Кивито обича топлия климат и се отглежда в районите по Черноморието и Пиринския край. То представлява дървообразен висок храст – многогодишна лиана, достигаща до 20 метра. Не едно растение, а цели 5 декара с киви отглежда семейството на Албена Георгиева от Петрич. Дори и не подозирали, че ще отглежда мъхестите плодове. През 1994 г. след като възстановяват правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, Албена получава своя дял с настоящата градина. Преди демократичните промени дървесните храсти се отглеждали в оранжерии, докато минел адаптационният период. Дървото ражда плод чак на седмата година от засаждането си. „Хората, които получиха градини с кивита, доста се радваха. Имаше интерес към тях, но преходът се оказа труден. Някои от съседите починаха, на други децата отидоха в чужбина и кивитата се оказаха безстопанствени. В момента има 3 семейства, които ги отглеждат, но те ги реализират за прясна консумация. „Една такава киви градина се обслужва с желание и ентусиазъм. Като е трудно, викаш неволята и се справяш“, споделя Албена.

Българското киви е дребно, но пък изключително вкусно. То е нещо като да имаш лозе. Насаждението изисква активно поливане, защото корените му са плитки. Февруари месец и през лятото се подрязва, след това се почиства от плевели. Плодовете се берат октомври-ноември. Има един период на следберитбено зреене, след който плодът е готов за консумация, обикновено декември.

Кивито не се напада от болести. Може да вирее при минус 16 градуса, което означава, че може да се засади във всички райони на страната, с изключение на най-северни части. Мерило дали ще се хване и дали ще плододава е смокинята. Там където тя вирее, означава, че и киви може да се гледа. Човек само трябва да има търпение. „Нашият добив е между 3 и 5 т. Една част продаваме, другата отделяме за преработка. Търсим си партньори, тъй като нямаме възможност да инвестираме в сграден фонд. От социализма има много производствени бази, но те са за много голям обем продукция. За нас беше предизвикателство да намерим партньори, които биха искали да се включат и да експериментират заедно с нас.“

В момента, в който престанали да вярват, че растението е екзотичен плод и става само за сурова консумация, решили да го преработват. Първият продукт бил сладко от киви. Кулинарните експерименти ставали все по-смели. Вдъхновени от аромата на екзотичния плод, правят оцет, шоколад, плодов чай, компот и … козметика. Най-интересното е, че от своите кивита Албена е създала дизайнерски бижута.

Количествата, които постига семейната ферма, са лимитирани, затова преработката на киви не е основна дейност на семейството. „Не можем да се издържаме само с това, затова работим друго. Хубавото е, че отглеждането на киви не изисква целогодишен ангажимент.“

Кивито освен, че дава плодове, то прави много хубава сянка, придава градски шик, затова Албена препоръчва да бъде засадено на балкони и тераси.

Освен кивито Албена Георгиева има и друга страст и това е точенето на юфка.

 

Автор: Списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Юли 2023