И тази година платформата „Царевицата – царицата на полето“ привлече интереса на земеделски стопани, компании от агросектора, специалисти при семената и растителната защита. Началото й беше поставено в края на април т.г. със сеитбата на 11 хибрида Декалб в землището на пловдивското село Крумово, с домакини зърнопроизводителите братя Райчеви. По традиция платформата се ръководи от изтъкнатия херболог проф. Тоньо Тонев, под чието наблюдение се изпитва различна генетика, както и ефекта от приложението на иновативни торове и продукти за растителна защита.

Високи са очакванията на учения от засетите хибриди на Декалб. Някои от тях са разпознаваеми, като рекордьора през миналата година с 1740 кг/дка ДКЦ 5685, при влага на зърното 14,5%, и два продукта с премиери през миналата пролет: ДКЦ 5092 и ДКЦ 6092, предназначени за интензивно отглеждане. Редом с тях бяха заложени и най-новите попълнения в портфолиото на Байер: ДКЦ 5016, ДКЦ 5206, ДКЦ 5404 и ДКЦ 5911.

Преди няколко години именно на полетата на братя Райчеви хибридите Декалб при оптимална влагозапасеност и добри агротехнически мероприятия достигат рекорд от 2 т/дка. „Работим с Байер от дълги години, познаваме хибридите Декалб и сме много доволни. Горд съм, че на нашите полета достигнахме рекорд по добив, който все още не е подобрен. Искрено пожелавам на моите колеги и те да получат такива резултати. Но искам да отбележа, че без да дадеш максимума на културата като агротехника, това няма да е възможно. Ние сме осигурили всичко необходимо царевицата да развие потенциала си“, уточни домакинът на полето Йордан Райчев.

Целта на настоящия опит е да бъдат достигнати резултати от над 2,5 т/дка царевица.

Логичен е въпросът реалистична ли е тази амбиция?

Университетът на Илинойс в САЩ посочва 7 фактора, които определят добива от царевицата. Това са: климат, количество азот, генетика, гъстота на посева, предшественик, обработка и растителна защита. Всички тези показатели на полето край Крумово са осигурени.

Днес добивните нива от генетиката са се повишили в значителна степен. В настоящия момент световният рекорд от културата е 3 867 кг/дка, което е с около 22 % повече отпреди 7 години.

„Най-ценната характеристика на всеки един царевичен хибрид е неговата предвидимост. Засявайки царевица, всеки фермер очаква да получи максималния добив при конкретните условия на отглеждане. Поради тази причина най- популярните хибриди от портфолиото на Байер са тези, които са пластични и адаптивни към различните среди на отглеждане. От ранната група това е ДКЦ 3972 - абсолютен хит през изминалите 2 години на българския пазар.

От средно ранната група е пазарният лидер за 2020 година в страната ДКЦ 4541, който през настоящия сезон успешно се заменя с ДКЦ 4709.

В средно късната група хит е хибридът ДКЦ 5068. Продължавайки нагоре в зрелостта, ДКЦ 5685 е късен продукт, който има изключително висок и устойчив добив при трудни условия на отглеждане“, обясни Николай Черкезов, мениджър за Южна България и мениджър за Ключови клиенти - дистрибутори в Байер България, Дивизия КропСайанс.

Пловдивският регион, където е заложен опитът, е подходящ за отглеждане на късни царевица поради наличието на необходимата температурна сума. Сухите периоди ще бъдат компенсирани с подаване на вода чрез дъждуване, а нужният азот - с внасяне на 45 кг активно вещество на декар.

Хибридите са третирани с Акселерон, съдържащ фунгицида Редиго М и биологичната съставка Б 360. Последната е биостимулант, който подпомага микоризата между почвените гъби и корените на растенията.

Гъстотата на посева е 8 500 растения за реколтиране. На полето ще бъде приложена хербицидната комбинация - Мерлин Флекс и Капрено в намалени дози от 25 мл/дка. Целта е пълноценен и продължителен контрол върху житните и широколистните плевели от сеитба до прибиране на реколтата.

„Приложението на Мерлин Флекс се извършва след сеитба преди поникване на културата, като по този начин се контролират непоникналите плевели, като впоследствие във фаза 2-6-и лист се прилага хербицида Капрено, който контролира поникналите житни и широколистни плевели“, коментира още Николай Черкезов.

„И двата продукта имат антидотни вещества, които гарантират много висока селективност към културата и по този начин употребени в тези ниски дози предполагат нулева фитотоксичност върху следващата култура в сеитбообръщението“, отбеляза проф. Тонев.

 

Автор: Диана Александрова