На пазара на овче и агнешко месо има сериозна ниша, убеди ни българският министър на земеделието и храните Мирослав Найденов в края на миналата година след визитата си в Обединените арабски емирства, Катар и Кувейт. Европейският съюз задоволява само 40% от потребностите си от овче мляко и агнешко месо. Затова производството на овче месо е една от възможностите за повишаване на ефективността на родното овцевъдство. А на въпроса за животните в ефективна месодайна овцеферма у нас точният отговор се оказва породата Ил дьо Франс, подходяща за производство на евтино месо при интензивни условия.

Доказа ни го с факти от животновъдната практика на своите членове и със задълбочената си селекционна програма Асоциацията за развъждане на породата Ил дьо Франс (АИлФБ) у нас по време на Общото си събрание, провело се на 28 януари т.г. в Тракийския университет, гр. Стара Загора. Случайно или умишлено то съвпадна с 5-годишнината от нейното създаване. Покрай изчерпателния отчет на изпълнителния директор на АИлФБ д-р Евгения Ачкаканова за дейността на организацията бяхме длъжни да си припомним историята на една високопродуктивна месодайна порода овцe, показала икономически позитивния си ефект върху месодайното животновъдство на всички континенти в света.

 Създадена е във Франция в едноименната провинция по идея на проф. Augustc Yvart (1824 г.) чрез кръстосване на овце майки от породата Рамбуйе с кочове от породата Лейстър с цел получаване на животни с добра месодайност и със средно нежна вълна. В резултат на дългогодишна племенна работа резултатът е едри и ранозрели животни с добра месодайност. Високата им адаптация е довела до тяхното разпространение във всички континенти по света. Породната характеристика на Ил дьо Франс се свързва най-вече с високия ù интензитет на растеж и много доброто оползотворяване на фуража. Когато се говори за нейната скорозрелост, се споменава именно този висок интензитет на растеж до 120-дневна възраст (300–350 г). Има и ранно полово съзряване – запложда се на 10-месечна възраст с двусезонна висока заплодяемост и плодовитост – септември–ноември – 150–200%. Изразената ù месодайност се определя от типа на тялото и телесните форми на животните; а качество на месото – от това, че е без характерен мирис, с нисък процент мазнини, сочно и крехко, с отлични вкусови качества. Животните са едри, с голяма глава, къса и замускулена шия, широко и дълго тяло и правилно поставени крайници. Главата е покрита с вълна до линията на ушите, а крайниците – до скакателните стави. Имат живо тегло 70–75 кг за майките и 120–130 кг за кочовете. Безроги са и с бели покривни косми по главата и крайниците. Притежават жив и изразен темперамент. Подходящи са за пасищно и безпасищно отглеждане. От овцете се получава по 4–4,5 кг бяла полутънка вълна (56–58-то качество) с висок рандеман – 69% , с дължина 10–12 см. При живо тегло 30 кг кланичният рандеман е 51–53%. Общо месото е над 70%, а само на задната половина на трупа надхвърля 80%. Съотношението месо:кости е 3,6–3,8:1. Хетерозисът при кръстосване е 6–14%, а биологическата ефективност за прираст – 27,8% и за месо –19,4%. Агнетата кръстоски се отличават с добри растежни и месодайни качества, имат с 20–22% по-висока интензивност на растеж и с 15–18 на сто по-нисък разход на фураж за 1 кг прираст при угояване до 90-дневна възраст. Оптималното тегло за клане на животните е 40 кг. Породата е подходяща за производство на евтино месо при интензивни условия с добро оползотворяване на фуража. При угояване превъзхожда агнетата от тънкорунните породи.

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Март 2011