Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Събота, 22 Юни 2024

Декември 2023

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Политики Брой: Септември 2022
Мартин Ганев, биофермер: В българската администрация има тежък вирус, от който боледуват доста чиновници
България би могла успешно да развие туристически продукти, които да са съчетани с биохрани

Мартин Ганев, биофермер: В българската администрация има тежък вирус, от който боледуват доста чиновници

print

e-mail facebook

 

Кога създадохте Вашето биостопанство?

На 8 декември 2009 г. поставих една палатка в нищото и започнахме да садим първите бадемчета и лозички. Първата нощ се изсипаха маса диви животни да ме видят кой съм.

От колко години имате биосертификат?

Малко повече от три години след това беше първият сертификат. Тоест, към днешна дата стопанството е влязло в пубертета.

Какви култури отглеждате?

Стопанството е около 2 000 декара обработваеми земи, трайни насаждения и пасища, вкл. земи, оставени в диво състояние. Включва бадеми, орехи, лозе, отглеждане на стари видове зърно като лимец, черен лимец, спелта, просо, редки видове пшеница и др. В стопанството се отглеждат около 100 крави и юници, 300 овце, 150 кози, пчели…

Защо избрахте био-то?

Лично за мен производството на конвенционални хранителни продукти не стои на дневен ред. Имам огромно уважение към индустриалното земеделие като към система за индустриално производство на калории. Те са организирани, печелят добре и са наистина бизнесмени. Шапка им свалям.
Аз и други като мен не се стремим към индустрия, а към земеделие за производство на здравословни храни. Храната трябва да е чиста, здравословна и да мога с чисто сърце да я дам на децата си. Тогава мога да я предложа и на някой друг.

Тук се сещам за първото преброяване на населението на новоосвободена България след турско владичество. То показва най-неочаквано, че пропорцията на столетници е най-високата в Европа. По-висока от тази в Испания, Гърция и където и да било другаде. Днес, за съжаление, това не е така и храната, която ядем, има пряко отношение към това. Освен това не виждам как можем да отравяме природата с доказано вредни химикали и да я оставим в наследство на същите тези наши деца. Смятам, че човек следва да остави след себе си света поне малко по-добър, отколкото го е намерил.

Как биопроизводството помага да опазването на околната среда и пчелите?

Ще ползвам една аналогия – нали знаете как има хора, които или не боледуват, или им се случва много рядко и това са хора, повечето от които живеят близо до законите на природата. Има други, които постоянно кашлят, пият непрекъснато някакви илачи, витамини и добавки и пак не са здрави. По подобен начин смятам, че се държат и растенията. Ако ги оставите да се борят сами с различните болести и им осигурите нормални природни условия, а не ги обработвате постоянно с фунгициди, пестициди, хербициди и пр., те развиват доста добра имунна система. А дали като се храним със здрави растения или с такива, които са били пръскани няколко пъти е едно и също, нека всеки сам за себе си да избере… Същото касае и пчелите. Интересно как са оцелели без нашите препарати и лекарства няколко милиона години. Да, добивите при био-то са по-ниски, но качеството е несравнимо. Доказан факт е връзката между употреба на продукти с глифозат и различни видове рак, в т.ч. рак на простатата. Тази химия разболява не само хората, но и животинския свят. През почвата отива във водите и оттам – пак в нас.

Какви биопродукти произвеждате?

Бадемите и орехите са с уникален вкус, старите сортове зърна се възприемат от храносмилателните системи изключително добре, няма проблем с глутенова непоносимост. Хлябът, произведен с наши зърна, е несравним. Правим сирена, кашкавал, който зрее над 6 месеца и пр. Имаме случай на излекуване на анемия в семейството преди години просто като започнахме да правим хляб от нашия лимец и спряхме хляба от магазина… Чистата храна е голямо богатство!

Къде реализирате продукцията, доволни ли сте от цената?

Изнасяме за Германия, Австрия, САЩ, продаваме и в България, разбира се – в търговските вериги. За цените – какво да кажа – млякото ми го изкупуват около 60 ст. за литър, а вие обезмаслено го купувате на 2,40 лв. в магазина…

Обяснете защо био-то има по-висока цена?

От една страна, в повечето случаи има по-висока производствена себестойност, от друга - самата верига на доставки го оскъпява допълнително, защото то е един вид „луксозен“ за българите продукт. В страните в Европа, където биопродуктите са многократно по-масови, разликата в цените на био и не-био са доста по-„събрани“.

Потребителите доверяват ли се на биопродуктите?

Не бих казал, че има особено висока степен на доверие, но при всички случаи липсата на евентуално доверие към тях не дава по-добра алтернатива освен конвенционалните храни… Разбира се, с времето клиентите успяват да отсеят различните производители и постепенно се наблюдава изграждане на доверие.

Разкажете повече за контрола и сертификацията на биологичните продукти.

Тук ще си позволя да бъда доста критичен и даже отрицателен. Бюрокрацията е невероятна и същевременно контролът е неефективен. Огромен времеви ресурс на всеки производител отива в подготовката на документи. Не се гледа по същество, а се гледат документи. Грешките на фермерите се наказват безкомпромисно, същевременно работата на бюрократите е съвършено безконтролна и безкритична. И резултатите не закъсняват – животновъдството се свива ежегодно, българското земеделие напук на значителните субсидии е сянка на това, което е било преди 35 години. Няма отрасъл на икономиката, който да е така бюрократизиран както биоземеделието. И пак казвам – този контрол на практика не гледа вносителите и периодично гръмва някой скандал с внос на продукти от Китай, Индия и пр., където откриват повече хербициди, отколкото в конвенционалните продукти.

Какви европейски субсидии получавате за биоплощите. Доволни ли сте?

Изключително съм благодарен на Европейския съюз, благодарение на който в българското земеделие започнаха да се вливат немалки средства – както за закупуване на техника, така и за подпомагане на разходите на стопанствата. Много добре си спомням как в периода преди 2007 година половината земи в България просто пустееха или се обработваха съвсем вяло. От друга страна - нека кажа, че в българската администрация има тежък вирус, от който боледуват доста чиновници. Те считат, че са си свършили работата, ако орежат субсидии на фермера. Познавам гръцки биопроизводители – как не чух някой от тях да каже, че са му клъцнали субсидии. Напротив, чиновниците обикалят фермерите, за да изчистят евентуалните грешки и хората да могат да работят земята, а не да обикалят гишетата. Тук, за пример ще дам казус от преди няколко години, когато ми орязаха всички субсидии, защото купих козите на фермер, който се беше отказал от животновъдството. Т.е. орязаха ми всички субсидии, защото съм бил надвишил разрешената бройка за увеличаване на козите. Не ми отрязаха субсидията за козите, а за цялото стопанство. Как Ви изглежда? Като казвам това, искам да благодаря на една значима по брой част от администрацията, особено тези, които са на място и които ежедневно виждат условията, в които множеството ферми работят!

Има много по-лесни и ефективни начини да се контролират храните (и то не само био) от производството на тонове бюрокрация. Ако някой реши да лъже с документи – няма да е проблем, но ако се правеха редовни тестове на крайния продукт, доста по-малко хора ще смеят да хитруват, защото химикалът ще излезе наяве. Системата е сбъркана из основи. Всъщност, каквато и да е грешка или безобразие, направени от чиновник, остават съвършено без последствия, докато с фермерите се процедира точно наобратно. Не е добре така. Неслучайно има такова голямо количество вносни зеленчуци, плодове, меса, млечни продукти и пр. Това е „заслуга“ както на нашата бюрокрация, така и на съответните чужди администрации, които помагат на фермерите в своите държави. И това не се отразява просто на количеството и качеството на храните. Българското земеделие днес с тези милиарди европейски субсидии не може да се мери с това преди 35 години. Да не говорим и за цялостната демография на селските райони, която е катастрофална. Не знам как ще изглежда българското село след 20 години, като моето поколение „изпадне от играта“.

Имате ли изпълнени проекти по ПРСР – какви инвестиции сте направили?

Най-доброто нещо, което се е случило на българското земеделие за последните 33 години, е влизането в Европейския съюз. Да, с европейска помощ съм успял да получа съфинансиране за склад за продукция, сеновал, да си помогна при покупката на трактор и инвентар. Същевременно имам проект, внесен през 2017 година, който беше объркан от администрацията, защото не били видели, че имам износ от предоставените документи, но нямали механизми за корекция на грешката си и този проект не беше одобрен. Трябвало сега да чакам да се откажели други фермери и тогава щели да стигнат парите и за моя сбъркан проект, понеже всички се отказвали в момента. Но ако този проект се подпише сега, цените за инвестиция ще го направят невъзможен. Не знам дали разбрахте, но по скоро затворилата мярка 4.2. бяха внесени по-малко проекти отколкото има пари. Давате ли си сметка? Да няма кандидати да им се дадат 50% от парите за инвестиция!? Нашата бюрокрация направи всичко възможно да компрометира отпускането на тези средства. Тотален абсурд!

Каква трябва да бъде агрополитиката, за да се стимулира развитието на биоземеделието в България? Според мен, трябва да се формулират ясно основните проблеми и да се търсят амбициозни и смели решения. А проблемите са: на първо място – пълна липса на работна сила. Откъде да вземем хора? Остана май само от чужбина. Нашите хора отиват в богатите държави – да правим и ние същото като тези държави. Поляци, гърци, румънци внасят работна ръка от по-бедните страни. Много хора. Опитайте вие да си внесете - изключителна бюрокрация за пореден път.

Второ – намаляване на административната тежест. Ние губим огромен времеви ресурс в бюрокрация – напълно непроизводителен и често, с отрицателни последствия. Не е нормално това.

Необходими ли са по-големи субсидии за биоземеделците?

Нека тези, които има – поне те да стигат до производителите… А не да се режат по всякакъв повод и след това да се връщат в Брюксел.

Освен парите, какво друго може да бъде мотивиращо за развитието на биоземеделието?

Работата със земята е здраве. Ние трябва да започнем да опознаваме много повече и в дълбочина природата, тогава ще получим невероятни възнаграждения във вид на знания, сили, здраве, все повече хора да започнат да живеят по-близо до природата без да е необходимо да се отказват от удобствата на цивилизацията. България има уникална възможност за това. Това е най-големият ми оптимизъм. И виждам как все повече хора се обръщат към селото, земята, природата…

Как да се повиши консумацията на биопродукти – необходими ли са рекламни кампании?

Със сигурност би се повишила, при всички случаи е добре да има и тяхна реклама, а не само реклами на хапчета, бири и чипсове. От друга страна, едни реклами „яжте био“ надали имат особен смисъл… Тук трябва глобална доктрина за здравословен начин на живот на българите.

Съветвате ли и други производители да се насочат към био-то?

В момента не. Иначе само ще ме ругаят. Освен ако за тях не е кауза, както за една голяма част от производителите, които го правим и на инат.

Разкажете малко повече за сертификата за биодинамично земеделие – какви критерии изпълнява фермата, за да го покрие?

Биодинамичното земеделие е система, която е добре позната в западния свят. Тя е формулирана от един австриец, Рудолф Щайнер, който има редица сходства с нашия Петър Дънов. Щайнер е запитан от земеделците преди около 100 години как могат да повишат постоянно спадащото количество хумус в почвата, което тогава за няколко десетилетия е спадало от 7-8% на 2-3%. И той дава на фермерите определени методи на работа, с които те да повишат почвеното плодородие, имунната система на растенията и оттам и на хората, които се хранят с тях. Това са и най-търсените и съответно най-скъпите биопродукти в света. В България немалко хора работят по този метод, но сертифицирането е доста сложно и, за съжаление, няма доколкото ми е известно други сертифицирани стопанства, освен нашето. Надявам се, все пак, скоро да се появят! Ще е добре за всички ни!

Какво Ви мотивира?

България има всички възможности да произвежда не просто масова храна, а най-висококачествени чисти продукти, които водят до здраве и дълголетие. И то постигнато по начин, в който природата е партньор, като я пазим, като подобряваме състоянието на почвата, водата, въздуха и пр.

 

 

Автор: Списание АгроКомпас
Целия материал четете в брой Септември 2022



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Иновативно и печелившо земеделие с продуктите на Corteva Agriscience™
Компанията залага на иновации и био решения – това стана ясно на Портфолио Фарм край добруджанското село Победа

Атрактивни попълнения в портфолиото на Nuseed при слънчогледа
Компанията излиза и с нови култури – карината и тръстика

Листните торове на Лебозол® – сигурност и ефективност при климатични промени
Ефективното редуциране на азотното хранене ще бъде все по-важна тема в следващите години

Деница Иванова: Изкупната цена на малините за преработка падна двойно в сравнение с миналогодишната
Пазарът на малини и ягоди за прясна консумация постоянно расте

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg