- Г-н Тодоров, кои от членовете на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) са най-активни участници в широкия обществен дебат у нас за новата визия на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, организиран от асоциацията и чия беше инициативата за него?

- Инициативата е на АЗПБ и тя се роди в момента, в който излезе предложението на Европейската комисия (ЕК) за вариантите за реформиране на ОСП. Още тогава направихме пресконференция и заявихме на първо четене това, което мислим за предложенията. За нас беше ясно, че трябва да направим едно широко обществено обсъждане, защото в трите варианта за реформа на ОСП, които бяха сложени на масата, имаше много важни акценти, които трябва да бъдат дискутирани от широк кръг хора, занимаващи се със земеделие, за да не бъде тази политика нещо измислено и виртуално. В тях има щекотливи въпроси от сорта да има ли таван на субсидиите на един земеделски производител, което за нас беше ясно, че ще стане тема на изключително голямо обсъждане и напрежение. Затова, за да вземем решение на ниво асоциация дали да подкрепим това и други предложения на ЕК, или не, трябваше да направим широко обсъждане. Не бива на прима виста да се коментират такива сериозни въпроси като ОСП. Още тогава чухме, че някои колеги заявиха, че е по-добре да няма директни плащания. Според нас е тъкмо обратното – по-добре е да има силни директни плащания и един силен Първи стълб, защото както виждаме най-голяма част от средствата, които влизат в българското земеделие, са по линия на директните плащания и там за нас е най-големият ефект от ОСП, поне към момента. Колкото до това кои от нашите членове са по-активни в тази дискусия, това са секторите, които са получили по-малко облаги от тази ОСП, от тези директни плащания – зеленчукопроизводителите, овощарите и животновъдите. Ясно е, че когато директните плащания са еднакви за цялата страна и за всички култури, най-недоволни ще бъдат тези от слабите, необлагодетелстваните райони. Независимо че има средства за тях, ние знаем, че у нас с оглед спецификата на държавата и на природата и на цялото ни географско положение, има големи разлики при добивите на едни и същи култури в различните райони. Затова заявихме още в самото начало, че трябва да пледираме като държава за по-голяма гъвкавост в директните плащания и изобщо в прилагането на ОСП, за да можем да се възползваме пълноценно от нея. Това е една от  първите ни позиции, която най-вероятно няма и да се промени до края. Видяхме още при първите дебати, че по-активни с предложенията си бяха земеделските производители, които получиха най-малко облаги от досегашното прилагане на ОСП.

- А те каква част от членовете на АЗПБ са?

- В АЗПБ членуват много големи зърнопроизводители, но има и производители на плодове и зеленчуци. Това са по-дребните земеделски стопани, които като бройка са голямата част от членовете на асоциацията, но в нея не се прави разделение на членската маса. За нас е важно да има едни балансирани предложения и на АЗПБ и естествено Министерството на земеделието и храните да мисли за всички сектори. Това, че в УС на АЗПБ преобладават едрите производители, в никакъв случай не означава, че трябва да подкрепяме само един сектор и всички предложения да бъдат в негова изгода. Не бива да има едностранно водене на политика и субективно отношение, защото браншовите организации трябва да бъдат национално отговорни. Ние наистина гледаме да защитим нашите членове, но трябва да се мисли и за една обща национална визия и за развитие на земеделието като цяло, а не само в един сектор. Както се видя, няма как да доминира едно земеделско производство и трябва да има някакъв баланс. Виждаме лошите статистики, които показват изключително намаляване на зеленчукопроизводството у нас. Постоянно се пита за българските зеленчуци. Няма как да ги има – 40 на сто е намаляло производството им за една година.

- Членуват ли при вас организации на земеделски производители, така необходими като структура, с цел кандидатстване по европроекти?

- Имаме една организация на производители на домати от Плевенско. Много трудно се кооперират хората и аз си го обяснявам повече с народопсихологията ни. В интерес на истината, в Европа, а и сега на тези срещи, за които експертна помощ ни дава и най-влиятелната организация на европейско ниво Copa-Cogeca, която е конфедерация на всички европейски организации в сектор земеделие, разбираме колко губим от това, че организации липсват. Колегата, който беше на първата кръгла маса в Благоевград, каза, че в техните държави, в старите страни членки, основното подпомагане на сектор плодове и зеленчуци идва именно по линия на организациите на производители. Държавата у нас като цяло обаче не стимулира създаването на тези организации. Има изключителни трудности в тази инициатива и ние не можем да ползваме средствата, които ни се дават за този сектор, а той е в тежко състояние. Трябва да бъде направено нещо по тази линия.

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Март 2011