Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Събота, 04 Април 2020

Март 2020

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: ОСП от полза за всички нас Брой: Март 2020
Кръговата икономика през призмата на общата аграрна политика
Биоикономиката е част от деветте цели на ОСП. Тя може да бъде печеливша за фермерите и кооперациите, когато става въпрос за създаване на работни места в селските райони и осигуряване на нов източник на доходи за земеделските производители

Кръговата икономика през призмата на общата аграрна политика

print

e-mail facebook

Биоикономиката включва секторите на селското, горското и рибното стопанство, производството на хранителни продукти, целулоза и хартия, както и части от химическата, биотехнологичната и енергийната промишленост. Аграрният сектор и хранително-вкусовата индустрия участват с цялата си дейност в биоикономиката. В останалите сектори, някои от дейностите изцяло са свързани с биоикономиката, а други частично.

През 2015 г. биоикономиката на България създава 3.7 млрд. евро брутна добавена стойност, която позиционира страната на 20-то място, се посочва в SWOT анализа, изготвен от УННС.

Основните документи, подпомагащи биоикономиката са:

  1. Стратегия "Европа 2020" – целта е развитие на биоикономиката като ключов елемент за интелигентен и зелен растеж в Европа.
  2. Стратегия „Иновации за устойчив растеж: биоикономика за Европа”. През 2012 г. е представена първата стратегия за биоикономика. Целта е ресурсите да се използват пестеливо, устойчиво използване на възобновяеми ресурси за промишлени цели и опазване на околната среда.
  3. През 2018 г., Европейската комисия актуализира стратегията за биоикономика „Устойчива Биоикономика за Европа: укрепване връзката между икономиката, обществото и околната среда.” Целта е да се засили разгръщането на устойчива европейска биоикономика, за да кореспондира максимално добре с Програмата на ООН и Парижкото споразумение за изменението на климата.
  4. Програмата за научни изследвания и иновации “Хоризонт 2020” подкрепя биоикономиката в селските райони.
  5. ПРСР 2014-2020 направление „Продоволствена сигурност, устойчиво селско и горско стопанство, морски и вътрешноводни изследвания и биоикономика“.

От гледна точка на биоикономиката три са основните причини за развитие на секторите земеделие, гори и рибарство:

  1. Проправяне на път към по-иновативно, ефективно използване на ресурсите и конкурентоспособно производство, което да съчетава продоволствената сигурност с устойчиво използване на възобновяеми ресурси за промишлени цели, като същевременно се гарантира опазването на околната среда.
  2. Мобилизиране на научните изследвания и иновациите в областта на аграрния сектор, като се стимулират частните инвестиции, разработването на нови вериги за създаване на стойност и ангажиране на заинтересованите страни.
  3. Образование и обучение в областта на биоикономиката, подготовка на квалифицирана работна ръка за отделните отрасли на аграрния сектор.

Някои от основните дейности, свързани с биоикономиката са производството на биомаса, биогаз, оборски тор, биодизел.

Биомасата в селското стопанство се получава от основния добив на земеделските култури (икономическа биомаса) и остатъците (твърдите отпадъци) след прибирането на реколтата. Биомасата се използва за храна, фуражи, производство на биобазирани продукти и енергия. Отпадните продукти стават все по-използвани, тъй като се обръща внимание на щадящото използване на земята и поддържане на баланс между производството на храни и фураж от една страна и биобазирани продукти, от друга. Макар и с по-висока себестойност, оползотворяването на отпадните продукти води до по-ефективно използване на ресурсите и опазване на околната среда.

Производството на основна биомаса в селското стопанство в страната през 2017 г. възлиза на 15.1 млн. т, което е 2.6 пъти повече в сравнение с 2007 г. Най-висок е ръстът при техническите култури, а най-голям е обемът биомаса от зърнените култури.

При производството на биогаз се използват различни суровини със селскостопански произход - силажна царевица, оборски тор, тревен силаж, животновъдни отпадъци и т.н. 40% от производството на биогаз от селскостопански субстрати се получава от силажна царевица. През 2017 г. са използвани 185.6 хил. т, т.е. близо 87 хил. дка са предназначени да обслужват производството на биогаз от реколтираните 299.3 хил. дка. От друга страна, за 277 хил. млечни крави са необходими 1 260 хил. т силаж, което изисква 590 хил. дка, или два пъти повече от реколтираните. Следователно недостигът е 291 хил. дка, без силажната царевица да се използва за производство на биогаз, а при използването ѝ - 378 хил. дка.

Оборският тор все повече се използва за производство на биогаз на място в земеделските стопанства. Той е само един от субстратите, които участват в производствения процес. Няма данни какво количество се използва за получаване на биогаз, но може да се направят ориентировъчни разчети. Ако се приеме, че биогазът от анаеробни субстрати се произвежда от селскостопански суровини и че 40% от добития биогаз е от оборски тор, тъй като той е само един от субстратите, се получават 18.2 т.н.е.

Биодизелът се произвежда основно от рапица и слънчоглед и спада към категорията „биодизел от първо поколение”. Произвежданият от органични отпадъци (употребявани животински и растителни масла и хранителни отпадъци) е биодизел второ поколение. Съгласно Закона за енергията от възобновяемите енергийни източници, биологичният компонент в дизеловото гориво следва да е 6%, от които 5% биодизел първо поколение и 1% - второ поколение. През 2018 г. е въведено задължително ползване на биодизел второ поколение, но не се очаква съществена промяна върху размера на производството на енергийните култури, което значително превишава количеството, което се преработва в страната в биодизел. Износът на слънчоглед основно е за Нидерландия и Германия, а на рапицата – за Белгия, Германия и Франция.

Развитието на биоикономиката е възможност за намиране на решения на обществени предизвикателства, свързани с гарантиране на продоволствената сигурност; разширяване на информацията за биоикономиката и засилване на диалога между обществото и заинтересованите страни в биоикономиката; намаляване на зависимостта от невъзобновяеми ресурси; ограничаване на изменението на климата, опазване на биоразнообразието и природните ресурси; стимулиране на трудовата заетост, икономическия растеж и конкурентоспособност; пълноценно участие на аграрния сектор в изграждането на новаторска икономика, която съчетава стремежа към продоволствена сигурност и устойчиво развитие на сектора, с използването на възобновяеми биологични ресурси за целите на промишлеността и енергетиката, като се гарантират биологичното разнообразие и опазването на околната среда.

ПРСР 2014-2020 изпълнява важна роля за въвеждането на модела на кръгова икономика. Тя оказва влияние върху опазването на биоразнообразието, ресурсната ефективност, устойчивото използване на природните ресурси, адаптирането на стопанската дейност към климатичните промени. С Програмата се цели постигането на междусекторните цели, свързани с биоикономиката, иновациите в земеделски и неземеделски дейности и постигането на устойчивост в развитието на селските райони.

Част от мерките в ПРСР 2014-2020 подпомагат запазването на качеството на водите, опазването на природни ландшафти и редки породи животни и сортове растения, опазването на важни местообитания и биологичното разнообразие в земи с висока природна стойност, спомага се за устойчивото управление на земите, предприемат се различни мероприятия за запазване запасите от въглерод в почвата и се действа в посока предотвратяване на почвената ерозия и наводнения, стимулира се развитието на биоземеделието.

Приоритетни области, залегнали в ПРСР 2014-2020 и свързани с кръговата икономика, са:

Приоритет 1 - Стимулиране на иновациите, сътрудничеството и развитието на базата от знания в селските райони; Укрепване на връзките между селското стопанство, производството на храни, горското стопанство и научноизследователската дейност и иновациите, включително с цел подобряване на екологичното управление и екологичните показатели. Приоритет 4 - Възстановяване, опазване и укрепване на биологичното разнообразие; Подобряване управлението на водите; Предотвратяване на ерозията на почвите и подобряване на управлението им.

Приоритет 5 - Повишаване на ефективността при потреблението на вода в селското стопанство; Повишаване на ефективността при потреблението на енергия в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост; Улесняване на доставките и използването на възобновяеми източници на енергия, на странични продукти, отпадъци и остатъци, и други нехранителни суровини за целите на биоикономиката; Намаляване на емисиите на парникови газове и амоняк от селското стопанство; Стимулиране на съхраняването и поглъщането на въглерода в сектора на селското и горското стопанство.

Според бъдещата Обща селскостопанска политика Европейската комисия няма да одобрява националния стратегически план на държава-членка, който не включва насърчаването на биоикономиката в селското стопанство.

Чрез националните стратегически планове, залегнали в предложенията за новата ОСП, всички държави-членки ще очертаят как искат да постигнат тези 9 цели, включително насърчаването на биоикономиката, като използват инструментите на ОСП.

Държавите-членки на ЕС ще имат повече свобода съгласно предложението на ЕК за бъдещата ОСП, която свобода ще им позволи да се съсредоточат върху биоикономиката си и да отговорят на по-високите амбиции на бъдещата политика по отношение на околната среда и изменението на климата.

 

 




ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Corteva Agriscience – топ играчът на полето
Компанията беше отличена на АГРА 2020 с награда за нова селекция в царевица и слънчоглед

БАСФ Оферта 2020
Реални Резултати в Реални Условия с реално по-добри цени!!!

UPL - едно ново, обещаващо начало
Елеонора Маркова, управител на UPL OpenAg за България

Системата в биопроизводството е рестартирана!
Веселина Ралчева: В България вече има биобизнес, който е кауза!

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg