В предходни материали ви запознахме с оперативна група ДЗЗД „Иновативно земеделие за висока ефективност“, която реализира проект по подмярка 16.1 „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“ по мярка 16 „Сътрудничество“ от ПРСР 2014-2020 г.

Проектът включва експертен екип от Аграрен университет Пловдив и осем земеделски стопанства от основните зърнопроизводителни региони на страната. Чрез четири основни групи експерименти върху предоставени от фермерите земеделски площи - общо над 2000 дка и ползвайки опитни полета на научното звено, в рамките на 3 стопански години се разработва нов организационен метод - Иновационна система за вземане на решения при консервационно земеделие с цел висока ефективност и подобряване на почвеното здраве. В настоящия материал представяме информация за събития, проведени в рамките на проекта.

Една от основните цели на мярка 16 „Сътрудничество“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. е постигнатите резултати в рамките на финансираните оперативни групи да достигнат до възможно най-голям кръг заинтересовани земеделски производители. Насърчава се участието и ангажирането и на фермери, които не участват формално в оперативните групи, но имат отношение към иновативните технологии, които се тестват. Поради тези причини оперативна група ДЗЗД „Иновативно земеделие за висока ефективност“ организира две работни срещи под формата на информационни дни на полето със значително участие на фермери извън оперативната група, които имат опит или интерес към консервационното земеделие. Срещите се проведоха в два последователни дни в Североизточна България, съответно на полета от необлагодетелствани полупланински терени в района на Търговище и в пограничните плодородни добруджански земи на с. Изворово, община Генерал Тошево.

Стопанството в района на Търговище обработва около 20 000 дка земя основно засети с пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед. На полето бяха обследвани и четирите вида култури, а домакините споделиха открито проблемите, които са имали при прехода от стандартна орна технология към минимални обработки, които прилагат вече седма година.

Междинните култури се засяват в края на лятото и есента и представляват микс от грах и овес или самостоятелно синап.

Предварително площта се обработва повърхностно на дълбочина 4-5 см с цел подравняване терена и налични коловози и равномерно разпределение на растителните остатъци. Унищожаването се извършва по естествен начин след измръзване или чрез механична обработка през пролетта. Преди засяване на пролетната култура се прилага една обработка и само при нужда допълнителна такава, като дълбочината е не повече от 6 см. Техниката, която се използва, е специализирана за минимални обработки – Turbo-Max или Terra-Max. Специфичното за тези машини е постигането на плитка обработка без да се инкорпорира растителният остатък в почвата. Нещо повече - той се нарязва и това ускорява минерализирането му като до този краен етап изпълнява ролята на мулч. При този начин на работа не се затруднява сеитбата на следващата култура и се осигурява по-бързо затопляне на почвата рано през пролетта.

В дискусията беше споделено като грешка прилагането на по-ниски сеитбени норми (350-400 семена/дка) при пшеница и необходимостта от съобразяване с наличието на по-тежки почви.

Обикновено в първите месеци посевите с минимални обработки изглеждат силно изоставащи в сравнение с тези, отглеждани при конвенционална обработка, но „пилците се броят наесен“. Реализирането на много добри за района добиви стопаните си обясняват с по-доброто съхраняване на оскъдната през последните години почвена влага и активизиране на почвената микрофлора. Друго важно предимство на тази технология е съотношението между приходи и разходи като последните, особено тези за гориво, драстично са редуцирани и това е довело до избягване на фалит в години с неблагоприятни климатични условия.

Любопитен момент в прехода на това стопанство към минимални обработки е пропускането на стандартна операция като напр. продълбочаване на почвата без това да влоши резултатите. Преходът е бил относително кратък 1-2 години преди да се установи положителната разлика и устойчивост на системата.

В плодородна Добруджа стопанството, което посети оперативната група и което решава да рискува с нова технология, все още буди недоверие сред фермерите в региона. Последната оран там е направена през далечната 2016 г., като през следващата 2017 г. се стартира и с въвеждането на покривни култури. Ръжта се оказва силен консуматор на азот и влага, трудно се унищожава през пролетта и затова се прилагат смески от други покривни култури. Значителни промени в качеството на почвата се наблюдават едва след третата година от прилагането на минимални обработки.

Интересен е опитът, при който в поле с изкоренени стари лозя, където по необходимост са направени множество обработки, веднага е установен много по-нисък добив от царевица в сравнение със съседни площи с минимални обработки. Въпреки дългогодишния опит, стопаните, прилагащи минимални обработки, не спират да експериментират, да тестват и извършват редовно почвени проби, при което категорично е потвърдено, че почвата има много добра стабилност на агрегатите и отлична инфилтрация на вода - над 6 пъти повече от обичайното, след дългосрочното приложение на продълбочаване и минимални обработки. Земеделците поставиха акцент върху правилното и навременно извършване на всички операции и особено на продълбочаването на почвата. Специфична особеност в стопанството е, че през 5-6 години се практикува едно плитко преораване, за да се избегне токсичният ефект на фосфора в горния слой.

И в двете стопанства гостуващите фермери имаха възможност да разгледат техниката, която се използва, особено разработките на собствениците и приспособленията, които опитът им е подсказал да направят, като например уред за измерване на плужната пета. На полето бяха разгледани и анализирани кореновите системи на растенията, текущото състояние на структурата на почвата, наличието на богата микрофлора и др. Присъстващите задаваха въпроси, споделяха опит – и положителен, и отрицателен и от своите стопанства. Срещите бяха изключително полезни и мотивиращи за всички присъстващи.

Тестването на нови технологии като минималните обработки се оказва изключително полезно на фона на последните кризисни събития в сектор Зърнопроизводство, защото основна цел на проекта е да се търсят начини за подобряване на ефективността и конкурентоспособността. А ниска себестойност може да се постигне чрез значително редуциране на разходите за обработки/горива, като същевременно се прилагат практики за достигане на максималния потенциал на почвата чрез дългосрочно подобряване на показателите й.

 

Автор: Списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Септември 2023