В рамките на първите две години на проекта стартира процесът по събиране на база данни от провежданите опити с цел изготвянето на научнообосновано и статистически доказано сравнение между четирите основни вида обработки на почвата: оран/дисковане, нулева обработка, минимални обработки и ивична обработка, приложими върху четири култури: пшеница, царевица, рапица и слънчоглед. Промяната в почвените характеристики е относително бавен процес и поради това наличието на съществени разлики ще е възможно в по-дългосрочен план.

По отношение на разработването и внедряването на нов организационен метод „Иновативна система за вземане на решения при консервационно земеделие беше поставено началото на координирана и наблюдавана от експертите система за проследяване развитието на болести и вредители. Предвид иновативния характер и подход за решаване на проблема чрез климатични модели и потенциален риск от развитие на болести беше необходим адаптационен период за реорганизация на стопанствата. Календарните пръскания бяха заменени от прецизни намеси само при необходимост. Това от своя страна наложи подобрена организация и по-бърза реакция.

Положителни резултати срещу фузариоза, микотоксини, кафява листна ръжда

Положителни резултати бяха регистрирани в стопанствата в районите на София, Плевен, Враца и Айтос, където нетипични за всеки сезон, но много опасни инфекции от фузариоза по класа бяха алармирани и ограничени посредством адекватни мерки. В същите стопанства беше извършено едно третиране с фунгицид при стандартни за района две или три такива. По-важното в случая беше правилният избор на момент, продукт и доза, които да осигурят контрол едновременно на кафява листна ръжда и фузариоза.

В световен мащаб все по-актуална е темата за микотоксини в зърното. За българските производители това важи с пълна сила предвид износната ориентация на продукцията. Успешният контрол на фузариоза е свързан и с редукция на микотоксините, за които прогнозната система алармира посредством специален модел. Отчетена беше ползата от комбинирането на полско обследване и симулация на риска от болести. Ефектът от работата в мрежа също беше съществен с добри индикации за разширяване през следващата година.

През есента на 2022 г. прогнозната платформа успешно сигнализира нетипичен, но изключително висок риск от кафява листна ръжда. Потвърждение на подадената тревога беше действителната зараза на полетата в района на гр. Враца. Подобни случаи служат за насочване вниманието на фермерите относно нетипично презимуване на патогена и силна зараза рано през пролетта. Опитът продължи и през пролетта.

Редукция на азот и комбинация от микоризни гъби

Налице са резултати и по отношение на планираното редуциране на количеството приложен азот (активно вещество) за тон готова продукция спрямо предишни практики в стопанството или региона. Още през първата година в стопанство от проекта в Североизточна България се наблюдава обнадеждаващ междинен резултат. Редуцирана е употребата на азотен тор UAN с 12 л/дка, при което беше постигнат увеличен добив от маслодаен слънчоглед с 15 кг. /4 %/ спрямо нетретираната контрола. В допълнение беше регистриран интересен резултат, свързан с по-силно начално развитие вкл. цъфтеж при третиране на семената с комбинация от микоризни гъби, полезни бактерии, екстракт от водорасли и органични съединения. Разликата беше видима и от сателитна снимка.

Не по-малко любопитен беше резултатът от стопанство в Централна Северна България, където след приложение на същата комбинация беше наблюдавана слаба редукция на добива. Там съществува хипотеза относно това, че през първата година микоризните гъби консумират допълнителен азот за изграждане на своята мрежа от мицел в полето, явление наблюдавано и научно описано. След провеждане на метагеномен анализ беше установено, че микоризни гъби липсват в третирания участък, а са налични в други стопанства и полета, анализирани в проекта. Подобно развитие поражда допълнителни хипотези за това доколко прилагането на фосфорен тор в близост до семената не отблъсква микоризните гъби от страна на растението. Основна роля на този вид симбионти е свързана с доставка на фосфор, а след като той е вече наличен растението не е логично да инвестира в поддържане на микоризни гъби посредством отделяне на ексудати в кореновата система.

През есенно-зимния период беше въведена система за вземане на решение чрез комбиниране на различни методи за прецизно торене с азот. Тя включваше подробен почвен анализ, който беше използван в климатичен прогнозен модел. Калибровка през пролетта беше извършена посредством хлорофил метър и листни анализи. Резултатите са обнадеждаващи по отношение на азотното хранене.

Иновативен анализ на растителния сок

Интересни резултати са отчетени във всички локации след използването на нов за страната и света анализи на растителния сок. За целта листни проби бяха събирани в ранните часове на деня и изпращани за анализ. Спецификата на този анализ се състои във възможността да се анализират повече от 20 показателя (макро- и микроелементи, захари, обща солева концентрация) за много кратък период (2-4 дни) и адекватна реакция. Скоростта на вземане на анализа на растителен сок, а не тъкан дава възможност за реагиране и коригиране на нуждите на растението. Особено внимание се обръща на излишъците, които установихме, че са по-същественият проблем от недостига в повечето проби. Пример в това отношение е азотът, който се предозира и неправилно позиционира през сезона. Нещо повече - формите на азота също оказват влияние, като целта на добрите практики е да се реализират високи нива на общ азот, но ниски нива на нитратна и амониева форма в растителни сок. Точно тези три вида азот ни показва анализа.

Друг съществен проблем, отчетен по описаната методология, е липсата на балансирано хранене и невъзможността да бъде ефективно преработен в растението азотът и някои други елементи. В някои от пробите беше наблюдаван недостиг на молибден, сяра, желязо, магнезий с принос за фотосинтезата и ензимите, които превръщат азота директно като нитрат редуктаза.

Това са нови за широката практика анализи и те допълват спектъра от елементи с молибден (вече беше описана ползата от него), силиций (има роля в контрола на стрес, причинен от суша, екстремни температури, болести и насекоми), алуминий (силно токсичен елемент при кисели почви), хлор.

В някои райони беше установен недостиг на хлор при пшеница, като подобна информация не е посочвана, доколкото ни е известно, в страната, а само в Австралия и САЩ. Степента на повредите, особено по горните етажи на посева и потенциалните загуби, ни накараха да разширим проучването и в други стопанства и региони. Резултатите бяха изключително интересни и вече двугодишни като давност. Категоризирани бяха сортовете по отношение реакцията им спрямо недостига на хлор. Приложени бяха с различен успех мерки за почвено и листно торене с хлор – непопулярни в практиката.

Алуминият е тежък метал, който става достъпен за растенията при много ниска киселинност. В едно от полетата се оказа, че нулеви или минимални обработки на почвата в комбинация с неправилен избор по отношение формата на азот се получава вторично вкисляване в повърхностния почвен слой. Подобна токсична за растението зона е възможно обяснение за слабо поникване на междинни и основни култури от сем. Кръстоцветни и потискане на всички култури през вегетацията вкл. плитък и лимитиращ добива корен.

Отчетено е забавено развитие на причинителя на фомоза и невъзможност за осъществяване на заразяване през есента. Полученият резултат е довел до отмяна необходимостта от приложение на фунгицид в някои от районите по проекта.

Изследванията са все още в начален етап, но има реални изгледи за оптимизиране на разходи и резултати от торене. При наблюдаваното драстично увеличение при цените на торове, въвеждането на подобни технологии би било от изключително важно значение за индустрията. Целта на проекта е да създаде протокол за работа и анализ в условията на консервационно земеделие и да се минимизират грешките. Отчетена е положителна корелация между добри практики през годините, вкл. минимални обработки, внасяне на микроорганизми, междинни култури и показатели като активен въглерод, устойчивост на почвените агрегати, дишане на почвата. Направени са първи стъпки в използване на иновативен почвен тест за определяне на обща микробиална маса и съотношение между гъби и бактерии. Изключително интригуващи и задълбочени са резултатите за почвения микробиом и определяне видовия състав на всички гъби, бактерии и др. организми в почвата. Тези резултати също показват връзка между полезните практики, описани по-горе и разнообразието на гъбите. Нещо, което в повечето случаи е добър атестат за живота в почвата и нейната функционалност като екосистема.

След приключването на проекта в края на 2023 г. ще бъдат представени подробно всички постигнати резултати.

Повече информация за проекта, можете да намерите на https://www.indss.eu.

Автор: Списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Юни 2023