Одобряването от Европейската комисия на 28-те стратегически плана (по един за всяка държава от ЕС и два за Белгия) бележи началото на новата Обща селскостопанска политика, което ще бъде поставено на 1 януари 2023 г.

Финансирането от ЕС в размер на 264 милиарда евро ще подпомогне европейските земеделски стопани при прехода към устойчив и стабилен селскостопански сектор и ще допринесе за запазването на жизнеспособността и многообразието на селските райони. Чрез съфинансиране и допълнително национално финансиране общият публичен бюджет, предназначен за земеделските стопани и селските общности, ще достигне 307 млрд. евро за периода 2023-2027 г. Други програми, попадащи в обхвата на ОСП, но извън стратегическите планове по ОСП, като например програмата POSEI за най-отдалечените региони, схемата на ЕС за училищата, програмите за популяризиране, ще се възползват от допълнително финансиране от ЕС в размер на 6 милиарда евро.

По-справедлива ОСП

Ключова цел на всички стратегически планове е да подпомагат достатъчно надеждни земеделски доходи, както и устойчивостта на селскостопанския сектор.

Директните плащания по ОСП продължават да играят ролята на защитна мрежа за земеделските стопани. Всяка година близо 20 милиарда евро ще бъдат разпределяни на отговарящите на условията земеделски стопани с цел основно подпомагане на доходите. То обаче зависи от прилагането от страна на земеделските стопани на по-строги основни стандарти за добро селскостопанско и екологично състояние. Очаква се тези стандарти да покрият близо 90 % от земеделската земя в ЕС.

Новата ОСП ще насочи повече публично подпомагане там, където то е най-необходимо. Малките и средните земеделски стопанства в 25 държави от ЕС ще получат по-голямо подпомагане на доходите благодарение на преразпределително плащане в размер на 10,6 % от всички директни плащания. Размерът му ще възлиза на 4 милиарда евро годишно - 2,5 пъти повече от преразпределителните плащания по настоящата ОСП (2014-2020 г.), прилагани само от десет държави членки.

За да се помогне на земеделските стопани да се справят с кризисни ситуации, 15 % от стопанствата в ЕС ще получат подкрепа за застрахователни премии, участие във взаимоспомагателни фондове или в други инструменти за управление на риска.

Подкрепата за протеинови култури/бобови растения чрез обвързано с производството подпомагане на доходите ще бъде с 25 % повече в сравнение с 2022 г., което ще допринесе за намаляване на зависимостта на земеделските стопани в ЕС от вноса и използването на определени торове. Седемнадесет други изпитващи затруднения сектора също ще получат обвързано с производството подпомагане, което ще достигне до 21 % от земеделските стопанства в ЕС.

По-екологосъобразна ОСП

Три от десетте специфични цели на ОСП са пряко свързани с околната среда и климата. Благодарение на принципа на „неотстъпление“ от държавите членки се изисква в плановете по ОСП да демонстрират по-големи амбиции в сравнение с настоящото положение. Това оформи най-амбициозната досега ОСП от гледна точка на околната среда и климата.

В стратегическите планове по ОСП близо 98 милиарда евро, съответстващи на 32 % от общото финансиране по ОСП (ЕС и съфинансиране), ще бъдат предназначени за осигуряване на ползи за климата, водите, почвите, въздуха, биологичното разнообразие и хуманното отношение към животните, както и за насърчаване на практики извън задължителните условия. Ако разгледаме разпределението на тази сума по инструменти и фондове, става ясно, че 24 % от директните плащания са предназначени за екосхеми, а 48 % от разходите за развитие на селските райони от всички планове ще подкрепят изцяло цели в областта на околната среда и климата.

Плановете ще стимулират стопанисващите земи лица да съхраняват въглерод в почвите и биомасата, да намаляват емисиите на парникови газове и да подпомагат адаптирането в 35 % от земеделската площ на ЕС чрез подходящи практики за управление, например екстензивно управление на пасищата, отглеждане на бобови и междинни култури, органично наторяване или агролесовъдство.

В резултат на новите задължения за земеделските стопани се очаква да се извърши сеитбооборот на около 85 % от обработваемата земя в ЕС, подпомагана от ОСП. Това ще спомогне за прекъсването на цикъла на развитие на вредителите и болестите и по този начин ще намали употребата на пестициди и риска от тях. Освен това над 26 % от земеделската земя в ЕС ще получи подкрепа, наред с другото, за въвеждането на интегрирано управление на вредителите и за използването на нехимични методи за контрол на вредителите или прецизно земеделие.

Подпомагането по линия на ОСП за биологичното производство почти ще се удвои през 2027 г. в сравнение с площта, финансирана през 2018 г. Това ще бъде основен фактор за постигането на националните амбиции на държавите членки за увеличаване на площите за биологично производство, вариращи между 5 и 30 % през 2030 г.

Планираните инвестиции в производството на енергия от възобновяеми източници в земеделските стопанства ще осигурят допълнителни 1,556 MW към мощностите на ЕС за производство на енергия.

По-социална ОСП

Селските райони на ЕС са изправени пред няколко предизвикателства, посочени в дългосрочната визия за селските райони на ЕС, включително обезлюдяване, достъп до и подобряване на основните услуги, възможности за заетост и необходимост от по-добра свързаност. По ОСП ще бъдат насочени инвестиции към социалната и икономическата структура на селските райони на ЕС.

Специалното подпомагане за младите земеделски стопани заема важно място във всеки одобрен план, а държавите от ЕС са заделили повече от минимално изискваните 3 % от директните плащания за приемственост между поколенията. Общо 8,5 милиарда евро публични разходи ще помогнат на младите земеделски стопани да се установят, да инвестират и да поддържат стопанската си дейност през първите години от своята дейност. Очаква се през периода 2023-2027 г. общо 377 000 нови млади земеделски стопани да бъдат установени като земеделски стопани с пълен капацитет. Някои държави членки предвиждат допълнителни усилия за насърчаване на приемствеността в земеделските стопанства, подобряване на равенството между половете в селските райони и укрепване на позицията на жените в селското стопанство.

Местното развитие също се стимулира - за стратегии за водено от общностите местно развитие (т.нар. подход LEADER) са предвидени 7,7 % от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), равняващи се на 5 милиарда евро. След прилагането на тези стратегии се очаква те да обхванат 65 % от населението в европейските селските райони.

За първи път плащанията по ОСП ще бъдат обвързани със спазването на определени социални и трудови стандарти на ЕС, а получателите на средства ще бъдат поощрявани да подобряват условията на труд в земеделските стопанства.

Плановете предвиждат подкрепа за инвестиции, насочени към осигуряването на по-привлекателни възможности за живот и работа в селските райони, като целта е да бъдат създадени най-малко 400 000 работни места. Също така ще бъде предоставена подкрепа за инвестиции в цифрови технологии и услуги с цел оптимизиране на ефективното използване на ресурсите.

Над 6 милиона души ще се възползват пряко от финансирани по линия на ОСП консултации, обучение и обмен на знания или ще участват в иновационни проекти в рамките на Европейското партньорство за иновации с акцент върху екологичните и климатичните показатели или аспектите, свързани със социалната област и селските райони.

Януш Войчеховски, комисар по въпросите на земеделието заяви: „Новата ОСП ще подобри подготвеността на ЕС да се справи с икономическите, екологичните и социалните предизвикателства, които днес стоят пред селскостопанския сектор и земеделските стопани. Нашата основна цел - да допринасяме за продоволствената сигурност - остава непроменена. Също така поддържаме еднакви условия на конкуренция, като същевременно даваме отговор на специфичните потребности и ситуации на национално и регионално равнище.“

На какви средства могат да разчитат животновъдите и зеленчукопроизводителите през 2023 година?

В Националния стратегически план са заложени редица схеми и интервенции за подпомагане на различните сектори. За 2023 г. стойностите са:

Обвързано подпомагане на млечни крави е предвидено: за животни над 100-150 бр. - 125 евро на глава допустимо животно. Обвързаното подпомагане за млечни крави в развъдните програми ще е 175 евро на животно и до 150 бр. - 219 евро на животно, като задължително трябва да има и реализация на продукцията.

Обвързаното подпомагане за месодайни крави на възраст между 22 месеца и 13 години до 150 животни - 127 евро на животно, над 150 животни - 101 евро на животно. Обвързано подпомагане за месодайни крави, включени в развъдни програми, до 150 животни - 187 евро на глава и над 150 бр. - 149 евро.

При месодайните животни до 150 бр. - 127 евро на глава, а над 150 животни - приблизително 101 евро на животно.

Птиците не са включени като подпомагане.

Обвързаното подпомагане за всички плодове, различни от сливи и грозде, е около 911 евро на хектар. За сливи и десертно грозде - 455 евро на хектар.

Приблизителната ставка без модулация за конкретните видове трайни насаждения до встъпване в плододаване е 434 евро на хектар. Предвидено е обвързано подпомагане за домати, краставици, корнишони, патладжани, свързано с реализация на продукцията. Приблизителните ставки са: за площи над 30 хектара - 567 евро на хектар, до 30 хектара - 896 евро на хектар.

Тъй като обвързаното подпомагане е разделено по видове зеленчуци, подпомагането е различно, както за полско, така и за оранжерийно производство. Така например, за пипер до 30 хектара ставката е 839 евро на хектар; за моркови, зеле, дини и пъпеши - 552 евро; за картофи за нишесте, лук и чесън - 717 евро. При обвързано подпомагане за оранжерийно производство ставката е без модулация и е приблизително 8 184 евро на хектар, като за ягоди и малини не са определени добиви, те допълнително ще бъдат представени.

Плащанията за преминаване към биологично пчеларство и за поддържане на биологично пчеларство са в зависимост от броя на пчелните семейства.

Плащания за преминаване към биологично пчеларство

• от 20-80 пчелни семейства 1 894 евро на стопанство
• от 81-100 пчелни семейства 3 308 евро на стопанство
• от 101-120 пчелни семейства 4 014 евро на стопанство
• от 121-140 пчелни семейства 4 721 евро на стопанство
• от 141-160 пчелни семейства 5 427 евро на стопанство
• от 161-180 пчелни семейства 6 134 евро на стопанство
• от 181-200 пчелни семейства 6 841 евро на стопанство
• от 201-250 пчелни семейства 8 077 евро на стопанство
• от 251-500 пчелни семейства 13 377 евро на стопанство
• над 501 пчелни семейства 21 326 евро на стопанство

Плащания за поддържане на биологично пчеларство

• от 20-80 пчелни семейства 1 595 евро на стопанство
• от 81-100 пчелни семейства 2 708 евро на стопанство
• от 101-120 пчелни семейства 3 264 евро на стопанство
• от 121-140 пчелни семейства 3 820 евро на стопанство
• от 141-160 пчелни семейства 4 377 евро на стопанство
• от 161-180 пчелни семейства 4 933 евро на стопанство
• от 181-200 пчелни семейства 5 489 евро на стопанство
• от 201-250 пчелни семейства 6 463 евро на стопанство
• от 251-500 пчелни семейства 10 635 евро на стопанство
• над 501 пчелни семейства 16 893 евро на стопанство

Всички средства за 2023 г. са с приблизителни индикативни ставки и в зависимост от броя на подадените заявления.

Какво подпомагане ще получават стопаните на автохтонни породи животни?

Породите селскостопански животни са част от биологичното разнообразие и подкрепата по линия на Общата селскостопанска политика може да спомогне за запазване на генетичното качество на селскостопанските животни.

У нас в ПРСР 2014-2020 г. беше прилагана мярка за опазване на застрашени местни породи, като например: Плевенски, Дунавски, Източнобългарски, Каракачански и Български тежковозен кон, Късорого родопско и Българско родопско говедо, Местната дългокосместа и Калоферска дългокосместа порода кози.

Местните (автохтонни) породи са създадени на базата на народна селекция в условията на естествен отбор. Те имат големи адаптационни възможности и жизнеспособност, приспособени към условията на страната ни.

Чрез българския стратегически план ще се подкрепя опазването на местни (автохтонни) породи говеда, биволи, овце, кози, коне и свине, важни за селското стопанство. Ще се прилага интервенция във Втори стълб, а подпомагането ще доведе до подобряване на екологичната устойчивост в животновъдния сектор чрез запазване на генетичните ресурси.

Подпомагането ще се предоставя под формата на годишни плащания на животинска единица, като ставките ще са с различен размер, съобразен с дефинираните прагове за изчезнали, изчезващи и по степен на застрашеност на отделните видове и породи животни.

  Виж статията в ПДФ формат тук...

Автор: Списание АгроКомпас