. В наши дни тя се ползва от малка мандра, която е част от селскостопанска кооперация и преработва овчето мляко от няколко фермери, също членуващи в организацията.

Годишно производство на 90.000 литра различни растителни масла

В компанията за производство на растителни масла ни посрещат вместо с хляб и сол, с хляб и няколко панички различни видове олио – слънчогледово, рапично, тиквено, орехово, конопено и ленено.

Всички те се правят в Luna Solai, сравнително малък семеен бизнес, основан преди 20 години, когато родителите на Фелисия Тулай се пенсионират и започват да се занимават със земеделие. Изграждат малка инсталация за студено пресоване на суровината, с която преработват продукцията на своите съселяни. През 2011 г. Фелисия, която дотогава работи в голяма корпорация в Букурещ, решава да се върне у дома и да доразвие фирмата.

 

Автор: Алеко Дянков



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Купи техника Кубота на лизинг при 1% годишна лихва
Кубота България представи част от продуктовата си гама трактори и прикачен инвентар край гр. Камено

Успехите идват с Косад Семанс!
Концепцията HI CORN при царевица доказва своите предимства в Добруджа

ЕКОФОЛ АД празнува 30 години в българското земеделие
Компанията е най-голямата фирма за листни торове на Балканите

Еленът Рудолф е родопчанин и живее край Рожен
Драгни Георгиев отглежда красивото животно във ферма под Обсерваторията в Рожен

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg