Със сигурност за мнозина този бизнес изглежда екзотичен. Други пък ще си кажат – че каква толкова философия има в това? Лесна работа – трябва ти една гола поляна, някоя друга барака и готово. А някои навярно ще махнат с ръка – то хубаво e да се захванеш, ама в това изобщо хляб има ли? Къде ще си продаваш после стоката? В България мекотелите далеч не присъстват на ежедневната ни трапеза.

Всъщност охлювъдството нито е толкова „проста работа”, нито пък толкова ексцентрична.

Какво ви трябва, за да си направите охлювъдна ферма?

Според съветите, които можем да намерим в интернет, като цяло никак не трудно да я изградите. За начало опъвате заграждения от зебло, поставяте дървените скари и електропастирна лента. Правите конструкция от дървени колове и поликарбонатна тел. Покривате със земеделска мрежа, която ще пази охлювите от враг номер едно – птиците, а също и от преките слънчеви лъчи. Трябва да помислите и за влагата, която е жизненоважна за малките животинки – за тази цел прокарвате капково напояване. Така ще осигурите пълен комфорт на питомците си.

Според това, което пише в специализираните сайтове, инвестицията си заслужава – вложените като за начало средства не са много, същевременно рискът е твърде нисък, а печалбата – голяма.

Това е бизнес като всеки друг – със своите рискове и проблеми, коментира Станчо Тотов, охлювъд от Плевен. С него се познаваме отдавна и той, естествено, беше първият, към когото се сетих да се обърна, когато подхванах темата за охлювъдството. Преди близо две петилетки той, заедно с Огнян и Петя Кировски, също плевенчани, се захванали с на пръв поглед нестандартното начинание.

То обаче не е плод на спонтанно хрумване. „Идеята е на колегата ми Огнян Кировски и претърпя немалък период на задълбочени проучвания. След обучение във Франция пристъпихме към реализацията на проекта, разказа Тотов. „Започнахме с парк от 2 дка, с малко охлюви, но по-късно увеличихме площите, инвестирахме и в нова зала за репродукция. Всичко това не се случи за 1–2 години, но натрупания опит, както и помощта на нашия консултант от Франция ни дадоха увереност.”

Днес фермата е сред големите в този сектор у нас. Край плевенското село Крушовица, на площ около 53 дка, е разположен паркът, в който се разхождат и пасат на воля охлювите. Те са два вида – хеликс аспера максима и хеликс аспера мюлер. На още 11 дка са сградите, складовете и камерите, в които се съхранява готовата продукция. Капацитетът на стопанството е близо 50–60 млн. малки охлювчета годишно. „Това, разбира се, е плод на постепенно развитие, на сериозни инвестиции и време, през което натрупахме опит, контакти, а също и познания” – коментира Станчо Тотов. Успешно реализирали и проект по мярка 121 на ПРСР – за модернизиране на земеделските стопанства. С отпуснатите по тази линия средства купили нови дървени скари, на които животинките живеят, оборудвали се и със сеялка за бялата детелина – задължителна допълваща храна за малките охлювчета. „Така усетихме предимствата от членството ни в Евросъюза” – подчерта фермерът. Той уточни, че на стопанството са били нужни около 10 хил. дървени скари, а цената им е твърде сериозна. Така, без помощта по ПРСР, трудно биха си позволили подобна покупка.

Автор: Светослав Динков

Целия материал четете в брой Март 2011