Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Четвъртък, 07 Юли 2022

Юни 2022

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Политики Брой: Януари 2021
Животновъдни ферми и млекопреработвателни предприятия в колапс
Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите

Животновъдни ферми и млекопреработвателни предприятия в колапс

print

e-mail facebook

 

Г-н Зоров, с какви резултати приключи 2020 г. за млекопреработвателния бранш?

 Нищо положително за секторите млекодобив и млекопреработка. Обстановката е доста усложнена, изискваща много повече усилия и ресурс за справяне с икономическата криза. Но още по-тревожното е, че колеги от сектор Животновъдство постоянно звънят и споделят, че всеки ден цените на основните компоненти за фуражите растат с много силна скорост. Говеждото, особено в последните 3 месеца, цената му спадна обратно на производствените разходи, което изправя бизнеса пред невъзможност да продължи напред. Голяма част от животновъдите теглят кредити, за да покрият загубите. И лошото е, че не виждаме светлина в тунела. Още повече, че тук имаме и неадекватна роля на държавата, в лицето на МЗХГ. Именно в този момент всички фермери с над 49 животни по обвързаната подкрепа ще получат 70% от полагащата им се субсидия, редуцирана дискриминационно и несправедливо. Всички животни имат еднакви разходи. Виждаме Румъния - те коригират своята политика и техният министър на земеделието прибягна към извънредната временна рамка за 100 хил. евро и им дадоха пари на всички с над 100 животни.

От аграрния доклад и анализа на земеделското министерство се вижда, че около 300 ферми поддържат 70% от добиваното законно мляко и осигуряват заетост с платени осигуровки и данъци. Затова тяхното положение е най-трудно. Не можеш ти да водиш 7-8 хил. ферми, а 300 да ти дават 70% от млякото. Това да го допускаш и да изливаш едни пари в канала е несправедливо.

Някои от фермите вече са приключили дейност под претекст, че печалбата им е по-голяма, ако не работят. Чехия вече задейства схемата за сектор млекопреработка и временната рамка, одобрена от ЕК до 800 хил. евро на предприятие за произведена продукция, вече е отворена, първите плащания вече са налице. Ние сме написали няколко писма до министър-председателя, министъра на земеделието и реакцията е нулева. Предприятията от своя страна в момента са пълни с продукция висококачествена, по БДС с минимално солно съдържание. Всеки ден се обаждат, че складовете им са пълни и няма ли да направим като асоциация нещо. Писахме до вицепремиера Томислав Дончев да се намеси по някакъв начин с Държавния резерв относно млечните продукти, но няма реакция.

Предричате ли фалити?

Фалитите са факт. Вече 15 млекопреработвателни предприятия са на масата за продажба. Други са дадени на частни съдебни изпълнители. За фермите този процес тече още от средата на 2020 г. Смятам, че тази тенденция ще се задълбочи и не мога да разбера в тази обстановка мисълта, въобще ако има такава на ръководството на МЗХГ, на държавата, как може да убиваш кокошката, която ти снася яйца. Ако ги унищожиш, ще изкараш техните работници на трудовата борса. Все по-голяма част от бизнеса недоволства. Обадиха ми се двама колеги и казват: Ние защо да работим, като миналия месец сме на загуба 30 000 лв. и сигурно ще завършим годината на 40 000 лв.“ И какво правят - теглят кредит, за да поддържат производствения процес, заплатите и осигуровките.

Разбираме, че е решено да дадем 300 млн. за дигитализация. Представяте ли си? Не се знае дали ще оцелеем, а ние говорим за дигитализация. Да, тя може да стане, но не сега. Най-важното е в този момент да видим дали ще има на какви животни да слагаме умни ушни марки. Ако ги няма животните, защо ще давате тези пари. Безсмислици, които се предлагат и одобряват. Европейските средства ще бъдат използвани без всякаква полза. А името на програмата е „План за възстановяване“. Ще възстановяваме какво? И хората си мислят, че ние имаме лостове, като асоциация, и едва ли не ние сме въздействали за определяне на тази политика. Категорично заявявам, че не е така и никой не ни пита.

Как се развива биологичното животновъдство, там нещата по-добре ли са?

В биологичното млечно животновъдство желаещи за преработка на сурово прясно мляко има, но няма суровина. Затова се разчита основно на внос. Ставките за подпомагане са три пъти по-малки от тези в Германия, а страната ни е на единния европейски пазар. Как от цялото производството ще стигнем 25% да е био, с мерки, които не са градивни?

Други биоферми за сурово прясно мляко, чийто мониторингов срок е изтекъл, обмислят да затворят. Разходите са огромни, печалба няма. Според доклад на МС в сектор говедовъдно млекопроизводство биопродуктите са под 2%. Отделните мерки по ПРСР за сектора са непримамливи и неефективни.

Именно тук трябва да бъде коригирана политиката. И виждам, че хора, които са ръководители на такива браншови организации, които нямат нито едно животно или ако са имали, са „катастрофирали“, предлагат мерки, които не са ефективни. Аз съм и млекопреработвател, и млекопроизводител и виждам тежката участ на животновъдството. Какво предлагам ли - да се стимулират животновъди, но само които са с доказани приходи.

В страната ни се прави земеделска политика без анализ, трябва да се подпомагат всички животновъди независимо от големината на фермите. Около 50% от бранша е в сивата икономика, което също е в ущърб на сектора. Как може една фирма от светлото да се бори с приходите на тези от тъмното. Ами ти имаш една разлика с около 40% в себестойността и оттук се явява разликата в цените на продуктите.

Автор: Диана Александрова
Целия материал четете в брой Януари 2021



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
„Лев Инс“ с улеснение при сключване на земеделски застраховки
Компанията успява да се справи във всякакви ситуации, дори и при най-тежките застрахователни събития

Посевите на Манара – здрави растения, висока братимост, изравнени братя, широк флагов лист, силен восъчен налеп и очаквания за добър добив
Защо да изберем италианската селекция при пшеница и партньорство със Сембодиа?

UPL с премиерно участие на БАТА АГРО 2022
От тази година - богата гама семена за пролетни и есенни култури

Наука и практика заедно за No-Till в България
Проект по подмярка 16.1 на ПРСР 2014-2020 г. цели разработване на иновационна система за вземане на решения при консервационно земеделие

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg