Мария Неделчева

- Г-жо Неделчева, има ли вече яснота за насоките, по които може да тръгне ОСП политиката на ЕС след обявените вече три варианта за нея от еврокомисаря по земеделие Дачиан Чиолош?

- Вече е публикуван проектодокладът на моя колега Алберт Дес относно реформата на Общата селскостопанска политика след 2013 г. и в него ясно се очертават неговите предпочитания за втората опция. Ето защо, много вероятно е новата ОСП да бъде още по-екологосъобразна от нейната предшественичка, но тук трябва да бъдем много внимателни на каква цена. Не бива да забравяме, че става дума за селскостопанска политика, а не за политика за защита на околната среда. За момента докладът е на етап разглеждане от Комисията по земеделие и развитие на селските райони. Това, което мога да кажа обаче е, че няма единодушие сред моите колеги относно начина, по който да се постигне „озеленяването” на ОСП. Един от най-противоречивите въпроси е предложението на Алберт Дес да се извърши трансфер на 20% от средствата в Първи стълб във Втори, които да бъдат използвани за „зелени плащания”. Във Втори стълб, както знаете обаче, има нужда от кофинансиране и плащанията се получават на базата на представен и одобрен проект. Това би било проблем за България. След множество проведени срещи с Алберт Дес успях да получа неговото уверение, че този трансфер на 20% от средствата към Втори стълб няма да засяга страни като България, в които средствата по Първи стълб са много малко.

- Започна ли работата по изработването на цялостна стратегия за българското селско стопанство в контекста на бъдещата ОСП?

- В момента изработването на българската позиция относно бъдещата ОСП е един от приоритетите на моята работа. По моя инициатива се организира серия от кръгли маси в различни райони на страната. Целта им е да се популяризира дебата за реформата на ОСП и да се проучи мнението на българските земеделски производители относно конкретни въпроси, по които България ще трябва да вземе ясна позиция. На края на всяка кръгла маса участниците попълват анкетни карти и отговарят на въпроси като например: Как според Вас трябва да бъде дефиниран терминът „активен фермер”? Трябва ли да има горен и долен таван при определяне на субсидиите?

Щастлива бях да констатирам, че на първата кръгла маса, която се състоя на 18 февруари в Благоевград, много участници бяха попълнили анкетните карти и бяха направили ясни предложения. Тази информация ще ни помогне да защитаваме по-добре интересите на българските селскостопански производители – аз в Европейския парламент, а министър Найденов – в Съвета на министрите.

- Когато говорим за европейска солидарност, дойде ли време и новите страни членки на ЕС като България да се възползват от нея?

- На прав път сме, но има още много какво да се желае. На първо време ни трябват еднакви критерии за определяне на помощите. Първа стъпка в правилната посока е отменянето на историческия подход, който облагодетелстваше старите страни членки. На второ време обаче стои по-сложният въпрос – за изравняване на помощите. Засега пълното им изравняване не изглежда възможно, защото старите страни членки се противопоставят поради съществуващите разлики в разходите на земеделските стопани в старите и в новите страни членки и в икономиките им като цяло. Естествено, не може тази ситуация на неравенство да продължава вечно. Старите страни членки знаят това и това е една от причините, поради която страна като Германия, която допринася най-много за бюджета на ЕС, се опитва да предложи трансфер на 20% от средствата от Първи към Втори стълб. И в доклада на Алберт Дес, и в Съобщението на Комисията ясно се отхвърля възможността за пълно изравняване. Въпреки това ще има частично приравняване, което ще бъде компромисно решение. Сегашното предложение в доклада на Алберт Дес е всяка държава членка да получи най-малко две трети от средната за ЕС стойност на преките плащания.

- Вярвате ли, че държавите, които и сега получават високи субсидии, ще се съгласят на равноправното им разпределение за земеделие между отделните страни членки?

- Няма да е лесно да спечелим на наша страна страните членки, които в момента получават високи субсидии. Въпреки това в момента се наблюдава препозициониране на много страни членки. Испания и Португалия бяха напълно против предложения от Алберт Дес трансфер на средства от Първи към Втори стълб. Възможно е те да търсят нашата подкрепа и в замяна да ни дадат тяхната. Франция също променя своята позиция. На заседанието на членовете на ЕНП от Комисията по земеделие и развитие на селските райони моят колега Мишел Дантан сам повдигна въпроса за изравняването на субсидиите между старите и новите страни членки.

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Март 2011