Селскостопанският ландшафт играе голяма роля за опазването и възстановяването на биологичното разнообразие в цяла Европа. Продължаващото влошаване на екосистемите доведе до Зелената сделка и призоваване за устойчиви хранителни системи в Стратегията „От фермата до трапезата“ и засилена защита на природните ресурси в селскостопанския ландшафт в Стратегията за биологичното разнообразие 2030, която определя целта 10% от земеделските земи да включват ландшафтни характеристики или непродуктивни райони, които предоставят екосистемни услуги и подкрепят биологичното разнообразие. Предложеният регламент за възстановяване на природата също е насочен към поддържането и създаването на ландшафтни характеристики, като например "буферни ивици, ротационни или неротационни угарни земи, живи плетове, отделни или групи дървета, дървесни редове, полеви граници, потоци, малки влажни зони, тераси, малки езера и културни особености".

Стратегическите планове на ОСП ще бъдат ключов инструмент за насърчаване на подобреното поддържане и създаване на ландшафтни характеристики в селскостопанските райони чрез условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние и допълнително финансиране в рамките на екосхемите по Стълб 1 и финансираните  агроекологични интервенции по Стълб 2, насочени към различни характеристики на ландшафта.

На 13 октомври се проведе първа среща на Тематичната група за особености на ландшафта, която се съсредоточи върху споделянето на примери за европейски добри практики и обещаващи подходи за поддържане на характеристиките на ландшафта, обсъждайки как те могат да бъдат по-добре подкрепени, като се използват различни интервенции по ОСП и какви са ключовите фактори и бариери за това.

Интервенции за агроекология и климат

Ще се подпомага отглеждането на плодове, зеленчуци или десертно грозде с по-малко употребени пестициди и синтетични торове

Бюджетът по интервенциите, свързани с Агроекология и климат, който е заложен в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в периода 2023-2027 година, е в размер на 1 млрд. и 100 млн. евро. Това са 14 компенсаторни интервенции. Какво се запазва и има ли промени в механизма на подпомагане по т. нар. Агроекологични мерки - както са популярни сред земеделските производители?

Ангажиментите са 5-годишни, плащането е годишно на хектар. За подпомагане на автохтонни породи и пасторализъм ангажиментите са тригодишни, подчерта Мария Христова, експерт в дирекция „Развитие на селските райони“, МЗм.

В Агроекология и климат ще се подпомагат биологичното растениевъдство и биологичното пчеларство. Ангажиментите са петгодишни, подпомагането ще е по две операции - за преход и за поддържане на биологично производство. Нов елемент е, че ще се изисква реализация на биопродукцията. Подпомагането е насочено към 23 групи култури – в зависимост от това дали са в преход или вече са сертифицирани като биологични.

По отношение на биологичното пчеларство подпомагането също ще е по две операции – за преход и за поддържане на биологично пчеларство. Преходният период е една година. Подпомагането е на стопанство. Отново има изискване за реализация на продукцията. Минималният брой пчелни семейства за кандидатстване по интервенцията е 20.

Интегрираното производство при зърнено-житни култури и слънчоглед също ще получава подкрепа. Подпомагането ще е до 300 хектара. Ще е необходимо прилагане на изискванията на интегрираното производство по Наредба 9, както и регистрация в БАБХ за извършване на интегрирано производство. Ставката е 170,26 евро на хектар, ангажиментът е 5-годишен.

Нова възможност за подпомагане е производство на плодове, зеленчуци и десертно грозде с по-малко употребени пестициди и синтетични торове. Ставката е 250 евро на хектар, ангажиментът е петгодишен. Изпълнението ще се проверява чрез вземане на проби за наличието на пестицидни и нитратни остатъци, като нивата им трябва да са по-ниски от максимално допустимите на европейско ниво.

В стратегическия план е заложено подпомагане на устойчиви сортове при плодове, зеленчуци, билки и десертно грозде. Подпомагането е до 50 хектара. Ангажимент на бенефициента е да представи доказателство за закупуване на посевен и посадъчен материал от тези устойчиви сортове.

Ще се подпомага, също така, отглеждането на застрашени сортове при полски култури, зеленчуци, билки и етеричномаслени култури на площи до 50 ха. Поема се 5-годишена ангажимент.

При подпомагането на автохтонните породи ангажиментът е тригодишен. Спазва се развъдна програма, както и задължението за поддържане на брой животни в периода на ангажимента.

При пасторализма, който е с тригодишен ангажимент, освен в трите национални парка, интервенцията ще се прилага в природните паркове с утвърдени планове за управление, както и в зоните НАТУРА 2000. Нормите на натоварване са 0,3-0,4 животински единици на хектар. Изисква се минимално 50 броя овце или 10 говеда и минимум 90 дни паша.

Поддържането на местообитанията на червеногушата гъска, египетския лешояд и царския орел отново са включени в интервенциите за подкрепа, без нови моменти в правилата.

Нова възможност в „Агроекология и климат” е подпомагане, свързано с възстановяване на деградирали пасища. Това са пасища, разположени извън зони НАТУРА 2000. Дейността, която ще се извършва, е подсяване - есенна и пролетна сеитба, с цел увеличаване на биоразнообразието, като изискването е да се води дневник. Ставката по интервенцията е 202 евро на хектар, като задължително се изисква наличието на пасищни животни.

При хуманното отношение към животните, освен познатите направления, има и едно ново - намаляване употребата на антибиотици. Предвижда се компенсиране на различни разходи, свързани с използване на ваксини и прегледи, които обаче са извън Националната профилактична програма. Ставките са следните:

• Плащане за ЕПЖ от 6 до 24 м за намаляване на АМР – 44 евро/ЖЕ
• Плащане за ЕПЖ над 24 м за намаляване на АМР - 63 евро/ЖЕ
• Плащане за намаляване на АМР за телета - 38 евро/ЖЕ
• Плащане за ДПЖ за намаляване на АМР – 70 евро/ЖЕ

Мерките по НАТУРА 2000 са без промяна. Запазва се типът подпомагане за необлагодетелстваните райони и за тези със специфични природни ограничения. Възможните комбинации по интервенциите, свързани с Агроекология и климат, ще бъдат уредени в наредба.

Евгений Динев, агроном: Агрохимическата индустрия е готова за Зелената сделка

Започва постепенна замяна на химическите пестициди с биологични

Г-н Динев, как агрохимическата индустрия ще изпълни изискванията на Зелената сделка. Има ли такава готовност?

Компаниите в Европа се подготвят за спазване на условията, а именно - намаляване с 50 процента на използването на препарати за растителна защита към 2030 година. Преди около 4-5 години започна тази подготовка с редица мерки и мога да кажа, че като цяло индустрията е готова и работи в тази посока.

Хубавото за България е, че у нас няма да се намалят препаратите за растителна защита с 50 процента, а с 35 процента. Всяка една държава трябва да има участие в това общо намаляване с 50 процента в Европа.

Например, държави като Германия, Австрия, Франция и Испания трябва да намалят препаратите за растителна защита с 65 процента, което в техния случай е сложно и по-голямо предизвикателство.

Как компаниите от растителнозащитната индустрия се пренастроиха за новите реалности?

Някои от тях си поставиха за цел до 2025 година да намалят с 50 процента продажбите на препарати за растителна защита и съответно да заменят ПРЗ с биологични или други решения.

Аграрната наука какви решения дава, за да се намали употребата на химия в земеделието?

Първото нещо е интегрираната растителна защита. Това е огромна система от мерки за контрол на дадена болест или неприятел, наред със сеитбооборота и устойчивите сортове, които можем да изберем. Виждаме през последните години, че семенарските компании залагат много към устойчивост към основните икономически важни болести. Наблюдаваме, че в съвременната генетика е постигнато много по-високо ниво на толерантност към болести, а дори вече говорим за толерантност към неприятели, което е нещо ново при семинарските компании.

Ако направим един анализ на последните четири дори и пет години при производството на пшеница в България, в много случаи се използва само един фунгицид. Предишни години се използваха два, дори три. Искам да обърна внимание, че занаред сортовете ще бъдат по-толерантни към болести и това от своя страна също ще намали нуждата за използване на продукти за растителна защита.

Много от фермерите предприемат превантивни пръскания. Какво налага това?

Тук трябва да използваме модерното. Да се възползваме от дигитализацията и да използваме дигитални приложения за мониторинг на болести. Когато имаме едно такова приложение, чрез алгоритъм се правят изчисления за необходима температура за развитие на дадена болест, влажност, устойчивост на сорт, климат, район. Проследяват се над 20 фактора и приложението алармира, че ако условията продължават да бъдат по същия начин, съобразявайки се, разбира се, и с прогнозата за времето, да кажем след 10 дни ни очаква развитие на брашнеста мана. В този случай вие ще знаете, че три или четири дни преди това може да направите едно пръскане. Тогава пак ще влезете превантивно, но наистина ще има нужда.

Абсолютно всички големи мултинационални компании и производители на продукти за растителна защита развиват такива собствени програми. Все още много малко от фирмите ги продават на пазара, но всички ги тестват. Налични са. Индустрията е готова да даде това решение на земеделеца, което пък от своя страна да му помогне да намали разходите на единица площ и използването на продукти за растителна защита.

Превантивното пръскане има ли алтернатива?

Когато имаш информация, че след седмица ще се появи заболяване, няколко дни преди това ти може да приложиш имуностимулатор и той да подсили имунната система на растението, което да успее да се противопостави на болестта и да не се разболее. Също така, качественото хранене влияе доста сериозно върху устойчивостта на растенията на заболявания.

Има ли други варианти за намаляване на химията в земеделието?

Друга препоръка е комбинирането на конвенционален продукт с биопродукт за растителна защита в съотношение 50 на 50. Най-новите биопрепарати се доближават до ефикасност на конвенционалните. Ние имаме биологични продукти с ефикасност както конвенционалните - над 80 процента. Така че, стопаните спокойно могат да разчитат на тях.

Сигурен съм, че ще ни отнеме време да повярваме в биологичните решения за растителна защита, но и това ще стане. Все пак, когато земеделците видят ефекта една, втора, трета година на полето, няма как да не да повярват.

Как да намалим антимикробните средства в животновъдството?

Антимикробната резистентност се превърна във водеща причина за смъртност в световен мащаб

Георги Беев, доцент по микробиология към катедра Биологически науки на Аграрен факултет при Тракийски университет и ръководител на Централната научно-изследователска лаборатория към Тракийския университет.

Доц. Беев, една от амбициите на Европа е намаляване употребата на антибиотици в животновъдството. Целта е смекчаване на проблема с антимикробната резистентност /АМР/. Да започнем от там - какво е нивото на употребата на антибиотици в животновъдството?

Самата антимикробна резистентност възниква, когато бактериите, вирусите, гъбичките или паразитите мутират, така че вече не реагират на лечение със съществуващите антимикробни средства.

Антимикробната резистентност се превърна във водеща причина за смъртност в световен мащаб. Така например, през 2019 година повече от милион души са починали в резултат на често срещани бактериални инфекции, които преди са били лечими с антибиотици.

По отношение на животновъдството, по данни на световната организация по прехраната ФАО, около 131 хиляди тона антибиотици се използват годишно в земеделието, което е 3/4 от всички произведени в света. Научните изследвания показват как прекомерната употреба на антибиотици в условията на промишлено отглеждане и интензивно животновъдство води до промяна на антибиотичната резистентност, която може да се разпространи в околната среда и от там да постъпи в хранителната верига и хората.

С каква цел се използват най-вече антимикробните средства?

На първо място – с терапевтична цел, т.е. лечение на различни инфекциозни заболявания. На второ място - нетерапевтична употреба, включително за профилактика. И третото направление е с цел бързо натрупване на мускулна маса при месодайните породи животни.

От тези изброени възможности нетерапевтичната употреба, която се използва особено за стимулиране на растежа или за профилактика, поражда значителна загриженост поради нарастващите доказателства за приноса й към антибиотичната резистентност.

От гледна точка на самата антибиотична резистентност проблема е, че много класове антимикробни средства, които се използват при хората, се използват и в животновъдството. Така, например, за всеки килограм - флуорохинолони антибиотици, използвани върху пилета за месо в САЩ, е изчислено, че обществото харчи 1500 щатски долара за допълнителни разходи за лечение на резистентни бактериални инфекции.

Как може да се намали употребата на антибиотици в животновъдството?

Редица проучвания посочват, че голяма част от употребата на антибиотици може да бъде избегната чрез възприемане на системи за хуманно отношение, при които животните са подложени на по-малко стрес, имат по-добър имунитет и стават устойчиви на болести.

Например, в Швеция, която има едно от най-строгите законодателства в света по отношение на хуманното отношение към животните, създаването на оптимална среда и процедури за управление на стопанствата са позволили на фермерите да постигнат висока производителност с ограничена употреба на антибиотици.

Друг генерален подход за намаляване на общата употреба на антибиотици в селското стопанство е да се ограничи производството на животински протеин чрез увеличаване дела на производството на растителни протеини, за да се намали глобалното производство на потребление на месо с около 50 процента до 2040 година.

Каква е ролята на хуманното отношение към животните, за да се поддържа тяхното здраве и да се редуцира необходимостта от използването на антибиотици?

На първо място, чрез хуманното отношение към животните се подобрява устойчивостта им на заболявания. Изследвания, фокусирани върху женски прасета, разкриват, че условията, при които се отглеждат, влияят пряко върху тяхното потомство. Свинете-майки, които живеят на групи и се движат свободно, раждат прасенца, които имат по-силна имунна система и могат по-добре да издържат на патогени в сравнение с тези, които прекарват живота си в боксове.

Какви мерки трябва да се предприемат от животновъдите с цел подобряване на биосигурността в стопанствата, което ще наложи по-малка употреба на антибиотици?

Първата стратегия е да се използват превантивни мерки, за да се спре навлизането на патогени във фермите. Един от предлаганите съвременни подходи е да се разработят приложения, които могат да се използват за оценка на рисковите фактори.

Естествено, с най-голямо значение си остават общите превантивни мерки, включващи контрол на хигиената и дезинфекция на входа на фермата, контрол на входящите материали като фуражи и различни добавки и т.н. Също така - контрол на превозните средства при товарене, разтоварване, контрол на изхода на фермата и др. Освен това - строг контрол на хигиената в помещенията, на работното облекло, както на използваните инструменти и апарати.

На второ място, необходимо е предотвратяване на болестите чрез ранно откриване на здравословни проблеми. Например - при птичи стада, с помощта на система от камери. Чрез сравняване на поведенчески модели при болни и здрави пилета, могат да се идентифицират тези, които са заболели въз основа на техните движения. По този начин ще бъдат лесно карантинирани и лекувани единствено болните животни, а не цялото стадо.

Не на последно място - чрез подобряване на диагностичния процес чрез използване на съвременни методи за диагностика и анализ, които да позволят бърза и навременна диагностика на инфекциозните заболявания.

Друга важна цел на стратегията От фермата до трапезата е намаляване употребата на препарати за растителна защита в растениевъдството. Какви са добрите практики в тази насока?

Добрите практики за намаляване употребата на препарати за растителна защита в растениевъдството са свързани с подобряване и поддържане на здравния статус на растенията, което може да се постигне по различни начини. Най-разпространените и най-лесните за изпълнение са спазване на добрите агрономически практики, включващи редуциране броя на обработки на почвата, избягване на монокултурното отглеждане и правилен сеитбооборот.

Напоследък се въвежда и нова категория продукти, които се наричат биостимуланти. Те са предназначени за подобряване здравния статус на растенията. Също така - те увеличават тяхната издръжливост към абиотични фактори. Повишават тяхната устойчивост към засушаване, към високи и ниски температури. Друго тяхно предимство е, че могат да осигурят в достатъчни количества хранителни вещества, които по принцип са блокирани в почвата, при което ще се намали необходимостта от влагане на по-големи количества минерални торове. Друга насока е създаване и използване на устойчиви сортове към определени заболявания.

Без знания и иновации не може да се гради успешен аграрен бизнес

Системата AKIS – какво трябва да знаем за нея?

Без знания и иновации, не може да се гради успешен аграрен бизнес. Това е голямата цел на системата AKIS. Тя е включена в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за програмния период 2023-2027 година. Представлява нов елемент, който е задължителен като регламент, който е описан в Стратегическия план. Интервенциите по AKIS са три – консултантски услуги и повишаване на консултантския капацитет, професионално обучение и придобиване на умения, подкрепа за оперативни групи в рамките на ЕПИ, посочи Милен Кръстев, началник на отдел в Дирекция „Развитие на селските райони“, МЗм.

Той обясни, че според ЕК иновация е нова идея, която се доказва като успешна в практиката. „Това, което ние подпомагаме чрез Стратегическия план и в частност системата AKIS, са интерактивни иновации, в рамките на които група хора си сътрудничат помежду си и които са с взаимно допълващи се знания и умения. Те взимат заедно решение в хода на изпълнение на проекта, за да реализират крайната цел. Тези проекти представляват един своеобразен експеримент, за да се установи успешна ли е в крайна сметка иновацията или не.“

По думите му земеделските стопани са основната заинтересована страна да се случат тези проекти, които се финансират в повечето случаи на 100 процента. AKIS обаче не е само мярката, насочена към оперативните групи за иновации. AKIS е включена и в други интервенции в Стратегическия план, като например тези, които са насочени към консултантски организации и услуги и повишаване на консултантския капацитет, както и интервенцията, насочена повишаване на знанията и уменията на земеделските стопани чрез провеждане на семинари, информационни събития, курсове, демонстрационни дейности и др.

От една страна, консултантските организации ще провеждат такива информационни събития, от друга страна това ще бъде вменено като отговорност и на бъдещата Национална мрежа за ОСП.

Националната служба за съвети в земеделието е един от основните участници в системата AKIS. Интервенцията за подкрепа на консултантски дейности ще бъде отворена към абсолютно всички съветници, в това число публични, частни и дори индивидуални съветници с капацитет и експертиза да предоставят съвети, които ще бъдат безплатни на земеделските стопани.

Също така, една от дейностите, е създаване на интерактивна онлайн информационна платформа, в рамките на която земеделските стопани ще могат да намерят цялата необходима информация, свързана с иновациите, и ще могат да намерят потенциални съмишленици, с които да реализират проекти за иновации.

Заложеният бюджет в Стратегическия план за системата AKIS е в размер на 100 млн. евро.

Безплатен консултант – близо до малкия фермер

Мобилните общински офиси на НССЗ ще консултират и информират малките земеделци за ОСП

Малките стопанства са ключов компонент на икономиката на ЕС в селските райони. Над три четвърти от стопанствата в ЕС са класифицирани като малки с размери на стопанствата под 10 хектара, а голяма част от тях са с размер под пет хектара. Общата селскостопанска политика отчита, че тези малки стопанства са крайъгълен камък на европейския сектор на хранително-вкусовата промишленост.

У нас малките стопанства са изправени пред големи предизвикателства в новия програмен период. Затова държавата, в това число и администрацията, трябва да застанат зад тях. В услуга на малките фермери работи и Националната служба за съвети в земеделието, която предоставя безплатни консултантски услуги. Освен в областните офиси, стопаните могат да потърсят експертите на службата и в мобилните общински офиси, които са 28 на брой. Във всеки от тях работят по двама служители. Те ще правят изнесени приемни, информационни събития, обучения, ще посещават земеделски стопанства. Консултациите и предоставянето на информация ще са основно за ОСП – по Първи и Втори стълб и тези услуги са безвъзмездни за земеделските стопани. Основно услугите ще са насочени към малки и средни земеделци.

„Голямото предизвикателство пред нашите малки стопанства е, че те все повече започват да изпадат в едно състояние, в което се двоумят дали да останат земеделски производители, или да бъдат в сивия сектор. Държавата трябва да използва целия ресурс, който може да предостави, и той да не е само финансов. Той е нормативен и консултантски. Ние ще направим всичко по силите си, за да им помогнем“, каза Мъгърдич Хулиан, дирeктор на Дирекция „Мобилни общински офиси“, НССЗ.

В новата ОСП, която вече стартира, особен акцент ще бъде подпомагането именно на малките стопанства. За тях стратегическият план предвижда следните интервенции: Преразпределително подпомагане за първите 30 хектара с максимален размер на стопанствата до 600 хектара, както и Опростена схема за подпомагане – годишно плащане на еднократна сума от 1250 евро. Предвиждат се по-високи ставки на обвързаната подкрепа за малките стопани.

Виж статията в ПДФ формат тук...

 

Автор: Списание АгроКомпас