Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Четвъртък, 01 Декември 2022

Ноември 2022

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Предприемачество Брой: Октомври 2019
Малините слязоха в равнината
Лозница и Попово с най-големи плантации от ароматния плод

Малините слязоха в равнината

print

e-mail facebook

Истински празник настъпва в плантациите на биопроизводителя Божидар Петков през дните на малинобера. Добивите не могат да се сравнят с тези при конвенционалното производство, но вкусът... той е несравним. Един аромат, който те преследва по цялото протежение на Дълбок дол. „Когато имаме затруднения с работната ръка, казваме на клиентите си, че не може да изпълним доставката им и те сами идват при нас. В събота и неделя тук настава неописуема глъч. Заедно с родителите идват и децата. Наистина става празник в едно бионасаждение. И така наслаждавайки се на плодовете на природата, те показват на своите деца, че малините растат на полето, не в хладилника. Не само затваряме екосистемата, но и разбирането на хората, защото идвайки при нас, все едно ни правят одит и виждат какво правим и са сигурни какво консумират.“

Божидар Петков, освен че има собствена ферма, е и председател на Асоциацията на малинопроизводителите в България. Придобива магистърска степен по биологично управление на ферми в планински райони в Германия, след като завършва Аграрния университет в Пловдив, където учи агроекология и растителна защита. През годините е бил управител на две немски фирми. През 2014 г. заедно със съпругата си създават собствена фирма за ягодоплодни. Правят и смесена овощна градина по Мярка 4.1 от ПРСР, която след 1-2 години ще встъпи активно в плододаване. Климатичните промени са основният фактор, който направи малината от чисто планински плод да се измести в равнинните части. Дори нависоко в планината отглеждането без напояване е доста рисково начинание. По тази причина малината си намери друг ареал – районите на Лозница и Попово, където има чернозем, добре изградена напоителна система и доста работна ръка.

Родителите му работели едно време в местното ТКЗС в Дълбок дол, където имало насаждения с малини. Участвал в лагер бригади, бил и помощник бригадир, после станал председател на кооперация. Накрая специализирал в отглеждане на ягодоплодни. Шест години работил по българо- германски проект, свързан с присъединяването на България към ЕС. „Тогава направихме изключително много за развитието на овощните култури, зайцевъдството и овцевъдството у нас“, спомня си производителят днес. Последните 10-15 години глобализацията доведе до огромен скок в производството на храни, която цел е да се произвежда много и евтино. Това се постига за сметка на неимоверно използване на торове и пестициди. В последните години голяма част от населението не само в западните страни, но и в България разбра, че трябва да се обръща внимание на истинската храна. Тази тенденция не е случайна или модна. Става въпрос за здравословен начин на живот. Единствената алтернатива да избягаме от супер интензивния начин на производство е да консумираме биопродукти. „Биопродуктите се произвеждат по една специално установена програма и е въпрос на мислене, на избор от земеделските производители. Трудностите са много, възможностите за проваляне на реколтата по една или друга причина са също много, но тези, които искат да рискуват и да приведат производството съм към природосъобразен начин на отглеждане и да постигнат баланс, тогава нещата се успокояват и стават сравнително добри и устойчиви. В нашето стопанство се наблюдава увеличаване на популацията на фауната. Имаме зайци, костенурки, таралежи, фазанчета, пъдпъдъци. Говорим за полезните насекоми, които изяждат вредителите. В началото докато имахме проблеми с намножаването им, сега настъпи едно равновесие“, призна Божидар Петков.

Биоплантацията се намира на място в миналото, на което не е правена интензивна обработка. Дълго избирали мястото преди да се установят на него, защото трябвало да отговаря на изискванията на ягодоплодните, да е удобна инфраструктурата. Съпругата на Божидар също е агроном по образование. Запознали се в града на тепетата. „Срещнахме се в Аграрния университет - нищо, че бяхме от един град. Това беше преди повече от 20 години. Родиха ни се двама сина. Големият завърши Университета по хранителни технологии, специалност консервиране. Малкият е на 16 години и помага в работата на полето. И днес е тук и така всеки ден докато свършим. Опъва се, но вижда, че трябва да помага да изкарваме сезона. Надежда ни е те да продължат нашия бизнес.“ Било като на шега. Първо започнали с 10 дка ягоди, след това добавили 12 дка малини, докато стигнали до тук. Отглеждат арония и зеленчуци, 100 дка овощна градина. Бъдещите планове на семейния бизнес са свързани с преработката. „Това, че съм собственик на тези малини не изключва да работя наравно с другите. Имам поръчка от едни хора, затова предпочитам лично да им набера от малините. Аз да си го пипна, че да знам, че съм дала качествена стока. Липсва работна ръка, идват хора без опит. Набираме работници чрез Бюрото по труда. Давам заявка колко хора ще ми трябват и кога започва сезонът и те ми подсигуряват с еднодневни трудови договори, като това не пречи на тяхната регистрация. Има комбайни за бране на малини, но за да е рентабилно, да си позволи човек този лукс са необходими поне 100 дка, за да уплътни всеки ден работата на комбайна. Мисля, че той бере около 30-40 дка на ден. Машините могат да работят по 10-12 часа без да се уморяват, без да им пречи слънцето, така че бъдещето е на технологиите. Синдикатите няма да им забраняват да работят повече от 8 часа“, шегува се производителката.

 

Автор: Списание АгроКомпас
Целия материал четете в брой Октомври 2019



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
От компютрите - до живота на село
Тони Кичуков: Започнахме да гледаме животните като домашни любимци, но не се прави така. Това е бизнес!

Биопроизводителят Калоян Съев – пример за мераклийска работа
Калоян е механизирал част от своето стопанство, има планове за закупуване на още техника

Преработвателният бранш поддържа стабилност въпреки кризите
Високи цени, свиване на производството, по-малко инвестиции, но въвеждане на нови продукти

Инвестиции, сдружаване, роботизиране на работните процеси в сектора на плодовете и зеленчуците
Заради високата цена на енергията, преработватели сами си произвеждат ток чрез фотоволтаици

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg