Д-р Апостолов, през септември у нас се проведоха “Дни на отворените врати” в 6 биологични ферми и преработвателни предприятия по отбелязване на европейската инициатива - Седмица на биохраните. Вашата оценка – тези дни на отворените врати в биоферми предизвикаха ли подобаващ интерес?

Всички са много доволни и много обнадеждени от резултатите. С тези инициативи възстановяваме една традиция, която беше прекъсната. Само да припомня, че първите празници на биоземеделието започнахме да ги правим от 2001 година. Имаше един период, в който имаше голямо прекъсване, но от миналата година ЕК заедно с IFOAM започна инициатива да се възстанови този празник на биоземеделието. Така че, 23 септември беше определен за Европейски ден на биоземеделието, а на 30 септември 6 биоферми и преработвателни предприятия у нас отвориха вратите си за потребители и посетители. Имаше най-различни производители на плодове, на зеленчуци, на млечни продукти и едно интересно стопанство, което произвежда продукти от шипка - от шипков мармалад, до кремове и козметика. Допълнително имаше една цяла седмица кампания в две търговски вериги в България, които проявиха голямо разбиране и съпричастност към каузата и позволиха да направим цяла седмица дегустации. Две български компании направиха общо около 50 дегустации. Над осем хиляди човека са участвали и всички са били очаровани от качеството и вкуса. В повечето случаи хората не са знаели какво е това биопродукт и точно от такъв тип дегустации и разяснителни компании имаме много голяма нужда.

Потребителите как възприемат биохраните, запознати ли са с техните предимства или това, което знаят за тях е, че био-то е по-скъпо?

Това, което получаваме като обратна връзка от компаниите, които са на пазара вече дълги години е, че непрекъснато има нужда хората да бъдат информирани. Знаете, че когато продуктите са в супермаркета обикновено няма кой да ви обясни какво е това биопродукт, така че едни такива информационни кампании са много важни. Също така, са важни и медиите, чрез които производителите да обясняват разликата с конвенционалните храни, тъй като за по-голямата част от хората не е много ясно. Освен това, започват пак активно да се рекламират здравословни, натурални продукти, но това са едни термини, които подвеждат и се опитват да откъснат някакъв дял от пазара на биохраните, което би трябвало да се контрира с една по-добра образователна кампания за потребителите.

Добре ли е регулиран този пазар в момента в България?

Да, има сериозна регулация. Има предвидени големи глоби за хора, които примерно рекламират продукти като биологични, екологични или органични, които не са такива. Т.е. глобите стигат до 30 хиляди лева, така че фирмите, които са некоректни или правят някакви рекламни кампании, твърдейки, че продават биопродукти без да имат сертификат, рискът е голям да бъдат санкционирани и това важи не само за големи компании, но и за физически лица.

Като съветник на министъра кои са акцентите във Вашата работа и най-спешните въпроси, върху които работите?

Едните въпроси са спешни, другите са важни. Това, което сме си поставили като цел и което е залегнало в програмата на правителството, е одобрение от МС на Националния план за биоземеделието до 2030 година. В тази посока работим най- сериозно, тъй като Националният план е документ, който обхваща както мерките за подпомагане, субсидиите, образованието на фермерите, така и мерки за промоции, участие в международни изложения и т.н.

Като говорим за спешни неща, едно от тях е подготовката на следващото участие на България с национален щанд в изложението BioFach 2024, което ще се проведе през февруари месец следващата година и още хиляди неща, които непрекъснато излизат, като например промени в законодателството. Също така и промените в стратегическия план, включително и мерките, които касаят биоземеделието и те ще бъдат преработени, така че от догодина да имаме други условия. Само да кажа, че част от ставките за подпомагане са увеличени, въпреки че е по-важно внимание да се отдели на производството и пазара, отколкото на субсидиите, но те също са важни.

От кои държави можем да ползваме добри практики в биопроизводството?

ЕК следи много изкъсо добрите примери и те обикновено залягат в европейските стратегически документи, като например Европейския екшън план за развитие на биоземеделието, който дава като пример добрите резултати, които постига Франция и тя наистина е водеща страна в биопроизводството, именно заради това, че те вкараха биопродуктите в училищни столове, детски градини и изобщо във всички услуги, свързани с приготвяне на храна с публични средства. Те приеха специален закон през 2018 година, в който си поставят за цел 20 процента от продуктите, които влизат в този тип обществено хранене, финансирано с публични средства, да бъдат биологични или храни с географско значение, с традиционно-специфичен характер и т.н.

Какви мерки е нужно да се вземат, за да се случи и това в България?

Ние сме ги разписали още миналата година юни месец, когато в много широка работна група се работеше нашият Национален план за биологично земеделие. Ние сме малко по-скромни и не можем да си поставим такива високи цели като французите, но вдъхновени от техния опит предложихме да се започне с пилотно въвеждане на храни в детските градини, тъй като голяма част от нашите училища или нямат кухни, или разчитат на храна, доставена от кетъринг фирми, така че това, което решихме, е да се фокусираме върху детските градини. Повечето детски градини имат кухни и приготвят храна за децата и там предложихме всяка година нови 100 детски градини да се включват с доставка на биопродукти. Поставили сме си за цел до края на 2030 година да имаме поне 700 детски градини, които купуват биологични продукти. Тук може да се използват критериите за зелени обществени поръчки, които ЕК насърчава и да се поръчват продукти, които освен да са био, така и да са местни. Тук имаме целия инструментариум да използваме произведената в България храна и тези продукти да бъдат купувани от местните производители. Няма как най-големият купувач на храни – държавата, да гледа безучастно как се дават субсидии за производство на биопродукти и след това тези биопродукти да отиват на общия пазар на конвенционални храни, тъй като няма кой да ги купи.

 

Автор: Списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Октомври 2023