Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Понеделник, 14 Октомври 2019

Септември 2019

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Предприемачество Брой: Септември 2019
Никога не ме е било страх да влизам в нови предизвикателства
Георги Таров, земеделски производител

Никога не ме е било страх да влизам в нови предизвикателства

print

e-mail facebook

Георги Таров е земеделски производител от Вълчитрън, община Пордим. Започнал преди около 20 години със стотина декара земя и много ентусиазъм, днес той е сред водещите бизнесмени в агросектора у нас, с високотехнологичен агропарк, модерна база и както се вижда, успешна бизнес стратегия. Убеден е, че земеделието е правилният му избор, че синовете му ще наследят обичта към земята и ще надградят постигнатото от него. Обича предизвикателствата и вярва, че успехът се гради на постоянството и усилената работа!

 Г-н Таров, нека Ви върна назад в годините. Кога се захванахте със земеделие?

Това стана около 2000 г. Вече 19 години, които изтекоха много бързо. Първо започнахме с производство на люцернови семена, след това със зърнопроизводство, докато днес имаме почти всички култури, включително боб, леща и рапица, която все по-малко започва да се сее от земеделците. Когато има нещо ново, екзотично, ние винаги гледаме да го пробваме, за да имаме алтернатива, ако нещата в земеделието се променят. Започнахме със сто-двеста дка, сега са 15 хиляди дка земя. Имаме предостатъчно техника за нейната обработка, помагаме с техника и на колегите, което ни е допълнителен доход.

Напоследък диверсификацията на културите се сочи като успешен модел за земеделие, за добро разпределяне на риска и за бягство от монокултурното селскостопанско производство. Вие работите ли в тази насока?

Да, така е. Освен традиционното за страната ни зърнопроизводство, тази година решихме да направим и градина от сто декара със зеленчуци, като основно заложихме на пипера. От години сме наематели на общинския язовир и така имаме възможността да напояваме полетата си, които са в близост до него. Защото наистина трябва да има разнообразие на културите, не става само със зърнопроизводство. Другото преимущество при зеленчукопроизводството е, че при него имаме доста голяма заетост и на странични хора от селото. А за тях това е допълнителен доход. Според мен има бъдеще в отглеждането на зеленчуци, защото и търговските вериги все по-често се обръщат към нас за свежи зеленчуци, по-лесно да договаряме с тях.

Язовирът е на площ от около 100 дка, което ни позволява да поливаме по 1500 дка зеленчуци. В момента имаме изградени поливни системи на 500 дка, което означава, че можем да разширим зеленчукопроизводството до 500 дка.

Лично се грижите за дигата на язовира, а и за живота в селото?

Земеделските производители наистина движат живота в населените места. Ние участваме в почти всички мероприятия, които се организират в селата, помагаме на хората, независимо дали ще е празник на селото или друга инициатива, винаги сме се отзовавали. А относно язовира - той е под особен надзор, 3 или 4 пъти идват комисии, които проверяват изправността на дигата, на преливника и т.н., имаме предписания, изпълняваме ги, те ни проверяват. Вече 10 години го правим това нещо, доволни сме, че можем да ползваме водния ресурс и да можем да правим нещо по-различно от чистото зърнопроизводство.

Имате и бобови култури…

Имаме наша марка боб, който пакетираме. Основните ни пазари са в Плевен и Ловеч. Хората го познават, предпочитат го, защото е родна продукция и обикновено до края на годината се изкупува. Продукцията е изцяло наша. Каквото произведем за годината, това пускаме на пазара, нямаме практика да прекупуваме.

Вие сте един от фермерите на прехода, може ли да кажем, че браншът е едно училище за живота?

Този бранш е не само училище за живота. Имали сме и много хубави, и много лоши моменти...Учи те да оцеляваш и тук в пълна сила важи сентенцията - което не те убива, те прави по-силен. Защото след най-голямата трудност идват по-лесните неща, добил си някакъв опит, знаеш къде си сбъркал, къде - не. Стараем се два пъти да не повтаряме една и съща грешка.

Вашите деца имат ли афинитет към земеделието?

Най-малкият ми син вече е на 4 години и половина, и той се казва Георги и е доста запален по земеделието. Влече го техниката и въпреки малката си възраст се опитва да подкарва машини, с моя помощ, разбира се, което е гордост за мен. Надявам се той да поеме нещата, като порасне. Дано земеделието тогава да бъде все така перспективно. Мисля, че бъдещето е в младите, въпреки мнението, че земеделието е непривлекателно за тях. Аз донякъде го разбирам това, защото трудностите са наистина големи, но когато имат зад гърба си хора като нас, минали през много изпитания и които могат да им подадат ръка, нещата не са непреодолими. Младите трябва да се върнат към селото и да гледат земята, няма кой друг да го прави в бъдеще. В момента има много проекти, които се правят в Европа именно с тази цел - да върнат младите хора в земеделието. Защото средната възраст на земеделците на европейско ниво е доста висока. Аз имам още двама сина, най-големият е на 20 години и вече е в земеделието, в момента той се занимава със зеленчуците. Уча го да бъде настоятелен, да не се отказва, ако срещне трудности, и да продължава напред. Средният ми син се увлича по компютрите, по банковото дело и макар че това не е пряко в земеделието, със сигурност ще помага и той в бизнеса.

 

 

Автор: Списание АгроКомпас
Целия материал четете в брой Септември 2019



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Купи техника Кубота на лизинг при 1% годишна лихва
Кубота България представи част от продуктовата си гама трактори и прикачен инвентар край гр. Камено

Успехите идват с Косад Семанс!
Концепцията HI CORN при царевица доказва своите предимства в Добруджа

ЕКОФОЛ АД празнува 30 години в българското земеделие
Компанията е най-голямата фирма за листни торове на Балканите

Еленът Рудолф е родопчанин и живее край Рожен
Драгни Георгиев отглежда красивото животно във ферма под Обсерваторията в Рожен

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg