Г-жо Димова, нека започнем от там - какво е Вашето участие и роля в ДЗЗД „Иновативно земеделие за висока ефективност“? Защо се включихте?

В периода на подготовка на проектното предложение участвах в изграждащия се екип като консултант, който да запознае заинтересованите участници с условията на стартиращата за първи път в България мярка 16.1 на Програмата за развитие на селските райони и да подготви пълния набор от документи, включително бюджета и Плана за действие - най-съществените документи, които задават концепцията на всяко проектно предложение по тази мярка. След подписването на договор за финансиране бях ангажирана като част от екипа, който отговаря за функционирането на Оперативната група. В момента аз отговарям за подготовката на документацията по междинните и годишни отчети, за подаването на текущи заявки за плащания, за промените и цялостната комуникация с Министерството на земеделието и ДФ „Земеделие“. В този смисъл познавам всички етапи и административни процедури, през които проектът ни трябваше да мине.

Мотивът ми да се включа в подобен проект беше да разширя познанията си и да видя отвътре как на практика ще се случва подпомагането на иновациите в българското земеделие и да опитам нещо ново, въпреки че си давах сметка колко трудна ще е реализацията на подобен проект.

Още в началото на предходния програмен период иновациите и насърчаването на връзката наука-земеделие бяха изведени като ключови приоритети и знаейки, че това ще е дългосрочна тенденция в Общата селскостопанска политика на ЕС, исках да съм подготвена и с практически опит. Натрупването на опит в проекти за иновации беше и мотивът за участниците земеделски производители. Реално всички, които се включихме в проекта, не търсехме толкова финансовите ползи, а по-скоро опита да се намери подкрепа за проекти, които са с повече перспектива, с повече наука.

Нашият проект договори почти максималното финансиране по мярката 842 хиляди лева. Но това е сума реално за девет участника, за цели три години. Макар и да не е съвсем точно, грубо казано, това са по около 90 хил. лв. на участник или по 30 хил. лв. на година. В нашата оперативна група участват фермери, които обработват над 30-40 хил. дка земя. Можете да си дадете сметка, че безвъзмездно финансиране от 30 хил. лв. за година за тези стопанства не е сума, която да им изглежда достатъчно примамлива, ако не се интересуваха от други, нефинансови ползи.

Потвърдиха ли се Вашите очаквания, че ще е трудно и бихте ли ни разказали как на практика сформирахте оперативната група, през какви стъпки минахте?

Ще разкажа малко по-подробно, защото вярвам, че нашият опит може да бъде полезен за бъдещите оперативни групи. Концепцията на мярка 16.1 трябваше да включва две фази Първа фаза - подкрепа за сформиране на оперативни групи, за привличане на участници, за обединение около тема, проблем, иновация, и втора фаза - финансиране на работата на вече създадена оперативна група по конкретен проект. Толкова се беше забавило стартирането на мярка 16.1 в България, че в края на предходния програмен период се наложи Министерството, колкото и да е нелогично, да отвори процедура само за втората фаза, т.е. нямаше нито време, нито подкрепа за самото формиране на оперативните групи. Те трябваше набързо да се самоорганизират. В нашия конкретен случай за тази подготвителна фаза безценна подкрепа дойде от Фондация „Америка за България“ и то не финансова, а организационна и мотивационна. Без подобен инициатор, двигател на първоначалните действия, трудно бихме успели със създаването на групата. Това е препоръката ми към бъдещите оперативни групи – задължително трябва да има инициатор и участник, който да води останалите, който да е двигателят на процеса, поне в началото.

През юни 2019 г. няколко фермери, тестващи и прилагащи консервационно земеделие у нас, бяха потърсили подкрепа от фондацията за експертиза и консултации от американски научни специалисти в областта на No-till. Чрез „Америка за България“, като модератор и домакин, на една първа подобна среща се формира идеята, че подобна експертна подкрепа може да се получи само, ако се създаде и формална структура - организация. Още тогава се заражда намерението за сформиране на дружество по Закона за задълженията и договорите. През есента на 2019 г. бяха оповестени условията на стартиращата мярка 16.1 и тогава с инициативата на „Америка за България“ се състоя втора среща с разширен кръг поканени заинтересовани страни - земеделски стопанства и представител на Аграрен университет - Пловдив. На тази среща аз присъствах като консултант с опит по ПРСР, който да представи възможностите да се реализира проект за иновации по отношение на консервационното земеделие по новата мярка 16.1. Реално стартът на мярката със заложения краен срок на подаване на проектите и с фиксираните изисквания накара участниците да съберат смелост да се включат в обединение, което под формата на Оперативна група да се опита, както казваха те: „Най-накрая да вкара малко наука в No-till в България“. Сроковете на мярката ускориха процеса по формиране на обединение. Всички си давахме сметка, че ще е много трудно, чисто административно, че това ще бъде един тестов проект не само за нас, но и за ДФЗ и Министерството на земеделието. Още тогава и аз като консултант виждах част от правилата и условията на мярката, които не съответстваха на действителността, многото бумащина и имах своите неизяснени въпроси. Но въпреки това, събрахме смелост да действаме. Важно е да се подчертае, че не всички участници се познаваха помежду си. Решаващ фактор беше авторитетът на фондацията, както и представителят на Аграрния университет – Звездомир Желев, който беше спечелил доверието на повечето участници земеделци. Както подчертах, финансовата част не беше това, което мотивираше участието. Всеки имаше своите притеснения за българската „обща работа“, но това, което според мен надделя, е желанието да се търси експертиза, да се ползва наука, да се работи заедно по конкретни проблеми, да се споделя опит. Всички участници си даваха сметка, че е крайно време не всеки да се спасява поединично, а да се търсят научнообосновани решения, да се рискува с малки опитни участъци и активно да се търсят и прилагат иновации. Наличието на възможност за реализация на проект по 16.1 беше поводът да има срокове, параметри, които да се съблюдават и да се стартира един процес на обмяна на идеи, практики, тестове на тема No-till. Беше ангажиран юрист, който да консултира създаването на дружеството, а аз като консултант се заех и с допълнителни организационни дейности, така че да успеем да подготвим нелеката документация на проектното предложение. Избрахме концепция на проекта, така че да сме сигурни, че ще получи значителен брой точки при оценката - минимум 8 земеделски стопанства, поне 4 земеделски култури, всички участници по равно направиха вноски за осигуряване на сумата, която носеше точки за финансов капацитет, събрахме научен екип с отлична експертиза и CV-та. Успяхме да направим добро проектно предложение. И въпреки че бяха подадени само около 50-на проекта, отне цяла година разглеждането им и поканата за договор. Проектът ни беше класиран на трето място със съвсем малка редукция на заявените разходи. В нашия проект не бяхме заложили никакви активи, освен специфични почвени сензори, които искахме да измерват във всяко едно стопанство определени показатели. Общата им стойност за групата беше 36 хил. лв. и точно този разход не беше одобрен с мотива, че това не е специфично оборудване /тълкувание на определена дефиниция по мярката/. Доста разочаровани бяха участниците и понеже активите са важни за проекта, групата впоследствие ги закупи за своя собствена сметка.

Споменахте, че сумата по вашия договор е около 840 хил. лв., за какво са предназначени тези средства? Има ли специфични за мярката разходи?

Специфичното е, че бюджетът е разпределен в рамките на три години и включва изцяло оперативни разходи, тоест текущи, които ще възникват в хода на изпълнение на проекта. Това е най-големият подводен камък на този тип проекти. В нашия случай най-съществен дял имат разходите за семена, торове, препарати, арендни плащания за земята, участваща в проекта, както и за възнаграждения на участниците. Реално се получи така, че значителни разходи, които бяхме идентифицирали като важни и присъщи, не успяхме да включим. Например, разходи за горива – знаете, че те са основно перо заради механизираните обработки, но не бяха допустими. Други разходи на теория бяха възможни, но на практика - не. Например – ако искахме да включим разходи за командировки на екипа научни експерти до участващите стопанства, по условие на мярката трябваше три години по-рано да представим по три оферти за всеки разход, т.е. за всяка командировка - за хотел и за пътни /за гориво или за билети/. Невъзможно е такъв разход да бъде планиран като дестинация, време и подкрепен с оферти три години по-рано, дори е абсурдно. Друг разход се оказа крайно лимитиран. В желанието да няма злоупотреби, в условията на мярката беше наложено ограничение на разходите за външни услуги да са в размер до 30 000 лв. За три години за 9 участника, както е в нашия случай, това е нищожна сума. Във всеки процес на разработване на иновация разходите за тестове, изпитвания, проби, анализи, експертизи, консултации са много важни, а реално трябваше да бъдат сведени до минимум. Ние използваме този ресурс за почвени проби и анализи при старта и на финала на проекта.

Проблем при подготовката на документацията беше и изискването да се представят документи с правно основание за земята, включена в проекта за целия период на проекта. При спецификите на земеползването в България това ограничи избора на площи за опитите до собствена или наета с дългосрочни договори земя. Но от днешна гледна точка мога да обобщя, че подготовката на проекта ми изглежда по-лесна от последвалите трудности по стартиране на изпълнението.

 

Автор: Списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Декември 2022