Троянското село Орешак грижливо къта духа на българските занаяти. Днес майсторите съчетават в творбите си традиция и съвремие, за да са конкурентни на пазара.

Трето поколение дърворезбар Петко Тасев от дете носи и пази в сърцето си любовта към българското. „Трябва да го съхраня този занаят. Бащин завет, какво да се прави. Трябва някой да го наследи и на мен се е паднало.“ Въртял се като малък около баща си. Преди това наблюдавал дядо си – изпечен дърворезбар, който от сутрин до вечер с много любов извайвал дървото. Гледал и вземал по нещо и от двамата. Бели правел, но бил както се казва в ръцете им. Лека полека крадял от моженето им. Бил едва 17-годишен, когато започнал да майстори предмети от дърво. Завършил Техникум по металообработване. Но така се стекли обстоятелствата, че започнал с дърво да работи. Преквалифицирал се и продължил родовия бизнес.

Бащата Ташко Тасев е съхранил и предал на сина си родните традиции и занаят. Самоук дърворезбар, за който работата се е превърнала в удоволствие. Всеки, който мине покрай дюкянчето му, днес ще види как с усмивка създава истински произведения на изкуството. Майсторът завършва Техникум по машиностроене. Любовта към дърворезбата наследил и той от своя баща. Ташко споделя, че започнал от нулата, още по времето на социализма, по Бай Тошово време. Сега с него е и жена му, която на времето работела в държавно предприятие за занаяти. Определено освен огромно желание за работа, има и голям талант. „Дано оцелее този занаят и не само този, защото младите много не ги влече. Да си занаятчия е изкуство. В последните години китайските стоки ни заляха, ама като говоря с мои колеги ми казват: като сложим българска стока и до нея китайска, първо се търгува българското. Хората разбират и дори да е по-скъпо, те искат от нашите майстори да купуват. Хубаво ми е, като видя, че хората ценят това, което правя. Обичам занаята си“, споделя още Ташко.

Сувенири, ракли, дървени опаковки са само част от нещата, които произвеждат майсторите. Сами си ги измислят, те са и дизайнери и декоратори. Продават стоката после в парфюмерийни магазини в столицата и в цялата страна, особено лятото по морето.

Най-много заявки получавали от фирми за изработка на дървени опаковки за мускалчета с розово масло. Майсторенето им е пипкаво. И ако преди да закупят специализирания струг по ПРСР една поръчка отнемала по около 2 седмици, сега съкращават срока наполовина. Заради пандемията обаче бизнесът замрял.

В момента синът му е на борсата, защото поръчките секнали.

Сега се надяват кризата да отмине и да започнат здраво да работят. Очакват туристическия сезон, с който да пристигнат и чуждестранните летовници, които особено много се възхищават на традиционните етномотиви и божествения аромата на розовото ни масло.

 

Автор: Списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Август 2020