Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Петък, 29 Март 2024

Декември 2023

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Гост на броя Брой: Декември 2021
Петер Яр, евродепутат и докладчик по регламента за стратегическите планове
Държавите членки имат по-голяма свобода относно мерките. Това е сделката. Но когато става дума как парите да стигат до фермерите - там няма свободен стил

Петер Яр, евродепутат и докладчик по регламента за стратегическите планове

print

e-mail facebook

 

- Какви са Вашите очаквания за националните стратегически планове на държавите членки?

- Според мен това е най-вълнуващият момент. До края на годината страните членки трябва да представят своите стратегически планове. Те ги пращат в Брюксел, откъдето може да има искане за промяна. Държавите трябва да разговарят и помежду си и да обменят опит. Необходими са конкретни мерки, които държавите трябва да предприемат. Ключовият момент при тези стратегически планове са т.нар. екосхеми, които те ще предложат на своите фермери. Например: непродуктивни площи или пък подкрепа за фермери, които не ползват толкова много пестициди и т.н. Новото в реформата е, че държавите членки могат да се включат със собствения си опит, докато при предишния вариант едно правило трябваше да се отнася за всички, а сега страните имат възможност за собствен подход. Това имам предвид, когато казвам, че моментът е вълнуващ. Затова е и толкова важно да предадат плановете си до края на годината, за да има време за дискусии. А фермерите имат нужда от правна сигурност, за да знаят какво трябва да правят следващата и по-следващата година.

- Европарламентът ще участва ли във взимането на решенията?

- Разбира се. Строго погледнато процедурата предвижда това да се обсъжда само между Комисията и държавите членки. Но, първо, ние сме Парламентът и разполагаме с политическа власт. И второ – имаме обещанието на Комисията и държавите, че ще бъдем включени. Поне Европейската комисия ще се консултира с Аграрната комисия и ще ни обясни какво се случва и какво са подали страните членки. Така че, да, ние участваме.

- Самите фермери, както и неправителствените организации имат ли някаква власт?

- Естествено. Не знам как е в България, но в Германия фермерските организации имат голямо влияние пред земеделското министерство. То организира срещи с тях и с екологичните организации и водят нормален демократичен диалог. Не подценявайте силата на фермерите. Всеки разумен министър би се вслушал в тях, затова си мисля, че това не е голям проблем. В България Народното събрание би трябвало да контролира земеделското министерство и да пита министъра какво се случва, какво иска да изпрати в Брюксел. Ако бях член на вашия парламент, бих казал на министъра: "Преди да го пратиш в Брюксел, искам да го прочета". Може би вашите депутати ще го направят.

- Споменахте за 33 индикатора. За какво става дума?

- Имаме много индикатори. Резултати, социални, икономически въздействия. Тези 33 индикатора обозначават сфери, в които можеш да загубиш пари. Това са най-важните неща, които трябва да изпълниш, и ако не успееш, няма да получиш цялата сума от Брюксел. Ето няколко примера, които имам предвид: качеството на водата, намаляване на пестицидите, развитието на биоземеделието и т.н.

- Сега държавите членки ще имат повече свобода при контрола на парите. Така ли е?

- Чакайте. Те имат по-голяма свобода относно мерките, това е сделката. Но когато става дума как парите да стигат до фермерите, там няма свободен стил. Основният въпрос е дали държавите членки изпълняват целите, които са представили пред Брюксел, или които Брюксел иска да бъдат постигнати. Но за да постигнат тези цели, те трябва да имат конкретни мерки. Така че, няма свобода при разпределението на средствата. Свободата е при разработването на мерките и сега тази свобода е по-голяма, отколкото в миналото. Старата схема беше „позеленяването“ и то се отнасяше за всички. А вие знаете, че селското стопанство навсякъде е различно. А сега вашата страна може да тръгне по един път, а Германия по друг, но имаме една и съща крайна цел. Това е като във футбола. Всички играят по едни и същи правила, но как ще организираш тренировките, си е твоя работа. Това е свободата, която сега получават държавите членки. Важното е да се знае също така, че Брюксел няма да контролира мерките, които прилагат фермерите, освен когато става дума за корупция. В миналото националната разплащателна агенция контролираше фермерите, след това по-висша инстанция контролира разплащателната агенция, а накрая Брюксел контролираше още веднъж. Тогава фермерите казваха: Какво става, всеки ме проверява. А сега Брюксел казва – ок, вие се организирайте, и ако ние нямаме съмнения за нередности, няма да има и проверка на фермерите от страна на Брюксел. Защото фермерът не носи вина, тъй като грешките се правят в разплащателната агенция, а не от стопанина. Брюксел ще проверява агенцията, но не и фермерите.

- Значи сега фермерите могат да бъдат по-спокойни?

- Те все пак ще бъдат проверявани от разплащателния орган. И точно това беше моето голямо желание към държавите. Моля, организирайте система и мерки, които са по-лесни за фермерите, с по-малко бюрокрация. В Германия е много сложно. Има трудни за изпълнение мерки, но там и контролът е много труден. Затова призивът ми е – улеснете фермерите и не забравяйте крайната цел. Както обичам да казвам на германските разплащателни агенции – не е забранено да го направиш по лесния начин.

- Да, и в България е така, фермерите трябва да минат през 10 хиляди институции.

- Това е задача на националните правителства. Да направят така, че при фермерите да не идват 10 различни проверяващи от различни контролни системи. И да карат фермерите да попълват различни формуляри. Всичко това трябва да се събере на едно място. А нали разполагаме със сателити. С тях виждаме колко голяма е фермата, какво се отглежда и т.н. Има и лесни начини. Всъщност изобщо не е нужно да се ходи във фермата, защото още преди това се знае да гледа пшеница или захарно цвекло.

- Бихте ли посочили добри примери за еко-схеми?

- Класическият пример, с който може да се обясни цялата система е за непродуктивните площи. В Първи стълб имаме директните плащания. Това са базовите премии, първата стъпка. Тя идва от ОСП и означава, че всеки фермер трябва да прехвърли 4% от земята си към непродуктивните площи. Държавите обаче могат да кажат, че искат този дял да е по-голям, защото това е добре за биоразнообразието. Тогава правителството може да каже на стопанина: Ако заделиш повече от 4 процента, ще получиш повече пари. Именно това се нарича еко-схема. Смятам, че всяка държава ще прилага тази мярка.

Друг пример за еко-схема е, когато на определен дял от площите не се прилагат пестициди. Тогава фермерът, който има, да кажем 100 хектара, решава да не пръска 20 от тях. За тези нетретирани с препарати площи той също ще получи пари. И не забравяйте, че еко-схемите са доброволни, фермерът може да се възползва от тях, но може и да ги откаже. Всеки стопанин в края на краищата е и бизнесмен, който трябва да реши кое е по-добро за него. Ако получава достатъчно пари, той ще се възползва, тъй като сделката е добра. Фермерът ще получи пари за произведените от него култури, но и за приноса си към ландшафта и към околната среда, когато съхранява въглероден диоксид, например, или като помага на биоразнообразието. Новата система е много динамична и предоставя на фермера възможността да избира.

- Бизнесмен за биологичното разнообразие?

- Да, защо не. Това също е пазар.

 

Автор: Списание АгроКомпас
Целия материал четете в брой Декември 2021



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Иновативно и печелившо земеделие с продуктите на Corteva Agriscience™
Компанията залага на иновации и био решения – това стана ясно на Портфолио Фарм край добруджанското село Победа

Атрактивни попълнения в портфолиото на Nuseed при слънчогледа
Компанията излиза и с нови култури – карината и тръстика

Листните торове на Лебозол® – сигурност и ефективност при климатични промени
Ефективното редуциране на азотното хранене ще бъде все по-важна тема в следващите години

Деница Иванова: Изкупната цена на малините за преработка падна двойно в сравнение с миналогодишната
Пазарът на малини и ягоди за прясна консумация постоянно расте

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg