Г-н Христов, къде Ви е по-комфортно – в офиса или на полето?

И на двете места се чувствам комфортно. Зависи какво имаш да вършиш. Когато го правиш с желание и чувство, всичко е комфортно. Много често колегите употребяват думата проблеми, но това са по-скоро текущи задачи, които са свързани с производството. Във всяка една работа има по-трудни и по-лесни моменти, но аз се чувствам комфортно навсякъде.

Кой е Радослав Христов?

Радослав Христов е човек, който по стечение на обстоятелствата, благодарение на брат си, започна да се занимава със земеделие. Започнахме през 1996 година. Най-напред с услуги в сферата на земеделието и от 2000 година - със същинско земеделие, собствено зърнопроизводство в землището на с. Ковачево, общ. Раднево. Започнахме с 1300 дка. Колегите, които работиха тук, се отказаха сами, тъй като годините бяха много трудни. Много трудни, имайки предвид, че техниката, с която работихме, беше морално остаряла. Сортовете, които тогава се ползваха, не бяха толкова високодобивни. Изкупните цени на зърнените култури бяха много ниски. Говорим за цени от порядъка на 12-14-16 стотинки. На 18 стотинки се радвахме, което рядко се случваше.

Постепенно след 2008 година нещата в земеделието започнаха да се променят поради две причини. Първата е членството ни ЕС. Това балансира големите диспропорции по отношение на цените. Имам предвид като разходи, като доходи на продукцията, която произвеждаме.

Влизането ни в ЕС беше белязано с невероятна суша през 2007 година, която някои колеги може и да не помнят. Аз я помня много добре, тъй като добивите в района бяха 150-180 кг от пшеница и слънчоглед 100-120-80 кг. Откакто се занимавам със земеделие, това е най-слабата година в зърнопроизводството в България. Тогава в страната бяха произведени около 2 милиона тона пшеница. В момента произвеждаме приблизително около 6 милиона тона. Тогава беше нормално да се произвеждат около 4 милиона тона пшеница или ние произведохме тогава 50% по-малко, също така и слънчоглед. Оттогава стои в главата ми идеята за поливно земеделие.

На колко години бяхте, когато започнахте да се занимавате с истинско земеделие?

На 31 години започнах да се занимавам със зърнопроизводство.

Казвате благодарение на брат си. Всъщност, това не е било Ваша идея.

Първоначално не. Аз работех. Брат ми е завършил Селскостопанския институт в Пловдив. Той е агроном по професия. Аз съм завършил Икономическия университет в София, специалността социология. Впоследствие разбрах, че може би това не е моята специалност. След завършването си не съм смятал, че мога да се занимавам със земеделие, но след предложение от негова страна да започнем да работим двамата заедно в тази насока, лека-полека нещата се осъществиха.

Как приехте предложението да се занимавате със земеделие?

С огромна радост. Първо, че ми е брат. Второ, че още от самото начало усетих, че това е нещо, което ме влече. И така се оказа и до ден-днешен с огромно желание си върша работа. Той също. Единственото, което понякога изостря обстановката в производството, са невероятните административни тежести, които се налагат все повече от година на година. Аз съм го заявявал много пъти пред колеги и съмишленици, че същинската земеделска работа не ни тежи толкова, колкото административната работа. За нея отделяме повече енергия, средства и нерви.

Ако върнем лентата назад, ще изберете ли отново земеделието?

Категорично да. Тук имаш възможност да твориш. Чувстваш се свободен. До огромна степен нещата зависят от това ти как ще си ги подредиш.

Днес колко декара обработвате?

8000 дка.

Колко души работят във фирмата Ви?

8-9 души.

Как виждате новата Селскостопанска политика?

По-зле, отколкото досега. Злоупотребите ще стават все по-големи. Реално хората, които се занимават със земеделие, все по-трудно ще имат достъп до тези средства. Прави се така, че административно да бъде трудно за един обикновен земеделски производител да кандидатства сам без да бъде подпомогнат от консултант и да си плати комисионната. Нормално ли е, според вас, по мярката за земеделска техника наредбата да е 100 страници. За мен не е нормално. И някои неща са написани така, че трябва да бъдеш доста сериозен капацитет да ги разбереш.

Вашият коментар за нисколихвените кредити за зърнопроизводството.

За мен не е нормално по този начин да подпомагаш един земеделски производител, който през последните години има среден добив 500 кг/дка, а тази година е получил 100 кг/дка, даже някъде чух и 50 кг/дка.

А някъде не са влезли и да жънат.

Имаше площи, които не ги реколтираха. За мен не е нормално да му кажеш - даваме ти нисколихвен кредит. Може би знаете, през последните години банките доста усилено ухажват сектор земеделие, по принцип не е проблем за кредит. Въпросът е по какъв друг начин държавата може да подпомогне такива земеделски стопани. За да могат тези хора, които са инвестирали години наред, създавали са вътрешен продукт, плащали са заплати, осигуровки и т.н., и в един момент държавата да каже: Ето ти кредит. За мен не е нормално. За мен е обидно. Мисля, че трябва да бъде директно подпомагането, както са го правили към уязвимите сектори.

 

Автор: Диана Александрова

Целия материал четете в брой Октомври 2020