Г-н Велев, каква е оценката Ви за политиката на МЗм по отношение на поливното земеделие?

Относно поливното земеделие не съм много очарован от техните действия. Усещам, че по-скоро ни пречат, отколкото ни помагат. Напояването е основният фактор, за да го има земеделието в България.

Какво производство на плодове и зеленчуци може да се прави при поливно земеделие каквото в момента има в България?

Истината е, че ние трябва да правим нещо и всички да печелят. Сега с тези такси, които са за напояване, един малък земеделец, който отглежда зеленчуци, като плати таксата и направи две поливки, поливането му излиза много скъпо. Когато поливаш няколко пъти една култура, тогава вече таксите се разпределят на брой поливки и цената не се усеща.

Поносима ли е цената на поливната вода?

Самата цена на водата не е висока. Висока е таксата. Несправедлива е, не знам защо. Една поливка е много неизгодна. Трябва да поливаш по-често, но когато културата се нуждае от една поливка, какво правим.

Ако поливам 3000 хиляди декара и трябва да платя авансово таксата за напояване, в началото на сезона трябва да извадя 60 хиляди лева. Какво получавам после е под въпрос.

Какво трябва да се случи в нашата страна, за да има модерно поливно земеделие?

Трябва да има програма за поливно земеделие. Да се купят съвременни поливни инсталации, които икономисват вода. Старите гравитачни методи са отпаднали почти, но са необходими нови машини, ново оборудване, за да ни е по-лесно и да можем да се справяме добре.

Всички се оплакват, че поливното земеделие е сринато в България, в същото време обаче от Плана за възстановяване отпаднаха 850 млн. лева за възстановяване на поливните съоръжения.

Преди няколко години имаше някаква програма, която трябваше да проучи при поливното земеделие как стоят нещата. Дадоха се много пари и нищо не направиха.

Аз казвам така: Ако могат да възстановят това, което е било преди 10-ти ноември, ние ще сме номер едно в света. Да не правят нови неща. Това да възстановят. Не да го крадат. Защото в нашия район всички площи се поливаха. Какво се получи след 10-ти ноември - мутрите извадиха тръбите, продадоха ги в Гърция.

Големи инвестиции сигурно сте направили в поливни технологии във Вашето стопанство.

Много големи инвестиции. Те ми тежат, но и ми помагат. Всичко ми е закупено с кредити. И трябва да ги връщам.

Аз съм започнал да дъждувам през 2000 година с макари, ролкови инсталации, а от 2014 година започнах с пивоти.

Сега имам намерение да изградя още едно пивотно поле от 600 дка и да мога за 24 часа да полея 2000 дка с пивоти и отделно са полетата с поливните инсталации.

Тази година съм полял пшеница. Разликата е 300 кг. Заслужава ли си да поливаш пшеница? Едни колеги казаха, че сме луди. Вие направете сметка луди ли сме.

Вие сте един от най-големите зеленчукопроизводители - стопанството Ви е 3500 хиляди декара.

От тях имам хиляда декара пшеница. Всичко останало е зеленчук първа култура, плюс още хиляда декара втора култура. Аз отглеждам сладка царевица, грах, броколи, домати и пипер. Зеленчуците ми са от 3500 до 4000 хиляди декара, което е страшно много труд и тичане. Колкото по-големи обеми, имаш толкова маржът е по-малък. Не мислете, че големият печели много. Не. Той печели по-малко.

Колко декара са чушките?

160 дка.

Обвързаното подпомагане за пипер е най-добре субсидирано.

За пипера се взимат най-много пари, но са най-недостатъчни.

Защо?

Примерно, субсидията е 140 лв./дка, но в сравнение с разхода, който е 3000 лева на декар, колко процента са тези 140 лв. Нищо. При пипера се използва най-много работна ръка. Бере се три месеца.

Вероятно и разсадът е скъп.

И разсадът, и семената са много скъпи, защото вече минахме на хибриди, които са по-устойчиви и си гарантираме стабилност на производството. Вярно, скъпо е и трябва хубав разсад, за да се произведе хубава стока. След това отглеждането също е важно. Торене. Поливане. Най-важното е прибирането. Когато дойде един работник и ти счупи растението, ти си до там. Работната ръка оскъпява производството, не защото взимат повече пари. Вдигнаха се надниците, но тяхната производителност падна. Един българин не иска да работи тука. Отива в чужбина и работи като вол, а тук е съвсем друг човек.

Да, ама получава и повече там.

Аз съм готов да му дам повече, но да свърши работата. Ако работя с 10 човека, а не с 30, и десетте човека вършат работа за 30, аз тези пари вместо на 30-те човека ще ги дам на 10-те човека и ще платя по-малко осигуровки и по-малко разходи за всичко.

Що за манталитет е това. Как си го обяснявате този феномен?

Научиха ни да не работим и те ще ни научат и да не гледаме зеленчуци. Това ще се случи. Зеленчукопроизводството ще намалява.

В момента цените падат. Цената на пипера пада. Защо пада? Ами всички българи почиваха в Гърция.

Как така всички почиват в Гърция, а сме обеднели. Непрекъснато за това се говори.

Защото сме по-бедни и отиваме в Гърция. На нашето море трябва да си богат човек. Няма потребление на зеленчуци и ние мислим, че като сваляме цените и продаваме повече, печелим повече. Грешна политика. По-добре изхвърли нещо и дръж цена, защото трудът за бране си стои и затова по-добре някой път да не береш. Аз имам едно поле с пъпеши, не ги бера.

Аз пък не разбирам друго. Защо трябва от джоба си да вадите, за да правите инвестиции, като има европейски програми.

Кандидатствах по една програма за закупуване на пивот чрез МИГ преди четири години. Още нямам отговор. Спечелил ли съм. Загубил ли съм. Но има друг момент. Пивотът тогава струваше наполовина на тези пари, на които е сега.

Четири години?

Да.

Вие не знаете до къде е стигнал проектът?

Тази субсидия, която ще получа, на пръв поглед е добре, но като започнеш застраховки, такси, поемаш ангажименти най-различни, разходи за консултанти. Миналата година купих ролкова инсталация на половин цена, даже много под половин цена в прекрасно състояние и за какво ми е проект.

Много хора казват - започнат ли да ти бавят проектите, значи някой си иска процентите.

От мен никой никога нищо не е искал.

Защото имате вид на човек, който няма да даде под масата.

Няма.

Г-Велев, още колко години ще говорим, че 70 или 80% от плодовете и зеленчуците в България са вносни?

Докато не се промени отношението на управляващите към зеленчукопроизводителите.

Кое е сбърканото?

Всичко е сбъркано. Няма никаква стратегия. Субсидиите се разпределят неправилно. Няма принцип на изчисляване на субсидии. Няма.

Каква част от себестойността са субсидиите примерно при обвързаното подпомагане за пипера. И каква част от себестойността на житните култури?

Субсидиите за зеленчуците е към 4% от себестойността. На зърнените култури беше около 30%, но не говоря за 2022 година, а преди това. Сега всичко е хаос.

Намалили сте площите с пипер.

Да. Ще ги намаля още.

Както сте тръгнали, ще минете към зърнопроизводство.

Така е. Това е най-разумното.

Не вярвам.

И аз не си вярвам, обаче искам. Не ми се ще да го правя, но може би ще бъда принуден, защото така не може да се продължава. Ние сме денонощно на полето.

Вие много обичате да отглеждате зеленчуци.

В душата ми е, но и тя, душата, има предел. Картината става по-лоша. Няма оптимизъм, че нещо се подобрява. Като гледаш, че това върви на по-зле, защо трябва да продължаваш да го правиш.

Вие сте бивш военен. Защо не си останахте при военните?

Защото производството на зеленчуци ме влече. Аз съм започнал със зеленчуци. Гледал съм различни култури. Но това ми е любимо. Като дойда тук, кефя се. Носи ми някакъв душевен мир.

Преди колко години скочихте в дълбокото?

През 1997 година.

Все пак имаше ли някой от семейството Ви, който Ви е дал закваска, както се казва, за бизнеса.

Аз произхождам от такова семейство, което се е занимавало със зеленчуци. Започнали сме с дини, пъпеши, домати.

Нашият район се слави със зеленчукопроизводство, но то вече замря. Северна България замря и ще замира още. Няма работна ръка. Няма предприятия. Няма логистика. Няма нищо.

 

Автор: Списание АгроКомпас