Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Четвъртък, 01 Декември 2022

Ноември 2022

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Гост на броя Брой: Юли 2022
Франко Липарини: Сортовете на Манара се представят отлично по българските полета
Видяхме чудесно развитие на посевите, каза генералният директор на „СЕМЕТИКА“, част от „Манара груп“

Франко Липарини: Сортовете на Манара се представят отлично по българските полета

print

e-mail facebook

Моля, представете компанията СЕМЕТИКА.

Ние сме фирма, която се занимава със създаване на сортово разнообразие и подобрения, по-конкретно по отношение на зърнено-житни култури, като мека пшеница, твърда пшеница, ечемик, ръж, овес, тритикале. В България нашите сортове са представени като част от портфолиото на Манара груп, с които работим активно при избор на селекция, както и при заготовката на семената и тяхната дистрибуция. Съвместно с Манара, предлагаме и люцерна, соя, нахут и други. За българския пазар наш партньор е Сембодиа семена, с които през есента на миналата година стартирахме проект за развитие в Източна Европа.

Вие сте сред гостите на открити полски дни, на които избраната селекция е представена пред земеделци от страната. Доволни ли сте от развитието и състоянието на посевите? Кои сортове се отличават?

Посетихме няколко производствени области в България между Шумен и Враца, както и такива в южната част на страната, които имат съществени разлики по отношение на климата, на почвите, на използваните технологии, и мога да кажа, че видяхме чудесни култури.

В североизточната част, с малко по-мек климат, да кажем по-хладен, посевите изглеждаха отлично. Там разгледахме три различни локации, като и трите сорта меки пшеници бяха още зелени и в много добро състояние. Само на една локация имахме и твърдата Зетае, която също за момента е добре, въпреки че, доколкото разбрах, районът не е типичен за тази култура. В тази част на страната, категорично мога да кажа, че сортът Каронте ме впечатли най-много. Показал е своята сила, като вегетативна маса и плодовитост на класа. Навсякъде посевите са изравнени, с много добро братене и от него очаквам фермерите да получат много добри добиви.

В Северозападна България и по-конкретно във Враца, с малко по-топъл климат, благоприятстващ по-ранното узряване, видяхме, че по-ранните сортове, като Набуко и Катуло, се представят много добре с красив, оплоден клас и са в изключително добро състояние от фитосанитарна гледна точка.

В Южна България посевите са с около седмица напред. В района на Пловдив сортът Катуло, представен до негов конкурент, изглеждаше внушително. Нисък и стабилен. Всички класове бяха озърнени, въпреки голямата суша, видима от огромните процепи в почвата. Пшеницата в непосредствена близост не е могла да оформи зърната в долната част на класа, докато Катуло се е справил чудесно с тази задача. И твърдата пшеница Зетае в Пловдивско изглежда добре. Справила се е с наводнените през есента терени, и със сушата до момента, за които ни разказа фермерът. В района на Димитровград най-силно впечатление ми направи Набуко, нашият нов и високотехнологичен сорт мека пшеница. Гордо изправен, още зелен и с добре оформени класове. В Бургаско пшениците също изглеждат добре. Доволен съм от състоянието на посевите. Останах приятно изненадан и от високото ниво на земеделие във вашата страна.

Какви са предимствата на тази селекция? Какво да очакват земеделците в България?

При селекционирането на сортовете се стремим да отговорим на всички търсени характеристики. Параметрите на сортовете са комплексни, тъй като всичко е важно. Разбира се, първата стъпка, която трябва да покрие един сорт, е добивът, а след това се оценяват поредица от фактори. Сред тях са качеството на зърното, както и толерантността на всички икономически важни болести, а също и много важна характеристика е устойчивостта на полягане, както и на другите фактори на средата – студ, суша и т.н., т.е. цели се добра адаптивност, да могат растенията да преживяват различни почвено-климатични условия.

В Италия сортовете, които сме заложили тук, Каронте и Катуло, са много широко разпространени в страната, предимно в централната и северната част. А в Централна и Южна Италия, от друга страна, Набуко дава най-добри резултати поради своето по-ранно узряване.

Мисля, че в България нашите сортове ще се адаптират много добре. Има условия, много сходни с нашите, и вярвам, че различните разновидности, с различна степен на узряване, в зависимост от района, ще могат да покажат своите характеристики за успех.

За България, като начало избрахме 4 сорта, в т.ч. 3 меки и една твърда пшеница. Избрахме ги заради устойчивостта им на стрес. И трите меки сорта са хлебни пшеници, но се различават както по своите хлебопекарни качества, така и по хабитуса на растенията. Осилести и безосилести пшеници. От стандартна хлебна пшеница до наистина премиум пшеница с W 300-360. Различават се и по своята ранозрелост. Сортовете са селектирани не само по отношение на добив, но така че да се адаптират бързо и еднакво добре към различни почвено-климатични условия. Устойчиви са на полягане, на студ. Избрали сме и сорт, имам предвид Набуко, който е с много добра агрономическа гъвкавост. Набуко дава много добра произведителност при различни посевни гъстоти и дава възможност за сеитба в широк диапазон. При твърдата пшеница се спряхме на Зетае, защото тя е най-непретенциозна по отношение на условия и лесно формира протеините в зърното.

За момента посевите са в перфектно вегетативно развитие, здрави растения, флаговият лист е още зелен и очакваме да се получат много добри резултати и в България.

Колко важно е земеделците да сеят сертифицирани семена?

Според нас използването на сертифицирани семена е от съществено значение. Не само защото позволяват да се провеждат изследвания в сферата на иновациите, да се намират все повече подобрени сортове, следователно по-устойчиви на болести, с по-висока производителност, а също и по-добри от гледна точка на производителност и качество. Използвайки сертифицирани семена, имате по-чисти посеви, по-стабилни растения, и не на последно място - те са по-безопасни семена, вкл. от фитосанитарна гледна точка.

На какво се дължат успехите Ви в селекционната дейност?

Мисля, че успехът ни произтича главно от факта, че си сътрудничим с основните генетици на италианско и европейско ниво и имаме наш собствен изследователски център близо до Болоня, в долината на река По, а това е среда с високи нива на стрес и силен натиск от различни болести. При нас в много райони пшеницата се отглежда като монокултура, а това води до ред фитосанитарни проблеми, които трябва да минимизираме със селекцията. Избраните видове се тестват на десетки други места в цялата страна и в чужбина, а това ни позволява да имаме много сериозна конкурентоспособност от гледна точка на устойчивост, производителност и качество. Нашият екип работи сериозно в селекционирането на зърнено-житни. Запознати сме с нуждите на пазара. Т.е. ние тръгваме точно оттам - какво се търси на пазара, кое липсва, кое трябва да се подобри, за да започнем да създаваме новия сорт. Следователно, разполагаме с все по-специфични сортове пшеница, с все по-отявлени свойства, които са в състояние да задоволят търсенията не само на земеделските производители, но и да задоволят търсенията на индустрията и веригата за доставки на храни.

Какви са Ви впечатленията от проведените полски дни?

Според мен има много високо ниво на професионализъм не само в това как бяха организирани срещите и как беше структурирано всичко като цяло, но в това как са изведени всички необходими мероприятия при отглеждането на културите.

Видях реалност и условия, които ние от дълго време търсим.

България е един важен партньор, който може да ни позволи да развием сътрудничество на цялата територия на страната.

 

 

Автор: Списание АгроКомпас
Целия материал четете в брой Юли 2022



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
От компютрите - до живота на село
Тони Кичуков: Започнахме да гледаме животните като домашни любимци, но не се прави така. Това е бизнес!

Биопроизводителят Калоян Съев – пример за мераклийска работа
Калоян е механизирал част от своето стопанство, има планове за закупуване на още техника

Преработвателният бранш поддържа стабилност въпреки кризите
Високи цени, свиване на производството, по-малко инвестиции, но въвеждане на нови продукти

Инвестиции, сдружаване, роботизиране на работните процеси в сектора на плодовете и зеленчуците
Заради високата цена на енергията, преработватели сами си произвеждат ток чрез фотоволтаици

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg