Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Четвъртък, 01 Декември 2022

Ноември 2022

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Гост на броя Брой: Юни 2022
Целите на Николай Каварджиклиев: Прозрачност, по-голяма ефективност, дигитализация на процесите в ДФЗ-РА
Кандидатите по ПРСР да не правят проект заради самия проект, препоръчва изп. директор на институцията

Целите на Николай Каварджиклиев: Прозрачност, по-голяма ефективност, дигитализация на процесите в ДФЗ-РА

print

e-mail facebook

Г-н Каварджиклиев, с какви амбиции поехте поста на изпълнителен директор на ДФЗ-РА?

Амбиции, трудно казано. По-скоро цели. Те са основно към постигане прозрачност на работа, изсветляване на дейността на Фонда. Реорганизация за по-голяма ефективност. Дигитализация на процесите и максимална ефективност от труда на хората, които работят тук.

Т.е. при Вашето постъпване в ДФЗ сте видели проблеми, които трябва да бъдат коригирани?

Да. Така е. Факт.

А до какво са довели тези проблеми?

Затрудняване в обработката на документи. Негативно отношение на бенефициентите към Фонда. Създаване на лошо усещане на бенефициентите като цяло, че ДФЗ е институция, която само пречи, а не помага.

Основните цели на ДФЗ са наистина да бъде в помощ на бенефициентите, на земеделските стопани и да развива селските райони, каквато е целта на програмите, които обслужва.

Какви стъпки предприехте да се промени работата в ДФЗ? Преди няколко седмици Вие споменахте, че имате намерение да промените устройствения правилник.

Предприел съм стъпки за промяна на устройствения правилник с оглед по-голяма централизация на някои от дейностите и изсветляване на процесите във Фонда. По-добра линейна организация, която е естествено в рамките на сега действащата нормативна уредба.

За следващия програмен период имаме създадена работна група, която заедно с колеги от МЗм ще работи в посока улесняване на процесите и процедурите. Така че, ще има още промени.

Застраховането на земеделската продукция винаги ще е актуална тема, тъй като земеделието е изключително рисков бизнес. Какви са Вашите наблюдения по отношение на застрахователната култура на земеделците?

Застраховането на земеделската продукция е личен избор на всеки земеделски стопанин и е въпрос на финансова култура от тяхна страна. Оправдания защо не се застраховат всеки може да намери много. Има и добри, има и лоши примери.

Има държавна помощ за съфинансиране на застрахователните премии. Какъв е интересът към нея?

Интерес има. Не мога да кажа, че е голям. Пак казвам, това е въпрос на финансова култура на земеделските стопани. ДФЗ има сключени договори с почти всички застрахователи на българския пазар. Съдейства преди и сега в мое лице за това коректно да бъдат разписани общите условия.

Какви са най-често допусканите грешки от кандидатите при подаване на проекти по Програмата за развитие на селските райони?

Много от бизнес плановете и проектите, които се подават, нямат връзка с реалния бизнес и с това, което би трябвало да бъде оценено като пазарни условия. Много често се прави проект заради самия проект, който впоследствие е трудно да бъде изпълнен или да няма логика в неговото развитие.

Други често допускани грешки са свързани с предоставянето на документи, които не са актуални или са грешни и които създават хаотичен документален оборот. Бенефициентите и техните консултанти много често не могат да се справят с изискваните документи по наредби, регламенти и т.н.

Трети често срещани случаи са неправилни количествени сметки от страна на бенефициентите и липсата на елементарна култура за боравене с различни видове документи и достъп до различните системи.

До какво водят тези често допускани грешки?

До хаос. До двойна и тройна работа от двете страни - от Фонда и от бенефициентите.

Тоест, Вашият съвет е кандидатите да прецизират проектите и субсидията да не бъде самоцел.

Много внимателно да планират и да не правят проект заради самия проект. Трябва да имат много голяма яснота.

Има ли оттегляне и откази на бенефициенти на вече подадени проекти и по кои мерки най-често се случва?

Да, има по подмерки 4.1 и 4.2. Основни причини са отпадане на необходимостта от проекта. Промяна в енергийната ефективност на проекта. Промяната в цените на основните строителни материали.

Предприети ли са стъпки за предоговаряне на някои проекти?

В рамките на нормативната уредба правим всичко възможно. Имат възможност да предоговарят вътре в бюджета различни позиции. Да заменят една техника с друга, ако се налага. Сроковете могат да бъдат удължени. Фондът се старае да бъде гъвкав, доколкото е възможно.

Има ли бенефициенти, които искат да направят актуализация или направо се отказват?

Отказите бяха основно през февруари и март, когато беше най-стресиращ инфлационният ръст с резкия ръст на горива, на метали, строителни материали. Бенефициентите имаха неяснота и много от тях прецениха, че е по-добре да се откажат.

Към април и май се забелязва затихване. Имаме отказани само два проекта, което означава, че хората вече уверено мислят за завършване на тези проекти.

А останалите се предоговарят, така ли?

Който има желание. В рамките на нормативната уредба това, което можем да направим, го правим.

Това в какви срокове се случва?

Няма определени срокове. Максимално бързо се стараем да отговорим на исканията. Проектите трябва да бъдат завършени до 2025 година по този програмен период.

Изплатени?

Изплатени и приключени.

По кои мерки има най-голямо забавяне в разглеждането на проектите?

Забавяне няма в разглеждането. Има натрупване на голям обем. Стараем се в индикативните срокове всичко да бъде разгледано. Има някакво усещане на забавяне у хора, които са били в списъците с резервите и в момента се отварят техните проекти с оглед на това, че има отпаднали проекти. Отварят се резервите. Те се уведомяват.

Какъв процент от фермерите имат регистрация в Системата за електронно управление?

25% имат регистрация. Системата е елементарна. Изключително полезна и подпомага и двете страни и смятам, че не е трудно и останалите да си направят такава регистрация.

Кажете какви са ползите, ако си направят такава регистрация.

Чрез системата цялата важна информация за фермерите от заявленията им до подпомагането ще е достъпна онлайн. Цялата бюрокрация, от която се жалят, ще бъде преодоляна по този начин. По-бързо ще бъдат обработвани документите и това ще е от полза и за двете страни.

Трябва да се дигитализираме и този процес трябва да продължава…

Абсолютно. Това е една от целите и на Фонда. Работим и върху клиентски портали, които съвсем ясно вече ще оказват една преписка къде се движи, по всяко време.

Планирате ли промяна в системата за проверка и контрол, за да изчезнат виртуалните ферми с животни и с плодове и зеленчуци?

Процентът на проверките се определя на база анализ на данните от проверките на предходната година в изпълнение на европейското законодателство. Извършва се и риск анализ, въз основа на който се определят бенефициентите за проверка на място, като се предвижда силен контрол по отношение на животновъдните обекти.

Основно проблемите идват от поддържането на регистрите за животновъдните обекти, така наречения регистър Ветис, за който грижата имат БАБХ и силно се надявам заедно с тях проблемите да бъдат изчистени и решени. Работим в момента по това. Имаме изградена работна група между наши и техни служители. Надявам се този регистър да бъде ефективно поддържан, работещ и за двете страни.

 

Автор: Списание АгроКомпас
Целия материал четете в брой Юни 2022



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
От компютрите - до живота на село
Тони Кичуков: Започнахме да гледаме животните като домашни любимци, но не се прави така. Това е бизнес!

Биопроизводителят Калоян Съев – пример за мераклийска работа
Калоян е механизирал част от своето стопанство, има планове за закупуване на още техника

Преработвателният бранш поддържа стабилност въпреки кризите
Високи цени, свиване на производството, по-малко инвестиции, но въвеждане на нови продукти

Инвестиции, сдружаване, роботизиране на работните процеси в сектора на плодовете и зеленчуците
Заради високата цена на енергията, преработватели сами си произвеждат ток чрез фотоволтаици

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg