Какво се случва с българското пчеларство? Има ли то бъдеще? Занаят, с който по нашите земи са се занимавали още преди идването на Аспарух. През 9-ти век в България, според летописеца Йоан Екзарх, пчеларството е било силно развито, а голяма част от продукцията заминавала за чужди пазари. С модернизирането на сектора през 1884 г. у нас се появяват първите рамкови кошери. През 1893 г. броят им достига 149, през 1903 г. – 9720, през 1930 г. – 77 889, а през 1939 г. – 200 000. Рождената година на първата пчеларска организация у нас е 1899 г., а три години по-късно на бял свят идва и първото специализирано списание „Пчела”, основава се и пчеларската кооперативна централа – „Нектар”. През 1972 г. броят на пчелните семейства достига 765 хиляди.

През последните години обаче, пчеларството даде на „заден” ход. От 36 хиляди души, заети в бранша преди 4 години, по последни данни броят им е намалял със 7 хиляди, а и българинът е на последно място по консумация на мед в света, въпреки че у нас през миналата година е произведен между 12 и 13 хиляди тона. Забелязва се обаче тенденция за увеличаване на консумацията на мед в страната. Въпреки това, има и хора, които никога не са опитвали мед и не познават вкуса му, коментират хора от бранша. И всичко това – при положение, че у нас този еликсир е най-евтин в Европа. Цената му в никакъв случай не отговаря на труда, който полагаме, коментираха пчеларите от фамилията Илиеви от Плевен. Тя е в този бранш от близо 40 години и това вече се е превърнало в традиция за тях – вече три поколения от фамилията отглеждат пчели край плевенското село Рибен, на 23 км североизточно от областния град на „много чисто място, воднисто, а това е важно условие, защото пчелите искат да има вода, за да има нектар. Районът е с невероятно излъчване. Там както работиш, така и си почиваш. Пък и е много медоносен”, обясни Мирана Илиева. Започнали от любопитство, постепенно се увлекли и без да усетят, пчеларството за тях се превърнало в бизнес. Основателите Веселин и Мирана са инженер-химици. Най-младото попълнение е внучката, още ученичка, но без никой да я кара, твърдо е решена да продължи традицията в семейството. Дори вече е избрала какво ще учи – ветеринарна медицина. По всичко личи, че и другата внучка, само на 5 години, също е на път да се присъедини към пчеларския бизнес на фамилията. „Още когато беше съвсем малка, дори не можеше да говори, а вече знаеше имената на всички пчелни продукти” – хвалят се бабата и дядото.

На тазгодишното изложение „Пчеларство” в Плевен фамилията спечели наградата за най-добър етикет.

Печеливш бизнес ли е пчеларството?

Много млади пчелари се отказват, тъй като печалба няма, коментираха Илиеви. Според тях, за да успее един пчелар, трябва да разполага с доста сериозен начален капитал, да създаде пчелно семейство, да има време и да понесе загуби докато се научи. Илиеви започнали още докато имали друга, добре платена работа, не жалели пари.

В онези времена, спомнят си те, пчеларството било „по-канализирано и по-добре платено”. Килограм мед, по думите им, винаги е струвал ориентировъчно колкото килограм краве масло. „Сега 1 кг качествено масло е от порядъка на 16 лв., значи и 1 кг мед би трябвало да струва толкова.” (Това ми напомня за друга  моя позната от едно софийско село, също от бранша, която пък за ориентир използваше цената на кашкавала. Според нея медът открай време е с лев-два по-скъп от кашкавала. Та и така да го сметнеш, горе-долу излиза същото.) За съжаление, в момента цената е ниска, подпомагането е хаотично, недостатъчно – и по европейските програми, а и като държавна политика, е равносметката на Илиеви. Според тях, би трябвало да се плаща и за опрашване, защото „няма ли пчели – ще изчезне животът на планетата.” Тази година плевенската фамилия за трети път ще се възползва от европейските програми. За тях това е „глътка въздух, но твърде недостатъчно”. Все пак, благодарение на евросредствата могат да си позволят по-качествени продукти. Миналата година подменили 50 от старите кошери, купили и препарати за борба с вароатозата, позволили си и химически анализ на меда.

Илиеви не са съгласни и с данъка, който ще трябва да се плаща върху парите от Евросъюза. Това, смятат те, е крайно демотивиращо за хората, занимаващи се с този бизнес – „бъркане в и без това изтънелия джоб на пчеларите. Ако искаме те да гонят качество, а не количество, трябва повече да се подпомагат.” Преди при плановото стопанство, спомнят си те, получавали захар за подхранки, лекарства. Сега и пчеларските организации се нароили, но особена полза според Илиеви нямало, даже така хаосът се увеличил: „всеки дърпа чергата към себе си, нито снабдяват колективно с лекарства, нито се подпомага продаването на меда, всичко е хаотично, няма организация.” Държавата трябва да разбере, че има пчеларство, казват те, и искат да има подпомагане на пчелно семейство, подпомагане за опрашване, адекватна политика при застраховане на кошери и изплащане на загуби. Чудят се и защо пчеларите трябва да се регистрират като земеделски производители.

Хората са убедени колко е хубаво да ядат мед, не само като лекарство, споделят своите наблюдения пчеларите. „Тази криза обаче ги възпрепятства да си осигуряват достатъчно мед. Възрастните, като си вземат пенсиите, идват на пазара и си купуват. Но и млади хора започнаха” – оптимисти са Илиеви. Българинът през последните години не хапва достатъчно мед, смята и Теодор Балински. Той е само на 23 години, но вече е натрупал доста опит в занаята. Пък и това му е в кръвта – дядо му бил запален пчелар. Затова и грабна приза за най-проспериращ млад пчелар за 2010 г.

на изложението в Плевен. Започнал през 2007 г. със 70 кошера, в момента Теодор се грижи за 210. Одобрили го по мярка 112 на ПРСР – „Млад фермер” през 2008 г. за 25 хил. евро. Сега пчеларят чака втория транш от субсидията – половината се превежда в началото, останалата част – по средата на периода, след третата година, обясни той. С парите, които ще получи, ще закръгли цифрата на кошерите на 250. Пак с евросредства семейството на Балински направило и пчеларска къща според добрите европейските практики, с модерно оборудване. „Искам всичко да е в крак с развитието на технологиите” – обясни младият пчелар. И съвсем логично, защото Теодор учи последна година компютърни системи и технологии в Габровския технически университет. Не че пчеларството и компютрите имат много общо, но неговата мечта е да вкара високите технологии в този сектор, пък и да популяризира производството си с тяхна помощ.

Автор: Светослав Динков