Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Четвъртък, 01 Декември 2022

Ноември 2022

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Предприемачество Брой: Януари 2020
На запад от рая
Овощните градини край с. Радотина - биоземеделие по учебник

На запад от рая

print

e-mail facebook

Цветан Цеков е един от малцината големи биологични производители на плодове. Със земеделско производство започва да се занимава през 2005 г., когато върху 540 дка собствен терен в ботевградското село Радотина създава овощна градина с ябълки и круши. 2012-та година е последната на преход към биологично производство и през 2013 г. получава сертификат като биопроизводител. До 2007 г. стопанинът приключва мероприятията по насажденията, но строителните работи продължават. За този период е изградена система за капково напояване, както и уникално съоръжение за протекция от градушки и неблагоприятни климатични условия. Следващата инвестиция е в собствена хладилна база с капацитет за съхранение на 1500 тона продукция. Към днешна дата овощните градини се разпростират върху 37 хектара, от които 22-ва със 7 сорта ябълки и останалите хектари - с круши.

 „Минахме през цялата „клинична пътека“, връща се назад във времето Цветан Цеков. - В началото имаше голямо недоверие към това, което се прави, дали е по истинския, правилния начин. Българинът по принцип е недоверчив. Макар че биологичното производство е с изключително много контролни механизми и всеки един момент сертифициращите органи могат да направят съответните проби. Но тук не е въпросът в това. Биопроизводството е въпрос на философия, на механизми на отглеждане на продукцията. Една биологична градина няма как да се гледа по друг начин, освен по биологичен. Така че, със съответните рискове, когато знаеш какво и как да го правиш, ще стигнеш до добър краен резултат. Виждате какви прекрасни плодове се получават. Оттам насетне, специално в България, вече има има търсене, има развитие, макар и бавно. Все още не можем да догоним темповете в Европа с 10-12 % увеличение на потреблението на годишна база... Но се случват нещата. Ние изнасяме и за европейския пазар, успяваме да балансираме. Надявам се скоро потребителите да „узреят“ и да разберат каква е разликата между конвенционалното и биологичното производство.“

Не подминаваме и въпроса за европейските субсидии за необлагодетелстван район, в какъвто се намира овощната градина. „Да, има плащания. За нашия район са 26 лв. на декар, но те са абсолютно недостатъчни и не могат да компенсират това, срещу което се борим. В необлагодетелстваните райони добивите са почти два пъти по-ниски, разходите за обработки са по-големи, защото почвата е по-тежка, амортизацията е огромна, много са факторите. Да не говорим за измръзванията... Получаваме няколко различни плащания, разделени по различни мерки, но всички те не могат да покрият 6-7 % от стойността за производство на 1 кг краен продукт. Визирам обвързаната подкрепа, която е сериозното подпомагане, вариращо от 170-180 лв./дка. Получаваме и плащания по СЕПП – 22 лв./дка, имаме и подпомагане за необлагодетелстван район, зелени плащания и 100 лв./дка за биологично производство, което е направо смешно и крайно недостатъчно.“

Разговорът с нашия домакин върви докато се разхождаме из модерната му база - истински нагледен учебник по модерно овощарство. Минаваме и през цеха за окачествяване на продукцията. „Ябълката е много деликатен мек сорт и самото сортиране може да компрометира цялото производство, ако не бъде направено щадящо и без наранявания. Затова е много важен начинът на заготовка и как плодът ще бъде представен пред крайния клиент. Затова е необходимо да има технически средства и ако има възможност, да се инвестира в калибрираща сортираща машина, каквато имаме и ние. Идеята е ябълката да бъде сортирана според изискванията на клиента - по грамаж, по обем, по цвят и според допустими дефекти. Всичко това става със сортираща машина със съответния софтуер. При нас продукцията минава през 3 D камера, с която се правят 1 200 кадъра в секунда. В резултат на което се елиминират дефектните плодове и те отиват за преработка. Останалите чрез специални тунели отиват в кашони или в кутии, според предпочитанията на клиента.“

След поредната бизнес идея, освен за прясна консумация, част от плодовете ще отиват за преработка. „Имаме проект, одобрен по Мярка 4.2 от ПРСР, за преработка на произвежданата от нас продукция в сокове и пюрета, разказа ни още Цветан Цеков. - Те ще са ориентирани най-вече към децата, защото става дума за изцяло чиста, биологична продукция. Стойността на проекта е около 2 млн. лева, като подпомагането е 50 %. Става дума за малко компактно предприятие. В него ще се преработват плодовете, които не отговарят на изискванията за директния пазар, но са със запазени абсолютно всички органолептични качества.“

Немаловажен детайл в производствената визитка на Цветан Цеков е притежанието на сертификата GlobalGap. „Първото ни сертифициране беше преди 4 години. Този сертификат не е задължителен, но ако искаш да продаваш в търговските вериги, трябва да го имаш. В Европа е задължителен. А и в България почти няма търговска верига, която да не го изисква. И се налага да покриваш нормите, а те никак не са малко. Като започнете от хигиенните изисквания, ползването на определени технически средства, употреба на щадящи ПРЗ при конвенционалното производство, правилната логистика и др. Целта е да има проследяемост от градината до крайния клиент. Аз смятам, че за едно стопанство, което има претенции да бъде пазарно ориентирано и да присъства на пазара, това са задължителни стандарти. Дали този сертификат е скъпо удоволствие? Не бих казал. Защото ако стопанството е правилно структурирано, то по презумпция отговаря на повечето от условията. Но ако трябва да се оправя нещо, на фермера ще му излезе скъпо. Иначе като финансова стойност сертификатът не е нещо, което може да притесни един предприемач - около 1 000 лв. Той се издава година за година и винаги може да бъде загубен. Ако следващата година не покриеш критериите, не ти го дават. Трябва да се поддържат необходимите стандарти през цялата година.“

 

Автор: Списание АгроКомпас
Целия материал четете в брой Януари 2020



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
От компютрите - до живота на село
Тони Кичуков: Започнахме да гледаме животните като домашни любимци, но не се прави така. Това е бизнес!

Биопроизводителят Калоян Съев – пример за мераклийска работа
Калоян е механизирал част от своето стопанство, има планове за закупуване на още техника

Преработвателният бранш поддържа стабилност въпреки кризите
Високи цени, свиване на производството, по-малко инвестиции, но въвеждане на нови продукти

Инвестиции, сдружаване, роботизиране на работните процеси в сектора на плодовете и зеленчуците
Заради високата цена на енергията, преработватели сами си произвеждат ток чрез фотоволтаици

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg