- Г-жо Танева, поехте за втори път поста земеделски министър в тежък период за селското стопанство - протести, корупционни скандали, влязохте най-напред в огнището на африканската чума. Доволна ли сте от направеното през годината?

- Бих могла да кажа, че в периода откакто съм в мандат бяха най-тежките месеци в професионалната ми кариера и това го свързвам основно с африканската чума по свинете, защото скандалите са по-скоро и провокирани от различни политически и лобистки интереси, но това, което беше наистина сериозно, беше африканската чума по свинете. Най-големият проблем беше това, че хората не знаеха какво е това заболяване и съм безкрайно благодарна на всички хора, които въпреки емоцията, послушаха нашия съвет. Защото аз разбирам. Родена съм в провинциален град, родителите ми също имат лично стопанство и знам всичко това какво причини на хората и те не бяха виновни, че не знаят какво е африканска чума. Това беше и сезонът на пик на това заболяване. Наясно съм, че техните лични стопанства бяха извън закона, но също така съм наясно, че те бяха извън закона не със съзнанието на тези хора, те не знаеха как трябва да са в закона. В този ред на мисли ние спешно насочихме усилия да обучим хората. В края на януари 2020 г. стартираме с нови информационни кампании, защото предизвикателството АЧС предстои.

- А трябва ли още да се намали популацията на дивите свине?

- Да, трябва. На ловен уикенд плюс допълнителния ден, който се предоставя, се отстрелват 2 300-2 500 диви свине, положителни проби излизат от 2 до 8 броя. Вече има разпространение на вируса и в Източна България, до южните ни граници. Сега обаче имаме по-голям опит от това, което преживяхме лятото и плана, който обявихме в края на лятото и началото на есента, след анализ на ситуацията, го изпълняваме. Законодателният пакет от промени в посока повишени изисквания за биосигурност е на финала и се надявам януари да влезе в Народното събрание, готови са промените и в Наредба 44, готвят се промени в наредбата за оценяване на съответните обезщетения при засягане на стопанствата от епизоотии, вкл. изисквания за повишаване биосигурността във всеки тип ферми, както и в личните стопанства.

Най-голямото предизвикателство, което ни предстои, е как да опазим личните стопанства от репопулация без да сме изпълнили изрично оказаните и обяснени вече в информационни кампании изисквания за биосигурност. За научната общност само мога да кажа – респект към тях. Искам да кажа че лично аз ще бъда безкомпромисна, защото един от най-рисковите вектори за разпространение на заразата е т.нар. лично стопанство, не защото е лично, а защото то е нерегистрирано и е извън правилата за биосигурност. Така че, хората ще продължат тази традиция да гледат прасета, но трябва да е по изискванията на закона. Трябва да отглеждаш 3 броя свине само за угояване, да са оградени, да си ги регистрирал и да са с произход.

- Неведнъж сте благодарили на учените за подкрепата, каква роля изиграха в този труден момент?

- За тези хора само мога да кажа: Респект! Много помогнаха. Тези хора приеха работата си в наша помощ като държавен дълг.

- Фермерите смятат, че сте много диалогичен човек, но не Ви ли притеснява факта, че тази година ще отворите доста мерки от ПРСР и няма ли опасност проектите по тях да отлежават в ДФЗ-РА?

- Не се притеснявам и ще обясня защо. Да, те са много на брой, но много от тях имат целеви бенефициенти. Малко над 110 млн. евро са предвидени по планираните приеми, в това число всички мерки за подкрепа на биосигурността, вкл. и за репопулация. На пръв поглед бройката изглежда голяма, но на практика няма как да дойдат изключително много проекти, че да се затрудни работата на Фонда. Освен това трябва да кажем добри думи за ДФ Земеделие. Той навакса много от приемите. Не знам как ще прозвучи, но на практика няма друг министър, който е повтарял мандат. При мен се случи това и именно във втория ми мандат затваряхме и договорирахме проекти, които пуснах в първия си мандат.

Но искам да кажа защо не бива да издигаме в култ ПРСР или да смятаме, че тя е панацея за инвестициите в земеделието. За селско и горско стопанство инвестициите за настоящия програмен период са 1 млрд. и 700 млн. лв. От тях към момента по ПРСР са платени не повече от 400 млн. лв.

 

 

Автор: Валентина Спасова

Целия материал четете в брой Януари 2020