Ефектът на Ковид 19 върху земеделието не е осезаем, въпреки че се наблюдават някои промени и последствия. В началото на пандемията имаше опасения какво ще се случи с работната сила, защото земеделието продължава да разчита изключително много на ръчен труд. „За изминалата една година, в този аспект може да се каже, че последствията не бяха сериозни и производственият процес не беше драматично блокиран, в резултат на неспособност на заетите да изпълняват своите задължения“, заяви доц. д-р Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика.

 

Второто опасение, свързано с Ковид 19, е било свързано с нарушаване на доставките по хранителната верига, което се дължи не само на прекъсване процесите в първичното производство, но и заради смущения по другите звена на веригата. В първите седмици от обявяването на извънредно положение и затварянето в много от страните по света, такива нарушения се появиха, като за някои хранителни стоки имаше дефицит за известно време, но равновесието се възстанови отново относително бързо. Това показа, че макар икономиката да работи с много малки преходни запаси, защото тези резерви не носят приходи, а само генерират разходи, търсенето и предлагането се намират в равновесие и цените остават стабилни, обобщи доц. д-р Божидар Иванов. И ако няма непремерени и излишни действия на всяка една от тези страни, пазарната икономика е стабилна и е способна да осигури и поддържа хранителната сигурност, подчерта още той.

Третата заплаха е свързана с потреблението и със случващото се с онези производства и производители, които работят изключително или преобладаващо със сектора на услугите, и по-специално със сектора на Хорека канала и общественото хранене. Храненето в ресторантите и на обществени места за една година е спаднало с 53% в глобален мащаб, като това е секторът, който понесе едни от най-големите загуби в резултат на икономическото въздействие от здравната криза. В САЩ около 53% от храната, която консумират хората не е приготвена вкъщи, докато в ЕС, средно около 8% от разходите на домакинствата са отивали в обичайни години за посещение на ресторанти и хотели. Спадът в туризма за изминалата година се изчислява на около 25-30% в световен мащаб, което засегна изключително силно този сектор, но се отрази и на доставките на храни и на производителите, които работеха за снабдяването му. Годишно приходите от туризма в световен мащаб са около 700 милиарда долара. В момента се очаква, че те ще бъдат около 550 милиарда долара. Така, че видя каква голяма част от туризма е надолу, каза още доцентът.

Четвъртото опасение е свързано с цените. Съвременната икономика е икономика на свръхпредлагането, като в сърцевината на икономиката се намира потреблението, което зависи от цените, а те се детерминират от разходите. При храните и в земеделието нещата обаче стоят все още консервативно, като за свръхпредлагане трудно може да се говори при положение, че в световен мащаб е факт значителен процент от населението, което страда от глад или недохранване, припомни доц. д-р Божидар Иванов. Земеделието и храните са стоки, които във време на икономическа рецесия обикновено понасят най-малки щети, което относително ги прави „печеливши” на фона на спадовете, които се отчитат в другите икономически отрасли. Това не е така обаче във време на икономически възход.

Доц. Иванов посочи, че цените на селскостопанските стоки от средата на 2020 година тръгнаха чувствително нагоре, основно при растениевъдната продукция и стоковите култури, като зърнени и маслодайни. „Мога да кажа, че цените на палмовото масло и на останалите растителни мазнини се повишиха. Засега цените на основните животновъдни продукти, като месо и мляко, остават в границите преди избухването на пандемията, когато те бяха достигнали някакви по-високи равнища. Неопределеността е висока и световната икономика е в процес на адаптиране и приспособяване към ситуацията която съществува, обобщи доц. д-р Божидар Иванов.

- Кой трябва да бъде основният двигател за справяне с кризата?

„В икономическата теория има различни решения. Те могат да бъдат събрани в две основни посоки. Едната е предлагането. Другата е търсенето.

В последните години в макроикономическата теория се акцентира на потреблението. Потреблението, което трябва да бъде водещо, което трябва да генерира търсене. Цялата икономика стъпва на потреблението. Не може да има икономика без потребление. За справяне с последствията от Ковид 19 са необходими стимули към съживяване на потреблението, към доходите на хората.“