Соргото е тропическо растение, произхождащо от Африка, което се разпространява все повече в страните от Южна Европа. Често го наричат „царевица, устойчива на суша” и в началните етапи от развитието си то доста прилича на царевицата.

Царевицата е двуполово растение. В случай на недостиг на вода, цъфтежът на мъжките и женските цветове се разминава като време, което предизвиква проблеми при оплождането. При соргото този проблем не съществува, защото растението е еднополово, а именно това го прави по-устойчиво на засушаване и високи температури. Освен затова соргото е с много по-малка листна маса, в сравнение с царевицата, което го прави подходяща култура за отглеждане в много сухи райони с добиви, които при подобни условия от царевицата е невъзможно да се реализират.

Соргото е растение на късия ден и като по-топлолюбива култура не понася температури под 0°С. Представя се отлично при сухи условия и не се нуждае от напояване. Соргото понася високи температури. При повишаване на температурата над 38–40°С, растежните процеси в растението спират и се възстановяват веднага след валеж. Може да се отглежда нормално с по-малко от 100 мм вода. Критичният период на сухоустойчивост при соргото е много по-къс в сравнение със същия при царевицата (няма разлика в цъфтежа на мъжките и женските цветове).  

Соргото притежава мощна и добре развита коренова система, която достига до 2,5 м дълбочина. Стеблото и листата са покрити с восъчен налеп. Листата са тънки, с по-малка дължина на устицата, които се затварят при засушаване и се отварят отново, едва когато растението възстанови тургора си.

Като цяло соргото е растение с ниски изисквания към влага и почви, може да се отглежда на леки песъчливи, тежки глинести, засолени, алкални или леко вкислени почви.

Технология на отглеждане

В сеитбооборота соргото заема място след житни, слънчоглед, бобови.

Като тропическо растение, не обича студени почви, което означава, че към сеитба се пристъпва, когато почвата се затопли трайно над 12°С, което обикновено като дата е началото на май, като по този начин се избягва и риска от късни пролетни слани. Соргото не пониква в студена почва.  Ключът към равномерното поникване е добрата подготовка на почвата.  Тъй като семената на соргото са много дребни, оптималната дълбочина на засяване е 2–4 см. Сеитбата се извършва с пневматични сеялки за окопни култури с дискове със 72–78 отвора и ниска скорост (5 км/ч), при междуредово разстояние 70 см. Гъстотата на засяване зависи от климатичните условия, типа почва и ранозрелостта на хибрида, като варира между 23 000 и 28 000 реколтирани раст./дка.

Соргото изисква ниски норми на торене. Поради мощната си и дълбокопроникваща коренова система използва труднодостъпните хранителни вещества в почвата. За формирането на 100 кг добив са необходими:

• Фосфор: 2 до 6 кг активно вещество – соргото има малки изисквания към фосфор.
• Калий: 2 до 6 кг активно вещество. Да се внася само на бедни почви или при голям износ на калий от пшеницата.
• Азот: 5 до 8 кг активно вещество преди сеитбата или по-късно във фаза 6–7-и лист. Соргото е като „азотна помпа” благодарение на кореновата си система.  

Важно условие е да се избягва сеитбата на сорго на площи, заплевелени с балур от коренища.

Срещу житни плевели може да се използва Пендиметалин – 450 мл/дка, след сеитба, преди поникване, като не трябва да попада в зоната на семената. Срещу широколистни плевели вегетационно във фаза 4-и лист трябва да се пръска с препарати на база 2,4 Д в доза 150–200 мл/дка.

Нова технология, разработена съвместно от „Еуралис” и „Синджента”, ще улесни борбата с житните плевели. От тази година всички семена сорго, предлагани от „Еуралис”, са третирани с антидот на „Синджента” – Консеп ІІІ, което прави възможно третиране на посева с Дуал Голд в доза 150 мл/дка, след сеитба преди поникване.

Соргото е устойчиво на болести и се напада от много малко неприятели. Слабото нападение от болести и неприятели се дължи и на малкото площи, заети с културата (в сравнение с царевицата). Не се напада от Диабротика. Възможна е появата на листни въшки във фаза 4–6-и лист, борбата срещу които се извежда с регистрирани за целта инсектициди. Проблемът с фузариума се решава с избора на устойчив хибрид.

Автор: списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Април 2011