През 1972 г. Институтът по царевицата в гр. Кнежа излиза с нов хибрид. Името му дълго ще се помни. „Кнежа 2L611 за времето си беше своеобразна революция, хит за пазара. Изключително високопродуктивен, сухоустойчив, лесен за семепроизводство. През 1976 г. печели златен медал на Пловдивския панаир. Това е хибридът, който най-дълго се е задържал в производство чак до 1990 г., дори и сега на някои места в страната се използва“, разказва днес проф. д-р Стефан Вълчинков. Основен селекционер по създаването на емблематичната за онова време царевица е именно неговият баща. Добиви от Кнежа 2L611 от порядъка на 1 400-1 500 кг/дка не били проблем.

Проф. Вълчинков, наистина ли страната ни е разполагала с толкова добивни хибриди?

Потенциалът на царевицата е много голям, зърнената култура е с ненадминати възможности за добив на зърно, благодарение на хетерозисната селекция. Но за да покаже този си потенциал, трябва всичко да й дадеш от агротехническа гледна точка. Хибридът излиза от употреба, защото сортосмяната е много активна. Един хибрид, ако се задържи 4-5 години е огромно постижение.

Защо беше изхвърлен от употреба?

Случиха се много неща, освен политическите промени, но и климатът се променя. Късните хибриди имат по-дълга вегетация, критичният момент на наливане на зърно, на цъфтеж съвпада с летните жеги и периода на недостатъчно влага. Хибридите от късната група 600 по ФАО, ако са при поливни условия, потенциалът им се изявява. Нещата се обърнаха по две причини – свободната конкуренция на пазара наложи по-ранните хибриди. Тогава ние нямахме ранни хибриди и чуждите фирми заеха нишата. Днес късните хибриди имат все по-малък дял.

Казахте политически причини, какво имате предвид?

След 1990 г. държавата все по-малко започна да финансира земеделската наука. Другият момент е, че ставайки свободен пазар, започнаха да се налагат чуждите продукти, макар че те са много по-скъпи, докато равнището на добива е под въпрос дали е по-високо. Защото ние ползваме един и същ материал, същата генплазма. Всеки хибрид има генетичен потенциал и ако производителят успее да реализира този потенциал в практиката на 50 %, се счита за добро постижение. По онова време потенциалът беше около 2 500 кг, сега е 3 000 кг/дка. Половината да реализираш са 1 500 кг, малко ли е?

Как се постигат 3 000 кг добив?

Вижте, това е спорно дали е икономически изгодно. Има един праг, който след като торим царевицата, получаваме висок добив, след това торим още повече, така нареченото „луксозно торене“, но добивът няма да е по-висок. Икономически оправданият горен праг е много важен. Климатичните промени доведоха до непостоянни агрометеорологични явления и затова ние се пренасочихме към производство на ранни и средно ранни хибриди. Това вероятно беше наша грешка, защото онези високи добиви, които гонехме, от днешна гледна точка не бяха икономически оправдани.

А едно време от партията притискаха ли за хибриди, които да са високодобивни?

О, да, да, разбира се. Имаше една инициатива от 1000 по 1000, спомням си го много добре. После им се видя малко и рекоха: от 1 млн. по 1000. Това бяха малко не съвсем реалистични неща. Не сме достигали на 100% изискванията, но заложбите на хибридите позволяваха. Та ранните хибриди при неполивни условия могат да преодолеят по-добре негативните условия от засушаване заради по-краткия си вегетационен период. Ще ви дам пример с настоящата година. Имахме превалявания през юли, които бяха благоприятни, от август обаче досега нямаме стопански дъжд, а температурите бяха без рекорд, защото Кнежа е пословична с критично високи и ниски температури, та температурите целия месец бяха между 30-38 градуса. Ранните хибриди вече бяха узрели, късните се мъчеха и техният добив естествено спадна. Днес Институтът по царевицата има 4 хибрида в група 400 по ФАО. Резултатът от демонстрационното поле в група 300 по ФАО е 892 кг/дка. при влага 14%. При създаване на хибриди трябва да се гони златният стандарт – по-висок добив, по-ниска влага.

 

Автор: Диана Александрова