Регенеративното земеделие е система от принципи и практики, които се стремят да възстановят и подобрят цялата екосистема на стопанството от гледна точка на устойчивостта, включително подобряването на човешкото здраве и икономическия просперитет. Това е метод на земеделие, който поставя сериозен приоритет на здравето на почвата и подобрява качеството на ресурсите, които използва (почва, вода, биоразнообразие и др.).

 Целите на регенеративното земеделие са:

• Възстановяване и подобряване на цялата екосистемата в стопанството.
• Връщане на почвата в естественото и природно плодородно състояние: здрава почва, здрави растения, здрави животни и хора.
• Подобряване на природните ресурси, които се използват в земеделието: почва, вода и биоразнообразие.
• Устойчивост към климатични промени, продоволствена сигурност и икономически просперитет.

Какво трябва да се направи за постигането на тези цели?

Системата на регенеративното земеделие да измести системата на конвенционалното земеделие в индустриален мащаб, така възстановяването на нарушената екосистема ще стане най-бързо и всеобхватно.

Възстановяването и подобряването на екосистемата и почвата до нейното естествено плодородно състояние, започва със спирането на деградацията и спасяването на почвите от ерозия. Затова регенеративното земеделие се основава на консервационното земеделие, което се практикува, развива и разпространява вече над 60 години в стопанства от индустриален голям мащаб.

Консервационното земеделие е земеделска система, която насърчава минимално нарушаване и обезпокояване на почвата (т.е. без обработки), поддържане на постоянно почвено покритие и диверсификация на растителните видове. Целта е да се подобрява биоразнообразието и естествените биологични процеси над и под земната повърхност, които допринасят за повишена ефективност на използването на вода и хранителни вещества и за подобрено и устойчиво производство на култури.

Трите основни принципа при консервационното земеделие стандартизирани от FAO, Организацията за храна и земеделие към ООН, са:

Минимално механично обезпокояване на почвата – без оран (no till), чрез директна сеитба и/или прецизно внасяне на торове.

Перманентно органично покритие на почвата – минимум 30% с остатъци от предходни култури и/или покривни култури.

Разнообразие на видовете култури - чрез разнообразни ротации и асоциации на културите, включващи поне три различни култури.

Регенеративното земеделие не само спира деградацията, но ускорява и подпомага естествения процес на изграждане на нова почва, възстановява екосистемата като цяло. Регенеративното земеделие е проактивен подход и практиките му надграждат тези в консервационното земеделие.

1/ Минимално механично обезпокояване на почвата – без оран (no till), чрез директна сеитба и/или прецизно внасяне на торове (Консервационно земеделие)

+ (Регенеративно земеделие) минимално химично обезпокояване на почвата – намаляване на синтетичните торове и пестицидите всяка година до възвръщането на баланса в екосистемата. Здрава почва (баланс между бактерии и гъби) които осигуряват разнообразие от хранителни вещества и полезни насекоми, което води до здрави растения, които издържат на болести и вредители.

2/ Перманентно органично покритие на почвата – минимум 30% с остатъци от предходни култури и/или покривни култури (Консервационно земеделие)

+ (Регенеративно земеделие) осигуряване на достатъчно биомаса от предходни култури и покривни култури, за да се постигне надеждна изолация за задържане на влагата и потискане на плевелите (мулчиране). Стремеж към постигане на 5-8% органична материя в почвата.

3/ Разнообразие на видовете култури – чрез разнообразни ротации и асоциации на културите, включващи поне три различни култури (Консервационно земеделие)

+ (Регенеративно земеделие) Миксове от покривни култури между основните култури. Покривните култури имат и друга важна функция освен тяхната биомаса и се подбират спрямо сезона и нуждите на почвите, защото всяко различно семейство растения има нужда от различни хранителни вещества и затова привлича и храни различни видове бактерии. Напредналите регенеративни земеделци сеят миксове от покривни култури с над 10 вида растения в тях.

Освен на културите се търси разнообразие на полезните насекоми, за които е добре да се създаде местообитание от растения, за да се увеличава тяхната популация и ролята им в естествения контрол на вредните насекоми.

4/ Живи корени – Поддържайте живи корени, колкото се може по-дълго през годината (Регенеративно земеделие)

В природата може да намерите растения, които са зелени и се опитват да пробиват и да се развиват, независимо от сезона, дори и в късна есен и в снега през зимата.

Освен че корените осигуряват по-голямата част от биомасата за повишаването на органичната материя в почвата, то живите корени водят до живи растения, които фотосинтезират и превръщат слънчевата енергия във въглеродни захари, с които хранят бактериите в почвата. Освен това, докато фотосинтезират, растенията вкарват въглерод в почвата, където е супер полезен, а намаляват количеството му в атмосферата, където е в повече.

5/ Интегрирането на животни (Регенеративно земеделие)

Природата не функционира без животни. Наистина е толкова просто. Интегрирането на животни на полетата носи много ползи. Най-голямата е, че когато животните пасат растенията, те започват да се борят за възстановяване и вкарват повече въглерод в Почвата, като по този начин хранят микроорганизмите, за да получат в замяна хранителни вещества от тях.

Мястото на животните е пасящи на полето, а не затворени в клетки и хранени със зърно. Оборският тор, приложен директно на полето, вкарва повече въглерод, бактерии и хранителни вещества в почвите. Оборският тор, събиран на купища отделно, където животните се гледат индустриално, хранени със зърно и затворени, води до процеси на отделяне на метан и други парникови газове в атмосферата, които имат в пъти по-силен парников ефект от въглеродния диоксид. Важно е да се знае, че кравите не са вредни за климата, даже обратното, те спомагат за възстановяването на почвите, но начинът им на отглеждане и хранене прави разликата.

Интеграцията с различни видове животни ускорява процеса на възстановяване на почвите в пъти. Интеграцията с животни намалява нуждата от хербицид, защото животните „окосяват“ и стъпкват покривните култури и плевелите. Освен това те прилагат директно на полето богати на бактерии и минерали слюнка, урина и екскременти.

Някои от генералните земеделски принципи, които се спазват в изброените по-горе практики и като в системата на регенеративното земеделие са:

• Приемете холистично управление, което отчита взаимосвързаност на всички части на една земеделска система, включително фермера и почвата

• Когато е възможно, използвайте ресурси, произведени в самото стопанство (за целта е нужно да се поддържа биоразнообразие освен в основните култури, така и да се засяват миксове от покривни междинни култури) вместо вносни ресурси. 

• Трябва да се направят основни подобрения на почвата предварително, ако нейните естествени характеристики й пречат да достигне оптималното състояние на „добро здраве на почвата.

• Минимизирайте използването на добавки и го правете ефективно, в това число синтетични торове и пестициди.

• Внасяйте микроорганизми за подобряване на почвените биологични процеси.

• Интегрирайте животновъдството и земеделие и където е възможно включете многогодишни култури и дървета. 

• Управление на отпадъците за повторна употреба като суровини за стопанството – примерно компостиране за производство на компост и компостен чай.

• Управлявайте отпадъците, като използвате принципите на кръговата икономика или други принципи за рециклиране и намаляване на отрицателните екологични въздействие върху почвата, въздуха и водата.

• Осигуряване на добри пасищни практики за подобряване на производителността на пасищата, растежа на растенията, почвеното плодородие, биоразнообразие от насекоми и растения, както и улавяне на въглерод в почвата.

• Избягвайте обезлесяването и превръщането на торфищата за земеделски цели.

• Реинвестиране на спестеното работно време в наблюдение на терен, учене/обмен с колеги и експерти, както и в обогатяване на социалния живот на територията на стопанството.

КАК?

• Широката общественост да бъде двигател на тази промяна, като се осведомява и образова по темата, променя потребителските си изисквания и навици. Търсенето да определя предлагането.

• Обучение и постоянно развитие на фермерите, агрономите, държавните експерти. По този начин търсенето да определя и промени предлагането от големите мултинационални агроснабдители. 

• Независима и актуална агрономия и незивисими от големите корпорации агрономи. Науката да се върне на полето и земеделец и агроном да заслужат и заемат своето почетно място в света на производство на храна по регенеративен начин, който подобрява екосистемата и биоразнообразието, почвата, въздуха, водата, здравето и живота ни. 

ПОЛЗИ ЗА ЗЕМЕДЕЛЕЦА, ХОРАТА И ПРИРОДАТА

Регенеративното земеделие е цялостен подход, който решава редица проблеми, свързани със съвременното земеделие:

• загуба на почва от ерозия
• загуба на плодородие – хранителни вещества в почвата, а от там в растенията, животните и хората
• загуба на почвена влага и намаляване на нивата на подземните води, оттам и на питейната вода
• продоволствената сигурност и дефицити на хранителни вещества
• намаляване на вредните парникови газове

Какво постигаме в земеделското стопанство като увеличаваме загубената в ерата на конвенционално земеделие органична материя?

• 1% увеличение в органичната материя води до абсорбиране и задържане на около 19 000 литра вода повече на декар (Министерство на земеделието на САЩ).
• От своя страна, задържането и наличието на влага води до увеличаването на на хранителни вещества в почвата, по-здрави растения, устойчиви на вредители и болести и по-големи добиви.
• Почвата се структурира и е защитена от ветрова и водна ерозия.
• Процесите на опустиняване спират, започва строеж на нова почва
• Устойчивост на периоди на засушаване. Проучванията показват, че през годините на засушаване добивите на култури са с 30% до 100% по-високи при устойчиво регенеративно земеделие, отколкото в индустриално земеделие.

Какви са ползите за настоящите и бъдещите поколения?

• Спира ерозията на почвата и опустиняването, което осигурява препитание и храна
• Изгражда се нова почва, за да посрещне нуждите от повече храна на увеличаващото се глобално население
• Повишението на органична материя (въглерод) в почвата води до по-голямо абсорбиране и задържане на вода, което води до по-ефектива фотосинтеза, което води до по-голяма активност на микробиологията и повече разредени хранителни вещества за растението
• Здравата почва богата на органична материя, бактерии и хранителни вещества води до здрави растения, богати на хранителни стойности, което води до здрави деца и хора без липси на витамини и минерали
• Здравата почва богата на органична материя, абсорбира, пречиства и задържа повече вода, като по този начин осигурява настоящите и бъдещите поколения с този незаменим жизненоважен ресурс
• Осигуряване със разнообразна храна локално на нуждите на българското население и осигуряване на независимост по време на пандемия или военни конфликти
• Износ на здравословни и богати на хранителни вещества храни за постоянно нарастващите нужди на населението в други държави. Според Forbes регенеративното земеделие е следващия най-голям тренд в хранителната индустрия.

Продоволствена криза/сигурност и хранителни дефицити

Институтът Rodale провежда успоредни полеви проучвания през последните 30 години, сравнявайки органичното регенеративно земеделие и конвенционалното земеделие. Резултатите показват, че след преходен период от 1 до 2 години, няма разлика между конвенционалното земеделие и регенеративно земеделие по отношение на добивите. Печалбата за фермерите дори и по време на прехода е по-голяма, заради по-ниските разходи. При стресови условия, особено по време на засушаване, регенеративните полета се представят по-добре, защото са по-устойчиви – почвата може да абсорбира и задържа повече вода, защото съдържа повече биомаса.

Филип Фернандес, ръководител на селскостопански проекти в EIT Food, споделя че фермерите, с които работят, казват, че добивите са същите, както при конвенционално земеделие (което е с почвени обработки, голямо количество торове и пестициди), докато разходите им за влагане намаляват.“

Питателността на храните е директно свързана с биоразнообразието и жизнеността на почвената микро- и макробиология.

Здравата и богата на организми почва е способна да изхрани не само високи добиви, но и да осигури хранителна плътност на микро, макро елементи, витамини, минерали и други жизненоважни хранителни вещества.

Ново изследване, водено от геоморфолога Дейвид Монтгомъри от Вашингтонския университет, сравнява ефекта от регенеративното земеделие върху здравето на почвата и плътността на хранителните вещества на културите от група от опити за сдвоени ферми в Съединените щати. Заедно с доказателства от няколко други съпоставени проучвания на ферми и парцели, това сравнение показва, че регенеративните селскостопански практики подобряват здравето на почвата и микроелементната и фитохимичната плътност на различните култури.

Тези взаимовръзки и зависимости между живота в почвата и здравето на растенията, както и ефекта на регенеративното земеделие са изследвани от редица учени като Donald Davis, Christine Jones, Elaine Ingham, Ray Weil, David Johnson и др.

Регенеративното земеделие произвежда питателна храна с по-високи хранителни стойности. Редица проучвания редовно показват, че продуктите от регенеративно земеделие и ферми съдържат по-високи нива (от няколко процента до няколко пъти) както на протеини, минерали и витамини, така и на фотохимикали (важни за функционирането на имунната система, които предпазват клетките и ДНК- то от повреди, които водят до ракови заболявания).

Причината за значително по-добрите хранителни стойности е регенерирането на почвата, връщане на живота в нея, както на органичния състав, така и на полезните бактерии, които разграждат органичната материя, така че растенията да могат да поемат колкото искат и когато поискат хранителни вещества. 1% увеличение в органичната материя води до абсорбиране и задържане на около 19 000 литра вода повече на декар. Задържането и наличието на влага в почвата е пряко свързано с хранителните стойности на растенията и производните продукти.

Устойчивост на суши и гарантиране на земеделието в условия на климатични промени и засушавания в България и света

Проучванията показват, че през годините на засушаване добивите на култури са с 30% до 100% по-високи при устойчиво регенеративно земеделие, отколкото в индустриално земеделие. (Rodale Institute, 2020)

Възстановяването на депата на органично вещество в почвата, възстановяването на почвената структура и биологично равновесие са пряко свързани с хидрологичния баланс в почвата и устойчивостта на засушавания.

Регенеративното земеделие и възстановяването на почвите се определя като най-ефективният метод за справяне с климатични проблеми и опустиняването от редица учени като Don Reicosky, Walter Jehne, Amir Kassim, и др.

 

 

Автор: Списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Февруари 2023