Вече са ясни имената на шестимата избрани фермери за индивидуална подкрепа, изготвяне и изпълнение на 3-годишен план за трансформация на техните стопанства по технологията на консервационното и регенеративното земеделие. Те бяха обявени по време на Онлайн конференция „Революцията на Регенеративното Земеделие“, с организатори АБНТ – Асоциацията на Българските Но Тилъри, EIT Food – Европейски Институт за Иновации и Технологии в хранителната индустрия, с медийното партньорство на АГРО ТВ.

Селекцията на шестимата фермери стана факт след като през тази година се проведе двудневно обучение за Регенеративно Земеделие с участието на 40 професионални земеделеца, които управляват около 400 000 декара земя.

Кои са избраните земеделци?

Първият е Георги Хаджийски, който обработва 60 000 дка в землищата на три общини между Враца и Монтана, като отглежда зърнено-житни и технически култури. Практикува технологията Но-тил, но има площи с минимална обработка, прави и конвенционално земеделие. Споделя, че преди години от Но-тил пшеница получил със 70 кг повече в сравнение с конвенционалната.

Тази пролет засял ударно 10 000 дка царевица по технологията Но-тил. „Резултатите бяха от ужасни до много добри“, сподели Георги, като подчерта, че все още не разполага с подходящо оборудване за Но-тил технологията. Идеята му е за тези три години, в които ще получи индивидуална подкрепа и консултиране от експерти от АБНТ и EIT Food, цялото му стопанство да стане регенеративно, като иска да получи знания и да придобие опит. До пет години идеята му е да интегрира и животни. Намерението му е да сертифицира стопанството си като регенеративно. Предизвикателството е голямо, каза още фермерът и подчерта, че Но-тил дава стабилност и по-малък риск.

Вторият избран фермер е Светослав Русалов, който обработва 10 хил. дка земя. Към момента прилага Но-тил технология в цялото стопанство, но изпитва трудности. Сподели, че прилага леки почвени обработки, Стрип-тил, надява се програмата да му помогне да направи цялото стопанство регенеративно.

Вижда ефекта от покривните култури и се стреми максимално да задържа растителните остатъци на полето.

Третият избраник е Недко Петров, който обработва 10 000 дка земя в Свищовско, който се „слави“ като най-сухия район в страната. От 5 години практикува Но-тил технология на едно от полетата си, стреми се към минимално използване на синтетични торове, а целта му за тези три години е да намери начин да изключи и хербицидите.

Четвъртият избран земеделец е Кръстю Кръстев от района на Враца, където обработва 10 000 дка земя. Почвите в стопанството му са глинести и тежки, с малко органична материя. От 5 години прилага успешно Но-тил, иска да премине към регенеративно земеделие.

Стефан Георгиев е петият земеделец, който поема по пътя на регенеративното земеделие. Обработва 10 000 дка в Ямболско. Първа година е в преход към Но-тил, иска да прилага всички пет принципа на регенеративното земеделие.

Шестият земеделец, който е селектиран за подкрепа по пътя му към регенеративното земеделие, е Веселин Цветков, който е занимава с биопроизводство на кайсии, бадеми и пъпеши на площ от 500 дка. Стопанството му е в Странджа и попада в НАТУРА 2000. Земеделецът вече е започнал с въвеждане на регенеративни практики.

Александър Китев, председател на АБНТ, каза, че Но-тил е „нашето земеделие“. Това е земеделието на природата, защото Но-тилърите копират принципите на природата. Той припомни петте принципа на регенеративното земеделие, което надгражда Но-тил технологията:

• преустановяване на обработките и нулево безпокоене на почвата
• почва, покрита с растителни остатъци
• спазване на сеитбооборот
• живи корени в почвата максимално дълго време
• интегрирането на животни е „черешката“ на тортата.

Петя Иванова, която е почетен член на АБНТ и има над 15-годишен опит в приложната екология, лично ще подкрепя тези избрани фермери по пътя им към регенеративното земеделие. „Те са истински стопани на земята“, каза тя. В своята презентация тя представи въглерода като основната валута за почвения живот. А въглеродът има важно място в регенеративното земеделие. Тя подчерта, че целта на петте принципа на регенеративното земеделие е да възстановят цикъла на органичния въглерод. Той се натрупва в почвата, когато има живи корени в почвата. Важен елемент е използването на покривни култури, чиято посевна норма трябва да се спазва.

Кога се сеят покривните култури?

• сеитба през лятото веднага след жътва – това могат да бъдат сорго, царевица, суданка, като те се поддържат до измръзване.
• сеитба през август-септември до измръзване, може да се ползват видове, които ще презимуват.
• сеитба през октомври – сеят се видове, които презимуват – ръж, фий, детелини, глушина, репко.
• сеитба в междуредията - заедно с царевица и слънчоглед – сеят се видове детелини, които заемат нишата на плевелите.

Александър Китев обърна специално внимание на огромната роля на растителните остатъци на полето, а правилният сеитбооборот има много ползи, освен че влияе на управлението на плевелите и популацията на вредителите.

Регенеративното земеделие е посока, винаги може повече, но ползите могат да се видят още през първата година, допълни Петя Иванова.

Натрупаният опит при прилагането на Но-тил технологията в България може да послужи за успешна основа като знания за фермерите, които могат да избегнат грешки и загуби. Има ги готовите решения, каза Александър Китев.

 

Автор: Списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Декември 2022