Г-н Безлов, темата земеделие присъства често в анализите Ви. Зърнопроизводството като че ли е на прицел, защо?

Аз повече се интересувам от темата вътрешна сигурност, т. е. организирана престъпност, конвенционална, политическа корупция и в този смисъл това, което се случи със земеделието в България, има доста пресечни точки с темата така да кажем криминални активности. Ние много пъти сме дискутирали в моя институт /Център за изследване на демокрацията/ процеса, който тече в агросектора и по-точно начина, по който се преразпределят европейските субсидии у нас. В този смисъл може по много теми да говорим, като се започне от концентрацията на субсидиите и се стигне до чисто криминалните форми на присвояване на европейски фондове.

Хубаво е, че уточнихме това, защото да стане ясно какво е общото между земеделието и националната сигурност.

Бих искал да поставя моята рамка, която си заслужава да се дискутира. В България земеделската субсидия, не само като директно подпомагане, е най-голямото парче от европейските фондове, като цяло. Те са от порядъка на почти 3 млрд. лв. годишно, като става дума за Стълб 1 и Стълб 2. Няма да се спирам на предисторията на тази концентрация, която се случи, започнала още с предприсъединителните фондове със САПАРД.

Но това, което си заслужава да се коментира, е късният период, след като през 2014 г. усилията на еврокомисаря по селско стопанство, който беше румънец, да наложи таван на подпомагането от 300 хил. евро. На практика това е годината, в която големите така да ги наречем „семейства“, големите земеделски групи, които разпределяха тези почти 3 млрд. лв., започнаха бързо да създават подфирми, за да избегнат този таван. В онзи период най-големият ползвател на субсидии получаваше около 30 млн. лв. България на практика е, ако не първа, то една от най-потърпевшите страни и тази концентрация на субсидии доведе до гигантско преструктуриране на българското селско стопанство, което се ориентира към зърнопроизводство. А зърнопроизводството има най-ниска добавена стойност. То е много интензивно, много машини може да вкарате, много малко човешки труд, съответно много малко работни места генерира и стойността, която произвежда, е най-ниска в сравнение с животновъдството, овощарството, зеленчукопроизводството.

Но как се връзва този проблем с тавана от 300 000 евро?

Ако сложите таван от 300 000 евро и кажете ние няма да финансираме никого над тази сума, защото в крайна сметка европейските фондове са да подпомагат малкото и средно земеделие, а голямото има достатъчно икономически възможност, за да се развива. И затова тези пари се дават именно на по-малките. Да, ама в България и по принцип в някои европейски страни тези субсидии създадоха тази концентрация и от 2014 г. започва криминалният проблем. Тогава тези около 100 земеделско-икономически групи, за да продължат да получават старата субсидия, трябваше да се реорганизират, тоест да създадат примерно 100 подкомпании. Така, опитвайки се да организират нещата, че да избегнат този таван, започнаха да създават организирани престъпни групи, защото те създават тези компании с цел да измамят европейските канали за финансиране и да вземат парите на данъкоплатеца. Тоест, абсолютно ясно, съзнателно с адвокати и финансисти преодоляваха този таван и в момента всички те извършват криминални престъпления. В момента, в който се появеше някой по-известен криминален авторитет от миналото, който работи в селското стопанство, като мога да дам за пример знакова фигура от Карнобат, изведнъж службите откриват, че той постоянно е нарушавал законите, организирал е свои служители, които се превръщат в сламени лица, счетоводители, финансисти, адвокати и всички работят за тази машина той да измами европейското усилие да постави таван за парите.

Темата за таваните на субсидиите няколко пъти съм я поставял и не само аз, но и мои колеги от Западна Европа. Ако направите справка, ще видите, че тази тема практически не се дискутира. Никъде я няма в медиите, никъде я няма в политическите информации, никой не я коментира, макар че това се знае от всички и няма как да се отхвърли. Ако вие проследите данните в търговските регистри на една от големите групи до 2012-2013 г., и ако погледнете след време как са се надробили тези пари от едни компании, влизайки в други, със съответни трансфери, ще разберете, че има класическа форма на злоупотреби. Това политически от всички формации е тема табу, гледа се в обратна посока. Аз не искам да кажа, че ситуацията е лесна за решаване. Ако утре кажем, че спираме субсидиите към всичките големи, вероятно ще предизвикаме катастрофа в селското стопанство.

Какъв е проблемът за разрушаване на тази схема?

Голяма част от тези зърнопроизводители са всъщност арендатори и част от тези субсидии ги преразпределят към собствениците на земя. За по-възрастните хора рентите са жизнено важни и ако бъде разрушен този модел и бъде спряна субсидията, съответно ще секне и доходът към тези хора и ще се превърне в огромен социален проблем. Другият е, че ако бъдат спрени субсидиите, интересът към обработването на земя рязко ще спадне. И в момента има парадокси как се изорават пътищата между парцелите, за да се прибавят декари към общите площи на даден земеделски производител, за да получи той субсидия.

Ако се върнем назад във времето 2000-2001 г., имаше огромно количество пустеещи земи, а сега практически процентът обработваеми земи е огромен. Идеята за субсидирането си изигра своята роля. Отделен е въпросът за прекратяване на феномена изоставени земи, който всъщност нанесе структурни промени, съкрати огромно количество работни места и намали добавената стойност, която селското стопанство отчисляваше към икономиката на страната.

 

Автор: Диана Александрова

Целия материал четете в брой Ноември 2020