Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Събота, 27 Април 2024

Декември 2023

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Браншове Брой: Март 2022
Николай Татаров: Всичко съм постигнал с труд. Без никаква помощ. Без никаква субсидия
Производителите на разсади не сме легитимни зеленчукопроизводители - не получаваме никакво подпомагане

Николай Татаров: Всичко съм постигнал с труд. Без никаква помощ. Без никаква субсидия

print

e-mail facebook

Г-н Татаров, производството на зеленчуци започва от разсада. Това е Вашата дейност. Представете я.

Производството на зеленчуци е един целогодишен процес, който е свързан изцяло със създаването на млади растения, които имат история и фитосанитарно досие. Аз от няколко години се стремя да легитимирам разсадопроизводството като производство на зеленчуци. Не може да има зеленчукопроизводство, независимо от това лятно ли е, зимно ли е, без производството на качествен зеленчуков посадъчен материал.

Производителите на разсад подпомагани ли са по някакъв начин?

Това виц ли е? Производителите на разсад са нелегитимни. Ние не се водим никъде. Ние сме никои. Такива съоръжения сме две или три в България. Малко площи. Производителите на разсади не сме легитимни зеленчукопроизводители. Не сме легитимни и оранжерийни производители. Не се подпомагаме с абсолютно нищо.

Как тогава оцелявате?

Оцеляваме с много ентусиазъм.

В земеделското министерство поставяли ли сте този въпрос?

В земеделското министерство никой няма да обърне внимание на един малък производител. Не е въпросът на един. На всички, които произвеждат разсад. Ние сме няколко и няколко пъти се опитвам да ги обединя.

Каква е тяхната логика да не искат?

Не мога да си обясня. Логиката на българина е да не се обединява. Ние сме много малко и се иска много малко да бъдем легитимно признати.

Това е тънък занаят, защото много култури имат различна технология на отглеждане.

Абсолютно вярно. Всяко едно растение, всеки един вид зеленчук се развива при различни условия, при различни температури, при различен хранителен режим и растителна защита и т.н. Тук, за да работи един специалист, трябва да е много добър, да познава в тънкост професията. Ако унищожа на даден производител един посев, аз тотално се компрометирам. Има сортове, при които една семка струва 50-60 ст.

Самият факт, че в момента не можем да поемаме заявки, значи, че сме на много добро ниво. Всичко това ме навежда на мисълта, че ние по някакъв начин трябва да бъдем подпомогнати.

Вие как оцелявате през зимата с отоплението?

Вдигнахме цените на производство на една табла с 30-40% минимум. Някъде и с повече.

Как се хвърлихте в това производство на разсад?

Наследствена обремененост. Моят дядо още от 1930 година е произвеждал разсади и зеленчуци в цялата северна яка на Пловдив.

Аз от детските си години съм пикирал домати в парници. Обичам да се занимавам със зеленчуци. По принцип съм търговец на препарати и торове, семена и т.н., но тук си почивам. Тук ми доставя удоволствие да погледна един равномерен посев. Добре гарниран. Добре оцветен. Добре нахранен. Добре запазен от болести и неприятели. Това е нещото, което ми доставя удоволствие.

Какво друго Ви радва?

Семейството. Имам съпруга, с която сме започнали съвместния си път на полето. Тя беше един отличен прогнозист. После стана научен работник и сега е ръководител на катедра в Аграрния университет. Синът ми е едно много приятно момче, което се стреми да тръгне по нашия път, което ми доставя удоволствие и се радвам за това нещо.

Пълна е душата.

Абсолютно. Всичко съм постигнал с труд. Без никаква помощ. Без никаква субсидия. Без една стотинка помощ нито от държава, нито от програми и по нищо.

Не се огъвате лесно.

Не. Аз съм упорит човек. Жилав и мисля, че добре напипвам проблемите в зеленчукопроизводството. За жалост, обаче България, която е изнасяла зеленчукари в Унгария, Румъния и къде ли не, се превърна в пазар на нашите съседни страни благодарение на „чудесната“ политика на правителствата да не кажа от 90-та година насам.

Това е секторът, който би осигурил много работни места. Секторът, който би осигурил суровини за консервната промишленост. Той е неглижиран в България. Трябва да има място, където дребните и средни производители да реализират продукцията си, както беше преди. Създаваха големи партиди и можеха по този начин да реализират продукцията си на хубава цена. Ако се създаде нещо подобно, но то не може да стане без помощта на държавата, в едно село вместо да гледат 100 вида зеленчуци и 100 сорта, могат да се обединят с една технология, с един агроном и да тръгнат нещата по съвсем друг начин.

Вие чувате ли се какво говорите. Да се обединят.

Да. Нещо почти невъзможно за българина. Така е.

Вместо да дойдат да купят всички един вид сорт домати или чушки.

За това говоря. Те трябва да дойдат и да дадат заявка, но не поотделно.

Другият проблем са работниците. От ден на ден намаляват. Ние работим с 20 човека. Тези 20 човека периодично отиват в Италия, Испания и се връщат. Аз съм по-доволен от хора, които са работили в чужбина, защото са придобили някакви навици.

И дисциплина…

Ами да. Надниците навремето бяха 20 лева, а сега отиват на 60-70 лв. с осигуровките. При мен няма неосигурени работници. Всички са с две седмици лятна отпуска. Три седмици платена отпуска през зимата. С регламентирано работно време. Бяла фирма. На 100% такава няма.

Разкажете и за другата си дейност.

Моята фирма, освен с производство на разсади за зеленчукопроизводство, се занимава и с търговия с препарати за растителна защита и минерални торове за зеленчукопроизводството, овощарството и производството на десертно грозде.

Правейки една съпоставка какви количества минерални торове сме продавали предни години, да речем януари и февруари, имаме спад минимум с 80% в продажбите при тези клиенти, които са дребни и средни производители на зеленчукова продукция, както и на трайни насаждения. Всичко това е заради изключително високите цени на торовете. Ако сме продавали една торба амониева селитра за 28 лева, сега е 85-86 лева. Това шокира дребните и средните производители, а да не говорим и за комплексните торове, които двукратно и трикратно си повишиха цената.

Всичко това, според мен, ще доведе до минимум 40% отлив на хората, които се изхранват с производство на подобна продукция.

Нова тенденция е фирмите, които снабдяват България с пестициди, поне 20-25% от тях вече предлагат продукти, които са биологични. Прави ми впечатление, че цената на един биопродукт за РЗ, е с 30-40% по-висока от традиционните препарати за растителна защита.

Другото важно нещо е, че трябва да се спре този нерегламентиран внос на препарати от Турция, които нямат токсикологични досиета и идват по незаконен път. Всичко това бие автоматично по нормалните продукти и по нормалните търговци на ПРЗ, торове и семена.

А дали науката пък не изостава по отношение на новите продукти и технологии?

Науката драстично изостава от приложението на пестициди в България. Аз имам чувството, че преподавателите, които обучават студенти, въобще не познават новите продукти, които се предлагат от мултинационалните фирми. Те са минимум 2 или 3 крачки назад от хората, които се занимаваме с тази дейност и съм сигурен, че кадрите, които излизат от университетите, са без познания. Тези кадри идват при нас. Ние ги обучаваме една-две години и после мултинационалните фирми ги привличат и ние ставаме фирми, които създават кадри за селското стопанство.

Да се притесняват ли потребителите, че няма да има български зеленчуци по магазините?

Аз мисля, че след 20-ти май ще има свръхпредлагане на зеленчукова продукция от български производители поради причината, че продукцията от стоманено-стъклените оранжерии ще излезе на пазара едновременно с тази от полиетиленовите оранжерии на дребните стопани. Това свръхпредлагане ще доведе до рязко спадане на цените.

Но ако тази себестойност наистина е 5-6 лева на оранжерийните краставици?

Всички изместиха производството си след 1-ви март. Няма да е 5-6 лева, защото те няма да имат отопление или ако имат, то ще бъде ограничено. Затова мисля, че пазарът ще бъде задоволен и успокоен.

 

Автор: Списание АгроКомпас
Целия материал четете в брой Март 2022



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Иновативно и печелившо земеделие с продуктите на Corteva Agriscience™
Компанията залага на иновации и био решения – това стана ясно на Портфолио Фарм край добруджанското село Победа

Атрактивни попълнения в портфолиото на Nuseed при слънчогледа
Компанията излиза и с нови култури – карината и тръстика

Листните торове на Лебозол® – сигурност и ефективност при климатични промени
Ефективното редуциране на азотното хранене ще бъде все по-важна тема в следващите години

Деница Иванова: Изкупната цена на малините за преработка падна двойно в сравнение с миналогодишната
Пазарът на малини и ягоди за прясна консумация постоянно расте

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg