Министър Вътев, тръгнахте със заявка за кардинална промяна в подхода на управлението на сектор „Земеделие, храни и гори“. Започвате серия от консултативни съвети, които трябва да обхващат цялата агрохранителна верига. Обяснете какво точно означава това?

Всички добре познаваме досегашната практика – провеждаха се срещи с различните браншови организации. Логичният въпрос е дали тези организации съществуват сами за себе си? Смисълът на тези консултативни съвети е всеки да осъзнае ролята си в агрохранителната верига, защото нашата цел е продуктът на трапезата, а не кой колко субсидии ще вземе. Не отричаме субсидиите, но те трябва да останат едно подпомагане.

Консултативните съвети ще се провеждат по много прости правила. Първо - всеки, който назовава даден проблем, трябва да е готов да предложи решение и да посочи успешен модел – у нас или по света. И да се прецени къде и дали може да се приложи у нас.

През годините се е натрупало едно отношение към земеделието като към дейност, която само иска субсидии и чака подпомагане. Основната цел на земеделието е продажба на продукция. Подпомагането не може да бъде цел. Освен това, ние имаме ясно поставена задача от Народното събрание - да увеличим производството и присъствието на пазара на български храни - млечни продукти, плодове и зеленчуци, мед. Целият Стратегически план и задачата на тези консултативни съвети е една - как да повишим присъствието на повече български продукти на нашата трапеза.

Какви ще бъдат в същината си планираните промени в стратегическия план? Основните сигнали – и от земеделците, и от депутатите в парламентарната земеделска комисия, са по отношение промяна на ставките. Вашата философия обаче каква е?

Нашата философия е пределно ясна, логична и закономерна от гледна точка на законите на агрохранителната верига. Когато анализираме цялата хранителна верига - от полето до трапезата, ще видим къде има необходимост от подпомагане. Принципът да се вдигат ставките на онези, които най-много се оплакват или най-много искат, не е работещ. Ние търсим бизнес модели, които дават продукт. Всеки участник в агрохранителната верига има своята важна роля и когато са заедно, те работят в синергия. В момента между отделните участници има антагонизъм. Искаме да го елиминираме, затова в консултативните съвети каним да участват и търговци. Погледнете какво направи Полша - тя забрани продажбата на продукти под себестойност, а у нас това се случва и никой не се вълнува. Затова все повече земеделски производители се отказват, ликвидират стопанствата и какво се случва с тези хора? Заминават за чужбина, а ние сме в огромен демографски проблем, да не казвам катастрофа. Няма хора никъде. За нищо. Нито за държавната администрация има хора, нито в частния бизнес, да не говорим за земеделието. Как да се примирим с това, че български граждани отиват в Гърция, в Испания, Англия, където са сезонни работници и прибират реколта? Нашата няма кой да я прибере, в същото време от тези страни идват по-евтини плодове и зеленчуци. Как става това? Ето такива въпроси трябва да бъдат разгледани на консултативните съвети, за да се намерят решения. И да предложим къде трябва да има законодателни и подзаконови нормативни промени, за да тръгне това земеделие нагоре, за да може да има повече български продукти на българската трапеза. Толкова е просто и ясно. Но не е лесно да се реши.

Лесно ли е да се отстоява българската позиция в Брюксел? Украинският внос разстрои доста пазарни механизми – какъв е нашият отговор на кризата?

Украинският внос никога не е предвиждан в прогнозите за развитие на българското земеделие. България има проблем с няколко продукта - нерафинирано слънчогледово олио, слънчоглед и сухо мляко. Тези три продукта правят дъмпинг на българското производство по съвсем логични причини. Какво да правят нашите земеделски производители, които произвеждат всичките тези продукти? Какво да правят нашите животновъди, на които млякото остава непродадено, защото се намира по-евтина суровина за преработка. Преработката в същото време е под натиска на конкуренцията на крайния пазар. Всеки търси по-евтина суровина. От друга страна, производителите на слънчоглед останаха със 700 хиляди тона от предходната година, които не бяха реализирани точно поради украинския внос. Сега се очаква реколта от слънчоглед от около два милиона - два милиона и двеста хиляди тона. Капацитетът на нашите преработвателни предприятия е три милиона тона слънчоглед годишно, но като идва по-евтин слънчоглед от Украйна и по-евтино нерафинирано олио? Ние ще направим всичко възможно, за да имаме абсолютно работещи коридори на солидарността. Но нашата сухопътна инфраструктура не е готова да понесе такъв интензивен трафик от тежки автомобили. Пристанищата ни нямат капацитет чисто технологично и физически да натоварят такива грандиозни обеми от зърно - от всички други култури, плюс слънчоглед. Затова в Брюксел, на последния Съвет на министрите заявих, че според мен не може проблемът с украинската солидарност да бъде оставен върху плещите на пет държави. Виждате, в момента Германия и други държави започват да имат проблеми с вноса на украинско зърно, т.е. трябва всичко възможно да се направи така, че излишъкът от зърно, който влиза в Европа от Украйна, да стигне до дестинации, които имат реална нужда - държавите в Африка, в Азия. Това е голяма задача, която не е по силите на нито една държава, нито на петте държави - Полша, Румъния, Унгария, Словакия и България.

 

Много сектори - пчелари, животновъди, производители на плодове и зеленчуци – често поставят въпроса за дъмпинговия внос. Вие, като човек с пазарен опит, какво ще им отговорите в качеството на министър?

Този проблем не може да бъде решен за един ден или с един замах. На България й трябва Закон за търговията със земеделска продукция – това са всички продукти от полето до трапезата. Така че, тепърва проучваме опита в други държави - Румъния, Гърция, Полша, Франция, Испания, Италия, откъдето започват да пристигат много интересни примери. Различно е навсякъде, но навсякъде по законов път се пази земеделският производител.

За повече от 60 дни управление, какво можете да отчетете като конкретен и безспорен успех за ведомството?

Мисля, че е рано да говорим за успехи, но още през първата седмица разбрахме, че трябва да форсираме работата по две наредби, които отпушиха заявяването по Кампания 2023. Биопроизводителите казаха, че досега не са виждали да се работи в толкова кратки срокове. Много беше напрегната тази кампания, удължихме срока за подаване на заявления до 21 юли. Въпреки цялата сложност, едната наредба беше подготвена и излезе за шест часа, другата - за два часа. Неща, които са влачени с месеци, се решиха за няколко часа.

Друг проблем е, че излизат наредби, които земеделските стопани не могат да разберат. Трябва да търсят консултанти. Всички указания и наръчници трябва да бъдат написани точно, ясно и недвусмислено. Ето това нещо искаме да постигнем, но още не можем да се похвалим с успех.

Много работа имате в тази посока - всички се оплакват, че без консултантска помощ не биха могли да се справят - с нито едно заявление, с нито една наредба.

Нормално е да има такива оплаквания. Но когато те идват от високоинтелигентни хора, с висока икономическа култура, с по две-три висши образования и западни езици, това означава, че проблемът е много сериозен. Аз нямам претенции за чак такова високо ниво. Опитах се да разбера нещо от тези наредби, честно казано - нищо не разбрах. Ако трябва да подам заявление, и на мен ще ми се наложи да потърся консултанти. Това не е нормално.

Много земеделци се питат - Вие политически човек ли сте?

Не. Неутрален съм.

В Комисията по земеделието, храните и горите в Народното събрание определено получихте подкрепа почти от всички партии. Струва ми се, че доста изненадано Ви гледаха депутатите, когато обявихте своята визия за управлението на сектора.

Аз съм безкрайно благодарен, че имам такава подкрепа от Комисията по земеделие, такава срещам и в парламента - от всички парламентарни групи. Аз и моя екип не сме дошли, за да се облагодетелстваме, защото ние сме постигнали своите лични успехи. Говорим ясно, рационално и изключително логично. Нас ни разбират. На това отдавам подкрепата.

Признаването на българското кисело мляко и саламуреното сирене като защитени наименования за произход, спечелената битка за розовото масло - това не са ли малки победи, които можете да запишете като актив, макар че първите две са със стара предистория?

Да, специално киселото мляко и бялото саламурено сирене са със сериозна предистория, за да са стигне до тяхната защита на европейско ниво. Затова ги разглеждам като две брошки, които ни се паднаха на късмет. Битката за розовото масло е друга тема. След много дълъг разговор с акад. Атанас Атанасов, бях подготвен изключително добре. Моите аргументи в Брюксел бяха не толкова експертни, колкото в контекста на традиционното за България розопроизводство, което прославя страната ни от векове. И така бях изключително убедителен. Големият късмет е, че премиерът акад. Николай Денков - на срещата на върха - довърши защитата на българското розово масло с изключителна компетентност, с научни аргументи, които никой не може да обори, защото няма човек в света, който да е на неговото ниво в областта на физикохимията.

Дълги години се води битка със схемаджиите в българското земеделие. Имате ли вече анализ, на който да стъпите, за да има промени в тази посока?

Първите анализи показаха, че около 30% от животните у нас са виртуални. Второ - след протести, с искания за обезщетения за пропаднали площи заради неблагоприятни климатични явления, направихме справка за пет години назад. Оказа се, че на две места в България, при едни и същи стопани, в продължение на 5 години, всяка година има пропаднали площи от измръзвания. Затова искаме всеки, който идва на консултативен съвет, да представи декларация, извадена от годишния финансов отчет за приходи от продадена продукция. Да докаже, че за три години има продадена продукция и приходи от нея.

Относно земеделците с пропадналите площи, смятаме да въведем нова методика за обезщетение – ще гледаме техните продажби от предходните 5 години - махаме най-ниската и най-високата година, остават трите, вадим средно аритметичното за тези три години - това ще бъде обезщетението за пропаднали площи. Ако някой не може да покаже продажби за 5 години, изобщо да не подава заявление за обезщетение. Щом си производител, трябва да докажеш какво си произвел. Ето това са първите стъпки за борба със схемаджиите.

Знам, че кооперирането е Ваша лична кауза – в тази посока какви промени планирате?

Наред с проучването, което правим в момента, свързано със Закон за търговията със земеделска продукция, правим проучване и на Закон за кооперативите. Имаме информация, но искаме да видим как работят тези закони в други европейски държави. Когато преди почти година тръгнахме към учредяване на аграрна камара, споменахме за аграрен закон на една държава, един човек го грабна, преведе го, засили се, откраднаха името, реализираха. Не е това начинът. Сега трябва да го направим на национално ниво и най-важното - наистина искаме да решаваме национални проблеми. В момента, в който завършим проучването, пак от тези консултативни съвети, които стартирахме, ще излязат предложенията.

Кой Ви покани за министър на земеделието и чувствате ли се удобно в тези обувки?

Това не беше първа покана. Много време отказвах, но накрая не можах да откажа на акад. Николай Денков. Познавам го отдавна - благодарение на акад. Атанас Атанасов, управител на Съвместния геномен център към Софийския университет. За мен тези двама учени са национално богатство, а за България тандемът акад. Денков и Мария Габриел е късмет.

 

Автор: Анета Божидарова