Деси, Вие представихте България на конгреса на младите фермери в Брюксел през декември 2022 г. Спечелихте награда. Какво беше усещането да получите това европейско признание?

Представих мен самата като физическо лице, моето семейство, моето родно производство и моята история. Аз бях първата жена, която представи България в Брюксел, което за мен е изключителна чест. Спечелих първа награда в категория Развитие на селските райони. Щастлива съм, че трудът ми беше оценен. Цялата зала беше впечатлена от моя проект.

Имаше участници от 16 европейски държави. Млад фермер от Румъния беше награден в категория Иновации, а фермер от Австрия грабна наградата в категория Устойчивост.

Цената на моята награда струва много безсънни нощи, много обучения и специализации, много работа.

 Разкажете за Вашето стопанство.

Със съпруга ми Иван сме трето поколение земеделски производители, като основата е неговото семейство. Баща му е бил земеделец, както и дядо му и вече сме ние. Семейно ни е стопанството. Винаги вървим ръка за ръка с Иван и така заедно си работим. Вече 15 години управляваме нашето земеделско стопанство. Фермерството е нашият начин на живот. Ние живеем, за да бъдем фермери.

Основната ни дейност е отглеждането на зърнено-житни култури на площ от 5 хиляди декара. Отделно имаме овощни градини в землището на с. Мало Конаре, община Пазарджик. Имаме полско зеленчукопроизводство - отглеждаме зеле и тикви, и оранжерийно производство в 10 декара модерна оранжерия. В нея отглеждаме предимно домати. Но в момента тя не функционира поради кризисната ситуация в страната. Както за всички е ясно, енергоносителите са с триста процента увеличение и това беше причината ние да не рискуваме, защото нямаме сигурност. Дори няма да можем да изкараме българска продукция за Великденските празници.

Може ли България да гарантира нашата продоволствена сигурност?

Мисля, че ще има храна за народа. Ние, земеделските производители, няма да се откажем така лесно. Но очакваме и държавата, и ЕС да ни помогнат, без тяхната помощ няма да се случат нещата. Ние искаме цялостна политика в полза на производителите, искаме строг контрол по границите.

Какви европейски средства сте инвестирали в стопанството?

Оранжерията ни е изградена с проект по подмярка 4.1 от ПРСР. Идеята на нашето стопанство е да осигуряваме целогодишна заетост на 21 души. С една част от екипа сме заедно може би вече 10 години. Т.е. развиваме социална дейност. Идеята ни е да допринесем за развитието на региона в нашето село. Резултатите, които получаваме, са благодарение на екипа.

ОСП – какво е положителното в нея?

Залагаме на иновациите с помощ от Европа, разбира се. Надявам се в бъдеще да продължим. Това е бъдещето в земеделието и развитието на българския производител.

Прекрасен тандем сте с Иван. И той е допринесъл за тази награда. Как се запознахте?

Запознахме се случайно преди много години на един тротоар. Тогава бях още ученичка. Не се дадох лесно, борбата от негова страна беше тежка. Още първия месец разбрах, че той ще стане мой съпруг. Като станах на 21 години реших, че трябва да бъда булка. През 2008 г. се роди дъщеря ни Лазарина, а като стана на 2 години, реших, че трябва да уча. Завърших аграрна икономика във ВУАРР, тогава се роди синът ни Христо. След това завърших магистратура Растителна защита в Аграрен университет в Пловдив.

Земеделският бизнес за жени ли е?

Да. Мога да кажа смело, че жените имат сила в земеделския бранш и се справят доста успешно. За мен специално е много важно образованието. Една дама трябва да бъде добре образована, да има специализации. Моето образоване е силната ми страна в земеделския бизнес. Нямаш ли необходимото образование, няма как да управляваш бизнес в тази сфера. Това е един изключително широкообхватен бранш. Трябва да познаваш културите, болестите, неприятелите и да знаеш как да водиш борба с тях. Много специфична и тънка материя. Не е за всеки и най-вече трябва да ти доставя удоволствие.

Радвате ли се, че работите в тази сфера. Носи ли Ви удовлетворение?

Да. Агрономията я чувствам като призвание. Доставя ми удоволствие целия процес – от засяването, през всички манипулации по отглеждането, прибирането на реколтата, реализацията. Включвам се активно във всеки един етап, включително и в промотирането, както на българския, така и на пазарите извън България. Говоря за оранжерийното производство.

Какво пожелавате на останалите жени земеделски производители?

Пожелавам на всички дами да са смели. Да са борбени. Да вярват в себе си. Женската интуиция е много силна. Жените имат водеща роля в сферата на земеделието.

От къде този хъс?

На първо място, защото обичам родината си. Искам да бъда в България, да остана тук, децата ми да се образоват тук. Възпитани сме на родолюбие, така възпитаваме и децата си. Отделно – любовта към растенията, аз обожавам работата си.

Какви са надеждите Ви за бъдещето?

Надявам се 2023 година да има положителна насока и държавата да застане зад нас, фермерите. Както в оранжерийния сектор, така и в полското зеленчукопроизводство и в зърнено-житните култури. Държавата трябва да чуе молбите на младите фермери, защото те са бъдещето. Те са останали тук да работят, да се развиват, да създават работна ръка.

 

Автор: Списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Януари 2023