Някои хвалят Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, други я критикуват. На практика обаче тя успя, защото постигна първоначалните си цели да гарантира доставките на храни след своето създаване през 1962 г. Не липсваха и проблеми в

историята на ОСП да следва хода на времето.

Те възникнаха в края на 70-те и през 80-те години на миналия век. Тогава системите за ценова подкрепа насърчиха земеделските производители да произвеждат повече, отколкото ни беше необходимо. В резултат на това се появиха излишъци (масло, зърно, говеждо месо и вино). Съхраняването им и освобождаването от тях се оказа скъпо занятие. Появиха се субсидии за продаването на излишъците на световните пазари, но бяха възприети отрицателно от някои развиващи се страни. ЕС имаше и високи вносни мита, за да защити европейското земеделие от евтиния внос от трети страни. Спасителният пояс още тогава обаче се оказаха сериозните реформи на ОСП.

Днес милионите земеделски производители на ЕС очакват от нея да отразява променящите се потребности и очаквания както на земеделския сектор, така и на обществото като цяло. То преживя няколко кризи като тази с лудата крава и диоксина в пилетата. Оказва се, че ЕС трябва да се адаптира и към международната търговия и отново да преразгледа практиките си. А предизвикателствата не липсват. Търсенето на храни в света ще се увеличи със 70 процента до 2050 г., алармира българският евродепутат Мария Неделчева, като цитира доклад на ООН за прехраната и земеделието. Според Неделчева, днес основната цел на Европейския съюз чрез ОСП е да успее да произвежда достатъчно разнообразни и качествени хранителни продукти, за да не се налага внос от трети страни. И ако за старите страни еврочленки това не е такъв голям проблем при вида на високите субсидии за собствените им земеделските производители, фермерите в новите страни членки получават много по-ниски субсидии за единица площ, в сравнение с колегите им от старите европейски държави. Преди влизането ни в ЕС беше договорено българските земеделски производители да взимат по-малко помощи за земеделие, но те да нарастват с всяка изминала година. Според договора, периодът, в който субсидиите ще се изравнят между старите и новите страни членки, е 2016 г. В последните две години те са без промяна, което прави земеделските ни производители неконкурентоспособни. Миналия нашият земеделски министър д-р Мирослав Найденов се срещна с министъра на земеделието и развитието на селските райони на Румъния Валериу Табара в Брюксел с цел координиране на действията между двете страни за изравняване на субсидиите още през 2014 г., а не през 2016 г. Двамата се договориха да поставят заедно въпроса пред Европейската комисия (ЕК). Доста време преди това българският евродепутат Мария Неделчева отстоява искането за равноправни земеделски субсидии в ЕС.

Повече от година, като единствен български редовен член на Комисията по земеделие в Европейския парламент (ЕП), тя алармираше за несправедливия исторически подход при разпределението на субсидиите и търсеше поддръжници сред отделните групи европарламентаристи. Писмената декларация за справедливото разпределение на земеделските субсидии беше по нейна инициатива, а подкрепа с подписите си ù дадоха нейните колеги Рареш-Лучиан Никулеску (Румъния), Жозе Бове (Франция), Януш Войшиешовски (Полша) и Димитър Стоянов (България). Значителен успех в мисията си Неделчева отбеляза с въпроси по темата при изслушването на комисаря по земеделие Дачиан Чолош, който даде знак, че е „за” премахване на несправедливостта при разпределението на средствата между старите и новите страни. Това беше индикация, че новоприетите държави, сред които и България, трябва да се обединят в искането си и Мария Неделчева се превърна в изразител на тяхната воля на многобройни европейски форуми. За основа на писмената си декларация авторите посочват условието земеделските производители в ЕС да отговарят на еднакви изисквания за качество на храните и хигиената, благосъстояние и здраве на животните, опазване на околната среда и други, които изискват скъпи инвестиции. Съвносителите не само припомнят, че вече беше анонсиран края на историческия модел, но и че в новите държави членки, прилагащи схемата за единно плащане на площ, голяма част от селскостопанските производители, най-вече в животновъдния сектор, дори нямат право на директни плащания, тъй като не разполагат със земеделска земя.

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Март 2011