Европейската комисия одобри Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г. „Стратегическият план създава възможности и предоставя финансови инструменти за много широк набор от бенефициери като растениевъди, животновъди вкл. пчелари, биопроизводители, както и за лозаро-винарския сектор, общините в селските райони и други“ коментира министърът на земеделието Явор Гечев.

Той посочи още, че за първи път в Стратегическия план има интервенции насочени към схемите за качество, към крайни продукти с по-високи екологични изисквания. Явор Гечев отбеляза, че и през новия финансов период ще има интервенции за инвестиции в земеделските стопанства, както и в преработката/маркетинг на селскостопански продукти. Отново ще има и подпомагане за младите стопани.

За да се постигне по-справедливо разпределение на подпомагането, малките и средните стопанства в България ще получат преразпределително плащане, а за по-големите стопанства ще се прилага таван от 100 000 евро. Над 600 милиона евро ще бъдат заделени за подпомагане на секторите на месото, млечните продукти и плодовете и зеленчуците, които са в затруднено положение. По отношение на екологичните действия планът ще гарантира, че над 80% от обработваемата земя има минимална почвена покривка в чувствителни периоди, за да се подобри качеството на почвата. Планът на България предвижда и конкретни инвестиции за увеличаване на площта на биологичното земеделие. Финансирането за развитие на селските райони ще спомогне за справяне с предизвикателствата на обезлюдяването, бедността и застаряването на населението. Планът ще подкрепи създаването на 9 413 работни места и 650 инфраструктурни инвестиции в селските райони. Те включват изграждането или реконструкцията на водоснабдителни системи или реконструкцията на местни пътища, училища и детски градини. Повече от 5 200 млади земеделски стопани също ще получат специална подкрепа.

Бюджетът за всички интервенции, разписани в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г. е малко над 8 млрд. евро (8 060 113 677 евро). По интервенциите за Директни плащания финансовият ресурс възлиза на 4 400 517 396 евро, а за инвестиции в селските райони са предвидени 3 529 075 550 евро. В допълнение на това са предвидени и специални интервенции за лозаро-винарския сектор на стойност 98 935 535 евро, за пчеларство 25 798 563 евро и 5 786 635 евро за секторни интервенции.

Одобрени стратегически планове на държавите членки през ноември и декември 2022

Румъния

Планът на Румъния, чийто бюджет е 14,9 милиарда евро, има за цел да подобри поминъка на земеделските стопани и тяхната конкурентоспособност. В допълнение към подпомагането на доходите около 1,1 милиарда евро ще бъдат отпуснати за инвестиции в земеделски стопанства и преработвателни предприятия. Това ще подпомогне развитието на възобновяемите енергийни източници и ще увеличи добавената стойност на селскостопанските продукти. Стопанства с площ под 50 хектара също ще получат допълнително преразпределително плащане. Румъния използва 41% от бюджета си за развитие на селските райони, за да насърчи екологосъобразни практики в райони с висока природна стойност за опазване на биологичното разнообразие. Очаква се 611 000 хектара земя да бъдат обхванати от подобни практики. За да се запази привлекателността на селските райони в Румъния, планът ще подкрепи създаването на повече от 12 000 работни места в тези райони с финансиране за предприятията и инфраструктурата. Например, около 170 милиона евро ще бъдат инвестирани в модернизиране на пътищата в селските райони. Ще бъде предоставена специална помощ на младите земеделски стопани, за да могат те да създадат и развият бизнеса си.

Кипър

Планът на Кипър, финансиран с 373 милиона, цели да поддържа устойчивостта и конкурентоспособността на селскостопанския сектор. Около 155 милиона евро ще бъдат отпуснати в подкрепа на доходите на фермерите. За да подкрепи производството на сирене халуми, основният кипърски селскостопански износ и регистрирано защитено наименование за произход, планът предвижда по-специална помощ за сектора на овцевъдството и козевъдството. Управлението на водите и опазването на почвата са идентифицирани като основните предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени. Кипър ще инвестира в напояване и ще насърчи фермерите да възприемат по-устойчиви земеделски практики. Земеделската земя, обработвана по биологичен начин, също ще се удвои.

Италия

Италия е един от най-големите земеделски производители и преработватели на храни в ЕС с много разнообразен селскостопански сектор. В своя план, който е на стойност 26,6 милиарда, Рим предвижда да въведе таван за директните плащания, а малките и средни стопанства ще получат преразпределително плащане за постигане на по-справедливо финансово подпомагане. Около 800 хиляди фермери ще получат специално финансиране, за да участват в инструменти за управление на риска, така че да се справят по-добре с нарастващото въздействие на неблагоприятните климатични събития. Като част от екологичните си ангажименти, планът на Италия има за цел да увеличи площта с биологично земеделие до 25 процента от земеделската земя. Планът ще насърчи стратегии за местно развитие, достигащи до 56% от селското население чрез Местни инициативни групи.

Малта

Малта, която е най-малката държава в Европейския съюз, ще получи 122 милиона, за да се справи с предизвикателствата, свързани с ограничените аграрни площи. Планът на Валета подкрепя инвестиции в пътната инфраструктура, както и водния сектор.

Естония

Естония ще задели около 45 процента от общото финансиране по своя план, за да подпомогне стабилизирането на доходите на земеделските стопани и предприятията в селските райони. Малките и средните стопанства също ще се възползват от по-голямо подпомагане. За приоритетите в областта на екологията естонският план ще използва около 456 милиона евро за подкрепа на целите в областта на околната среда и климата, като се съсредоточи върху улавянето на въглерод, биологичното разнообразие и ценните пасища, както и за повишаване на знанията за устойчивото производство. Повече от 23 на сто от земеделската земя ще получи помощ за практикуване на биологично земеделие. Очаква се Естония да създаде 1250 нови работни места в селските райони чрез проекти, подкрепяни от ОСП. Ще бъде предоставена специфична помощ и на младите земеделски стопани за справяне с обезлюдяването и застаряването на населението в селските райони.

Латвия

Латвия предвижда да похарчи 14 процента от своя бюджет за директни плащания за обвързана помощ в сектори, изпитващи затруднения. От тези средства ще се възползват секторите на млечните продукти, едрия рогат добитък, зърнените култури, маслодайните семена и плодовете и зеленчуците. Латвия също така въведе горна граница на помощта, получавана от стопанства, а малките и средните стопанства ще получат преразпределително плащане. Планът на Латвия определя високи цели за действия в областта на околната среда и климата. Акцентът ще бъде поставен върху смекчаването на последиците от изменението на климата, намаляването на замърсяването, опазването на биологичното разнообразие и устойчивото горско стопанство. Предвидено е 70 на сто от използваната земеделска площ да се възползва от практики за опазване и подобряване на качеството на почвите, а до 2027 година близо 19 процента от земеделската земя в Латвия ще бъде обработвана по биологичен начин.

Чехия

Чрез своя Стратегически план Чехия ще получи 5,6 милиарда евро. Основна цел на страната е по-справедливото разпределение и по-ефективното насочване на подпомагането на доходите. Земеделските стопанства ще получат преразпределително подпомагане за първите си 150 хектара, за да подобрят рентабилността на малките и средните стопанства. Около 54 процента от чешките стопанства ще получат допълнително подпомагане и за сектори, изпитващи специфични трудности, като например сектора на млякото и говеждото месо. По отношение на екологичните приоритети акцентът е поставен върху опазването на природните ресурси и биологичното разнообразие.

Словакия

Планът на Словакия, който е с бюджет 3,3 милиарда, е насочен към повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на селскостопанския сектор, като същевременно се защитават природните ресурси. С него се въвежда таван за директните плащания въз основа на размера на стопанството и преразпределително подпомагане за малките и средните стопанства. Допълнителна годишна подкрепа в размер на 370 милиона евро ще помогне на словашките земеделски стопани в райони с природни ограничения, тъй като 61 на сто от словашката земеделска земя попадат в тази категория. С помощта по ОСП словашкият план се стреми до 2030 година 20 процента от земята да бъдат обработвани по биологичен начин. Развитието на селските райони също заема голяма част от плана на Словакия, тъй като той ще подкрепи създаването на 1500 работни места и 430 предприятия в селските райони.

Германия

В своя план, който е с бюджет 30,5 милиарда евро, Германия се фокусира върху опазването на климата и околната среда, като същевременно гарантира конкурентоспособността и устойчивостта на фермите и селските райони. Органичното земеделие е специално подкрепено с близо 2,4 милиарда евро и съответно около 30 на сто от земеделската земя ще се възползват от практики за намаляване на емисиите, подобряване на качеството на почвата или на водите. 280 хиляди земеделски стопани и заинтересовани страни в селските райони ще се могат да получат обучение, съвети и други дейности за трансфер на знания, а планът за ОСП се очаква да помогне за създаването на повече от 20 хиляди нови работни места, както и да подкрепи 40 хиляди селски предприятия.

Гърция

Планът на Гърция, който е с бюджет 13,4 милиарда, ще подобри жизнеспособността на малките и средни стопанства, които представляват гръбнака на гръцкия аграрен сектор. Това ще стане с помощта на целево подпомагане на доходите и допълнително преразпределително плащане. За да се отговори на предизвикателството на подновяването на поколенията, повече от 65 хиляди млади фермери ще получат специфична подкрепа за започване на бизнес дейност.

В своя план, който е с бюджет 3,9 милиарда евро, Литва поставя силен акцент върху справедливите доходи за фермерите. Около 3 милиарда евро са разпределени за подпомагане чрез преразпределително плащане за малки и средни стопанства, както и обвързана подкрепа за няколко сектора. Литва е една от малкото страни, в които делът на младите фермери се увеличава, затова и Литва ще инвестира средства, за да гарантира, че секторът остава привлекателен.

Какви са ставките за подпомагане на сектор „Животновъдство“, заложени в Националния стратегически план на страната?

В рамките на мандата на служебния кабинет не са правени промени в бюджета на интервенции за обвързано производство в сектор „Животновъдство“, който възлиза на 626,5 млн. лв. Индикативните ставки със съответните бюджети за отделните интервенции са определени на база на оторизирани плащания за брой животни от Кампании 2017, 2018 и 2019 и прогнозни за 2020 и 2021, уточняват от МЗм.

От ведомството посочват още, че след получените през май 2022 г. коментари на ЕК по внесения от страната ни Проект на Стратегическия план, Министерството на земеделието (МЗм) проведе диалог със службите на Комисията, в резултат на който бяха отстранени бележките по тях и СПРЗСР беше официално предаден на ЕК на 9 ноември 2022 г. В частта на Обвързаното с производството подпомагане за сектор „Животновъдство“ коментарите на ЕК, касаещи финансовите параметри, бяха единствено относно процента на отклонение от средните ставки, приложими за всички интервенции по директните плащания. Промяната е наложена от изискването на ЕК, представено по време на преговорния процес, максималното отклонение от определените средни ставки за интервенциите по директни плащания да не надхвърля 20 %. Адаптирането на интервенциите, в резултат на отразените бележки от ЕК, не засяга разпределението на бюджетите, а само процента на максималното отклонение от средните ставки, което дава възможност на животновъдите с допустими животни да получат по-високи ставки. Следва да се има предвид, че точният размер на ставките може да бъде определен след подаване на заявленията за подпомагане и отчитане на допустимостта на броя на животните за Кампания 2023.

В настоящия програмен период и в СПРРЗСР се прилага различна модулация на ставките за сектор „Животновъдство“ при Обвързаната подкрепа. Модулация на ставките в СПРЗСР се базира на Анализа на структурата на земеделските стопанства в България, съобразно който малки стопанства са отглеждащите от 10 до 50 бр. говеда и биволи, както и от 10 до 100 овце-майки и/или кози-майки, а в категорията средни земеделски стопанства попадат тези, отглеждащи от 51 до 200 говеда и биволи, както и от 101 до 300 овце-майки и/или кози-майки, за да се постигне една от най-важните цели на новата Общата селскостопанска политика - осигуряване на по-справедливо разпределение на директните плащания и по-ефективно и ефикасно насочване на подпомагането на доходите.

Прилага се различна модулация на ставките - през 2023 модулацията на ставките се прилага за първите 150/300 животни в стопанството с по-висок размер на подпомагането, а през 2021, модулацията се прилага за първите 50/200 животни в стопанството. Различната модулация е един от компонентите, който съществено влияе върху размера на ставките, като този подход е заложен в СПРЗСР още при подаването му през февруари 2022 г., а не от служебното правителство. Целта на промяната на нивата на модулация на ставките е била да бъдат обхванати малките животновъдни стопанства, както и средните такива, като също така през новия програмен период ще се подпомогнат и по-голям брой животни с по-висока ставка.

Вижда се, че при различната модулация, заложена от редовния кабинет през февруари 2022 г., ставките, предвидени в СПРЗСР за интервенциите за автохтонни породи и такива в планински райони: Обвързано с производството подпомагане за овце и кози от застрашени от изчезване породи, Обвързано с производството подпомагане за овце и кози в планински райони, Обвързано с производството подпомагане за крави от застрашени от изчезване породи - за мляко, Обвързано с производството подпомагане за говеда в планински райони намаляват спрямо настоящия програмен период – последна завършена кампания 2021. Намаление има и при Обвързаното с производството подпомагане за млечни крави включени в развъдни програми намалението, вариращо от 3,56 до 4,45 лв./животно. За всички останали интервенции в сектор „Животновъдство“ ставките в СПРЗСР от февруари месец са по-високи в сравнение с последната завършена кампания (2021 г.), а аномалията с намалението на ставките беше установена от служебния кабинет на Министерството на земеделието. Във връзка с правилата на ЕК за одобрение на Стратегическите планове (чл. 118 от Регламент 2021/2115) служебното ръководство на МЗм не може да извършва промени към настоящия момент относно определените ставки. Поради това и в защита на сектор „Животновъдство“ служебният кабинет предприе бързи действия за подготовка на Първо изменение на СПРЗСР през 2023 г. Това изменение ще се базира на изготвени от МЗм технологични карти, които ще имат нова методика за определяне на ставките за различните видове животни, и ще бъдат обсъдени с членовете на Консултативния съвет по „Животновъдство“, преди да бъдат официално утвърдени и внесени за Първо изменение на СПРЗСР.

В допълнение в рамките на СПРЗСР, българските животновъди освен до инструментите на обвързана подкрепа и „Агроекологични плащания“ имат достъп и до други инструменти в СПРЗСР, като например екосхеми и интервенции за засилване пазарната ориентация и присъствие на животновъдите.

 Виж статията в ПДФ формат тук...

Автор: Списание АгроКомпас