Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Събота, 27 Април 2024

Декември 2023

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Вдъхновяваща история Брой: Август 2023
Вдъхновени от кукерството, двамата братя Колчакови отглеждат и съхраняват Калоферската дългокосместа коза
Отглеждат още овце Ил дьо Франс и месодайни бици

Вдъхновени от кукерството, двамата братя Колчакови отглеждат и съхраняват Калоферската дългокосместа коза

print

e-mail facebook

Здравейте Атанас, в семейната ферма с Вашия брат отглеждате овце, кози и месодайни бици в пазарджишкото село Калугерово. В момента сме в един от боксовете на козите-майки. Колко са. От кога ги отглеждате?

В момента във фермата имаме около 70 калоферски кози. Имаме 32 кози-майки, 15-20 пръча и двайсетина яренца. Породата е Калоферска дългокосместа коза, характерна с дълга космена покривка, която се използва за кукерските костюми. Затова ги отглеждаме, тъй като нашето село е известно с традициите и фестивалите и така се запалихме преди 6 години да ги отглеждаме. Започнахме с два пръча и 2 кози.

Какви са характеристиките на породата?

Казват, че породата не е толкова млечна, тъй като е стара българска порода, но не бих казал, че не са толкова продуктивни, тъй като аз имам кози с 2-3 ярета и те дават по 2 литра мляко. Спокойно си отглеждат и двете ярета. Ползваме им кожите. От млякото си правим сирене и месо хапваме.

Всички животни във фермата са със сертификат за породност от Асоциацията. Нито едно животно не е кръстосано или да е дошло от друга ферма. Започнахме с 10 майки и си отглеждаме поколения и понякога, както и миналата година, вкарахме един пръч от друга ферма да смеси малко кръвта и да завъртим животните.

Какви са етапите на отглеждане и хранене?

Тъй като нямаме време да ги доим и за да станат приплодите по-големи, ги оставяме да бозаят. Нямат специални изисквания към храната. Ядат си люцерна, ливадно сено, груб фураж като ечемик, овес и царевица. Четири години гледаме едно животно – тогава е готово за направата на костюми.

Стрижете ли ги тогава?

Не. Не ги стрижем, просто животното се коли. Кожата се обработва по специални начини при майстори и след това ние я взимаме, разплитаме всяка от тях косъм по косъм всяка вечер в продължение на един месец, като за един празничен костюм трябват 5-6-7 кожи и ако трябва да ги разплитаме, може да отнеме една година.

Някакви ярета реализират ли се за клане кампанийно?

Не. Много е трудно за клане, тъй като имаме малко бройки. Всички ярета отиват за разплод в други ферми. Дали ще е за разплод, дали ще е за отглеждане още четири години за кожа.

С какъв сграден фонд разполагате?

В момента ги гледаме групово. Майките са заедно. Бащите почти са заедно, но с времето видяхме, че това не е правилно. Едно животно, за да направи хубава козина, трябва да живее отделно, спокойно след втората година, за да може никой да не го притеснява, за да си яде толкова колкото трябва. При големите пръчове хормоните бушуват в някои периоди и като са заедно и като няма кози при тях, те започват да се бият и един рязък удар на пръч може дори да го убие, най-лошото е като му скъса цялата кожа с рога – така четири години отиват по дяволите и затова вече започнахме да правим боксове. На този етап майките ще живеят заедно, но пръчовете трябва да ги отделим всеки да си живее отделно.

Вие залагате на тази автохтонна порода с цел единствено производство на автентични български кожи.

Ако не беше кукерството, тази порода щеше да изчезне. Благодарение на кукерството тази порода се развива в още по-голям аспект. Ние наистина ги гледаме единствено заради мерака, който имаме към кукерството, но защо не и да имаме ферма и за месо, и за мляко, и ярета да се продават.

Какво подпомагане получавате за тези животни?

Стараем се да им дадем максимум грижи. Козите, за да имат хубава кожа, не трябва да ходят на паша. Стоят на ясла, за да изпълним условията за всички субсидии. Получаваме субсидии за животни под селекционен контрол, по мярката Агроекология, имаме помощи заради войната Украйна и де минимис, доволни сме.

Илиян, разкажете за овцете във фермата.

В момента отглеждаме 160 овце-майки от породата Ил дьо Франс, занимаваме се с тях от 5 години. В началото закупихме 10 женски, след година още 10 и започнахме да си оставяме агнета от тях, но видяхме, че с малко не става и започна да ни харесва породата. Така закупихме още 50 овце от Русенско и станаха 120, след това решихме да направим и внос на 30 женски от Франция, които в момента са на година и четири месеца и предстои да пуснем кочовете при тях.

Мислите ли за изкуствено осеменяване?

На този етап - не. В момента сме доволни от кочовете. Ако още ги увеличим, тогава ще отидем към изкуственото осеменяване.

Какво включва дажбата?

Овцете, когато се оагнят, ако са с две агънца, ядат от 1.5-2 кг на ден. Ако са с едно агне, може и килограм. Самите агнета, когато са отбити, ядат по 1 килограм. В момента на овцете не им даваме фураж, само са на паша.

Имате ли собствена земя, откъдето си набавяте ресурс?

Да. Обработваме около 4 хиляди декара. Произвеждаме всичко за тях. За разнообразен фураж отглеждаме около 8 култури - пшеница, ечемик, тритикале, грах, овес, царевица, слънчоглед, просо. Ние фураж не купуваме. Може би тази година ще купуваме нещо, за да вдигнем протеина - или повече грах, или повече шрот, но засега храним само с наш фураж. Знаем какво има в тях. Знаем качеството, защото ние си ги произвеждаме и по-рентабилно ни излиза.

Колко хора са заети във фермата?

В момента всичките животни ги отглеждат двама човека. Един ги пасе. Един ги храни, но ние ги проверяваме. Ние също се грижим за тях. За обработка на земята имаме един тракторист и един механик, но ние все пак сме по тракторите, за да можем да помагаме.

Реализация на агнетата - за разплод или за месо?

И двете, но главно всичките ни животни отиват за разплод. Даже досега не сме продавали женски агнета. Всичко си остава за нашата ферма. Ще увеличаваме стадото.

Има търсене на качествени, 100 процентови породисти животни, нали?

Точно така. Търсене има много голямо, защото както с козите, така и с овцете ние наблягаме на качеството, на чистопородното животно, под селекция. Много голям прираст имат. Рандеманът също е по-добър от останалите породи.

Атанас, имате и бици във фермата, каква е целта на отглеждането им?

Във фермата имаме 13 бика за угояване. Стават 500-600 кг и отиват в кланица. Нямаме женски. Ликвидирахме кравите преди доста години.

Постига ли се при говеждото тази мраморираност?

Както виждате, имаме Абърдийн Ангус, Симентал, Херефорд. Колкото е по-качествена породата, толкова е по-качествено месото. Всяка порода си има своята характеристика на месото.

Какво включва дажбата им?

Пак е наш фуражът. Не ги ограничаваме. Постоянно имат храна и вода.

Автор: Списание АгроКомпас
Целия материал четете в брой Август 2023



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Иновативно и печелившо земеделие с продуктите на Corteva Agriscience™
Компанията залага на иновации и био решения – това стана ясно на Портфолио Фарм край добруджанското село Победа

Атрактивни попълнения в портфолиото на Nuseed при слънчогледа
Компанията излиза и с нови култури – карината и тръстика

Листните торове на Лебозол® – сигурност и ефективност при климатични промени
Ефективното редуциране на азотното хранене ще бъде все по-важна тема в следващите години

Деница Иванова: Изкупната цена на малините за преработка падна двойно в сравнение с миналогодишната
Пазарът на малини и ягоди за прясна консумация постоянно расте

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg