Здравейте министър Вътев. Приключиха вече протестите. Меморандумът е налице. Какво остава да се свърши извън него?

Меморандумът е една малка част от всичко, което трябва да се случи, защото поводът за протестите и меморандумът не обхващат най-важната част на българското земеделие. Най-важната част на българското земеделие е, че то е в насипно състояние. Какво означава това? Означава че всеки се бори сам, а в същото време конкуренцията на пазара е от много мощни кооперативи и в Румъния, и в Полша, Унгария, Испания и други страни. Ние нямаме нито един кооператив. Да, имаме кооперации, но те нямат нищо общо с кооперативите. Какво означава кооператив? Това означава организация от хора, които имат общ финансов интерес от пазарния резултат. Ще дам пример с Италия. Прошуто ди Парма е марка световно позната и успешна. Не съм чул свиневъдите или производителите на фураж в Парма да протестират, че имат проблем, защото те са част от цялата агрохранителна верига, която е на пазара с Прошуто ди Парма. Прасето трябва да е родено, отгледано и заклано в Парма и накрая бутът да е изсушен в Парма. Всички участват в тази агрохранителна верига, за да имаме накрая Прошуто ди Парма. Това е кооператив с над 50-годишна история. Имат институт и вътрешният самоконтрол между тях е безкомпромисен. Затова този продукт се ползва с доверие.

Мога да дам друг пример с френските вина. Най-елитните френски вина не се произвеждат от един производител. Там най-големият производител има не повече от 20 декара лозе. Ние тук имаме стотици и хиляди декари, защото всеки смята, че колкото повече има, така ще стане по-силен. Не. Не става по този начин по-силен, защото той отново е сам на пазара. А във Франция примерно 20-50-100 производители с площи от 2 до 20 декара лозя са в кооператив и си правят виното вкъщи и накрая минава контролът на съответната марка вино, взема проби и ако отговаря на показателите на тази марка вино, то минава за бутилиране от друг член на кооператива, който има мобилна бутилираща инсталация. Ето това е силата на кооператива. Ако нямаме марка, ще продължаваме да се гърчим в този вид, в който сме в момента.

Интересно ми е какво е Вашето мнение защо българският земеделец и преработвател не проумяват, че нямат бъдеще в конкурентоспособността, ако не се обединяват в кооперативи.

Имаме достатъчно известни народни поговорки от рода на „Орташката кобила кучета я яли”. Но светът функционира далеч по-успешно, когато хората са обединени и имат общи цели. Това ни липсва на нас.

Икономически да бъдат някак си принудени.

Това трябва да бъде осъзнато.

Другите европейски държави имат кооперативи, но обаче те са дългогодишна история…

Ние колкото повече отлагаме, толкова повече ще губим. Затова в момента в МЗХ се подготвят няколко законопроекта - за кооперативите, за търговията със земеделски стоки, за поземлените отношения. Един законопроект, за който аз съм се борил най-дълго време - за браншовите организации, и законопроект за аграрната камара.

До момента Стратегическият план е правен без пазарен анализ и настоящите промени в него се извършват от експертите в МЗХ без пазарен анализ. Swot-анализите въобще не обхващат пазара. На нас ни липсва напояване, за да сме по-конкурентни. Конкретен пример. Ние добиваме от 200 до 400 кг царевица от декар. В Гърция добиват 2000 от декар.

Затова са конкурентоспособни и не плачат от вноса от Украйна.

Естествено. Румъния има страхотно напояване без нито един язовир. Говорим за сериозни теми, които са отлежавали и са се натрупвали през годините и по тях ние сме започнали работа още първата седмица. Това са теми, които изискват време, много усилия, консенсус, много инвестиции.

Заговорихме за напояването. Аз разбирам, че имате намерение да правите поредната стратегия за напояването. Имате ли надеждата, че тази стратегия няма да бъде пъхната в чекмеджето от този, който ще наследи Вашия пост?

Ние водим усилени разговори с МС за обезпечаване на тази инвестиционна стойност. Ние повече стратегии няма да правим. Ние ще пристъпим към проект. Няма как да стане без проект. Проект за пълно покритие за земеделските площи с напояване, защото голяма част от земеделците са готови да произвеждат плодове и зеленчуци, ако има напояване.

При 40 милиона декара земеделска земя да имаме 200 хиляди декара поливни към момента, това означава, че сме под 1 процент поливно земеделие. По-добре да говорим, че нямаме напояване.

Напоителни системи се занимават основно с поддръжката на водни басейни - на язовири, на язовирни стени, така че те не са имали задача да увеличат поливните площи.

Румъния е похарчила 2 милиарда евро от бюджета и е изработила напоителна система, която полива 30 милиона декара.

Ние имаме много повече воден ресурс, отколкото има Гърция, но тръбите, които се извадиха от България, гърците ги купиха и си направиха пълно поливно земеделие, не само с нашите тръби, разбира се.

Какво точно ще направите?

Първо, трябва да имаме подробен проект за цялата страна.

Има ли експерти да го изготвят?

Ако няма в България, обърнали сме се и към чужди държави, така че това в момента се работи, за да започнем да проектираме. Ако очаквате, че за три месеца ще направим поливно земеделие или пък ще кажем точно как ще се случи – няма как да стане. Нека да изработим проект за цялата страна. Да видим през какви етапи ще мине. Какви възможности има държавата да инвестира в това поливно земеделие и то ще започне да се случва.

В МЗХ заварихме един единствен човек, който е с квалификация мелиорации. Ние сега връщаме кадри, които са компетентни по темата, за да можем да стартираме. Вие разбирате ли колко нещата са изоставени по отношение на напояването.

Имате амбиция да направите промени по отношение на поземлените отношения. Там е един батак. Три правителства си строшиха главите, правейки опит да направят законопроект, не можаха. Пак ли на парче ще се действа и какви са вашите предложения?

В спешен порядък трябва да решим два проблема. Единият е с белите петна, които пречат за сключването на споразуменията, и другият проблем е голямата несправедливост с предоставянето на пасища на хора, които нямат животни. Тези два проблема могат да бъдат решени в кратък срок и това работим в момента и в най-скоро време ще предоставим на НС предложения за промяна в съответните членове и алинеи.

Министър Вътев, Вие оповестихте, че имате намерение да намалите административната тежест с 40 процента.

Ние казахме до 40 процента.

Вие сте човек, който се вълнува от недъзите при прилагането на европейските програми. Явор Гечев имаше намерение да назначи 50 души в ДФЗ, защото знаем, че по две години понякога се чака за разглеждането на проекти, през това време лихвите текат, банките не ги интересува и т.н.

Точно така е. Освен това си спомняме кога България беше шампион по производство на тикви. Причината е, че мерките не са пазарно ориентирани - къде ще бъде конкурентен този продукт, чието производство насърчаваме?

Настоящият директор на ДФЗ Георги Тахов, който работи перфектно, е изкарал около 1600 проекта, които са залежавали, а ние в министерството заварихме преписки от пет години.

Какво мислите за изравняването на субсидиите между страните членки? Защо ЕК си прави оглушки. Обещаха 2016 г. да се изравнят субсидиите. Сега нещата отивали към 2027 г.

Така може да се тупа топката и до 2050 г. Решенията са две. Или изравняване на субсидиите на всички, или премахване на субсидиите за всички. Така ще имат равни условия на пазара.

Министър Вътев, с какво искате да бъдете запомнен?

Искам да бъда запомнен с това, че настоявам и полагам всички усилия и мисленето на държавната администрация в МЗХ, и мисленето на земеделските производители да бъде осъзнато пазарно ориентирано.

 

Автор: Валентина Спасова

Целия материал четете в брой Октомври 2023