Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Четвъртък, 01 Декември 2022

Ноември 2022

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Растителна защита Брой: Август 2022
Никога не е късно за трихограма
Категоричен контрол на ливадна пеперуда

Никога не е късно за трихограма

print

e-mail facebook

Грозни, черно-сиви, като в пустиня – така изглеждат част от полетата със слънчоглед в Добруджа през последните 10 дни на юли. Буквално за няколко денонощия цъфналите жълти слънца на маслодайния слънчоглед увяхнаха и се превърнаха в скелети, изгризани от гъсеницата на ливадната пеперуда. Нападението на този неприятел не убегна от вниманието на специалистите в лицето на „Органик инвест биозащита“ ООД и KWS България, които алармираха и насочиха вниманието на всички към проблема, който вече редуцира сериозна част от добивите от маслодайната култура.

Потегляме по безкрайните добруджански полета с Людмил Стоянов, директор маркетинг и продажби на „Органик инвест биозащита“ ООД. Целта е да разгледаме заедно в каква степен е нападението на ливадната пеперуда, какви са щетите и най-важното - да разберем как земеделските стопани могат да се справят с неприятеля.

„Органик инвест биозащита“ ООД е фирмата, която след 32-годишно прекъсване възобновява промишленото производство на трихограма в България, чрез колонизирането на която в засегнати полета може да се унищожи ливадната пеперуда. Оказва се, че този метод на 100% защитава посевите с царевица и слънчоглед от стъблен пробивач и нощенки.

Ето какво разказа Людмил Стоянов:

Намираме се на поле със слънчоглед в района на Добрич. Причината, която ни доведе тук, е нападението на ливадна пеперуда. Искаме да покажем до какви щети може да доведе неприятеля, но най-вече да насочим вниманието на земеделските стопани как могат да се справят с проблема. Тук виждаме в реални условия действието на биологичния агент трихограма. Ако не се вземат мерки в момента, то проблемът може да остане през следващите 2-3 години.

Когато преди година започнахме да се занимаваме с трихограма и обяснявахме на фермерите, че тези неприятели нанасят непоправими щети и по слънчогледа, думите ми звучаха малко апостолско и се приемаха с недоверие. Сега обаче, за съжаление, резултатът се вижда. Ливадната пеперуда за разлика от царевичния стъблен пробивач не пробива и не се вгризва в стъблата на растенията, но нанася сериозни поражения, като яде листата. Когато ги изяде, се качва и по питите. При царевицата нанася същите щети като памуковата нощенка – вгризва се отгоре в кочана и започва да яде царевицата. Този процес, който наблюдаваме не само тук на това поле в Добруджа, се нарича скелетиране, тъй като от слънчогледа остава само един скелет. Това вече е мъртво растение, няма да изхрани питата, няма да изхрани семената и ще доведе до непоправими икономически загуби, особено на фона на високите цени на торовете, на препаратите, на средствата за растителна защита, на горивата и в същото време на ниските изкупни цени на зърното. Това за един фермер може да доведе до фалит.

Имаме стратегическо партньорство с КWS България. Техните агрономи са много добре подготвени и бдителни. Заедно изострихме вниманието на производителите, когато започна летежът на пеперудите. Какво предприехме конкретно на това поле, за да спрем процеса? Този блок със слънчоглед се обиколи с Кораген, тъй като този продукт е щадящ към трихограмата. След това колонизирахме трихограма в доза 25 000 яйца на декар. Нормалната препоръчвана норма е 8000-9000 броя, а ние обичайно колонизираме 15 000 яйца. Така спряхме нападението от ливадна пеперуда, за да минимизираме загубите на фермера.

На полето се вижда, че първите 3-4 реда са буквално изядени от гъсениците на ливадната пеперуда. В същото време останалата част от посева е със здрави, зелени и цъфнали слънчогледи. Единствено ние от „Органик инвест биозащита“, колегите от КWS България и Добруджанският съюз на зърнопроизводителите обърнахме внимание на проблема. За целта обявихме Кризисен щаб в Добруджа и региона. Имаме екипи с дронове, за да сме близо до проблема. Целта е да спрем това нашествие на ливадна пеперуда и да помогнем на фермерите за съхраняване на реколтата.

На някои места в Добричко забелязваме, че гъсениците вече са какавидирали и това означава, че предстои трето поколение в края на август или началото на септември. Проблемът ще продължи, неприятелят ще се прехвърли на други култури. Независимо че царевицата и слънчогледът може да бъдат ожънати до тогава, ако не се изведе борбата, догодина проблемите могат да бъдат още по-сериозни.

Обследвали сме полета в района на Добрич, Силистра, Шумен, Бургас, Провадия. Имаме фрапантни случаи, при които за 2 дни гъсеницата унищожи 180 дка бял равнец в Розница. В Тервел изяде листата на дините, след това започна кората, оттам се прехвърли на плевелите около бостана, изяде ги и тях и след това нападна слънчогледа и царевицата. Проблемът е сериозен!

Искаме да алармираме, да заострим вниманието на фермерите и те постоянно да обследват нивите. В момента развива поколение и памуковата нощенка. Тя също е полифаг, напада много култури, над 300 вида, снася до 2800 яйца, също е много сериозен неприятел. Земеделските стопани трябва да предприемат мерки и да си колонизират трихограма, за да не се стигне до икономическа плътност и да не се компрометира реколтата.

Съветваме фермерите чрез феромонови уловки да следят неприятеля. Когато се уловят 4 мъжки пеперуди, тогава е настанал момент за колонизиране на трихограма, която да внесем по схема. Това е най-добрият биоагент, който паразитира в яйцата на лепидоптерата и така решава проблема, преди да се е появил. От яйцето на пеперудата не се излюпва гъсеница, която да нанесе пораженията, които виждате в момента, а се ражда нова трихограма. Тя прави същото – паразитира върху яйцата, прави около 13 поколения и може да се справи до 100 % с неприятелите. Тук въпросът е кога да я колонизираме. И още нещо важно – никога не е късно за трихограма. Дори и по-късно да колонизираме, ще намалим степента на щетите.

Решение за справяне с неприятеля има. Тези гъсеници нападат растения, треви, плевели, дървета, храсти, обезлистяват всичко. По времето на социализма използването на трихограма се е правило планово. Когато от Растителна защита подадат сигнал за нападение и летеж на ливадна пеперуда, тогава самолетите тръгват. Трихограмата се е колонизирала масово навсякъде, а не само на определени полета. По този начин се е намалявала плътността на неприятеля, който ако в този блок не намери хранителна среда, ще намери отсреща, оттам ще прелети на друго поле и така до безкрайност. Ако държавата реши да предприеме мерки сега, ние сме готови да се включим, имаме необходимия ресурс и можем да намалим проблема с неприятелите, който през последните години се разраства по много причини.

Една от тях е, че не се палят стърнищата. Например, памуковата нощенка презимува в горния слой на почвата, а царевичният пробивач - в растителните остатъци, и те на практика няма как да изчезнат. Учените са на мнение, че през определен период е нужно контролирано палене на стърнища. Ако държавата реши, най-вероятно с разрешение от Брюксел, това би намалило проблема в сериозна степен. На този етап обаче решението, което ние предлагаме, т.е. внасянето на трихограма на по-големи площи, също ще редуцира плътността на неприятеля. В противен случай реколтата е застрашена и дори компрометирана на 100 %, тъй като видяхме съсипани цели полета. Например, от 1000 дка са оцелели едва 100 дка, на които фермерът е успял да вземе някакви мерки. Това са огромни средства, огромни загуби. Тежка е ситуацията с високите разходи, ниските цени на зърното, нерегламентираният внос. Проблемът има решение. Много хора си мислят, че мечката ще играе само при съседа, но категорично не е така. Не трябва да се чака, има въздушни течения, прехвърля се, яде всичко. Постоянно обикаляме засегнатите райони и наблюдаваме. Никой не е очаквал такъв каламитет през тази година.

 

Автор: Списание АгроКомпас
Целия материал четете в брой Август 2022



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
От компютрите - до живота на село
Тони Кичуков: Започнахме да гледаме животните като домашни любимци, но не се прави така. Това е бизнес!

Биопроизводителят Калоян Съев – пример за мераклийска работа
Калоян е механизирал част от своето стопанство, има планове за закупуване на още техника

Преработвателният бранш поддържа стабилност въпреки кризите
Високи цени, свиване на производството, по-малко инвестиции, но въвеждане на нови продукти

Инвестиции, сдружаване, роботизиране на работните процеси в сектора на плодовете и зеленчуците
Заради високата цена на енергията, преработватели сами си произвеждат ток чрез фотоволтаици

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg