Политики, а не субсидии

Започна разговорът за истински политики в земеделието, а не за субсидии. Това заяви в предаването Брюксел в превод по АГРО ТВ Васил Грудев, бивш зам.-министър на земеделието и бивш шеф на ДФЗ.

„Напоследък чувам от земеделската общност, че не настояват толкова за субсидии, колкото за решения на проблемите. Това започна с браншови искания на НАЗ, когато ЕС предложи компенсации във връзка с украинския внос. Тогава от НАЗ казаха нещо доста революционно: Не ни давайте субсидии, дайте ни дългосрочно решение, искаме контрол на вноса. А сега след отминалите наскоро земеделски протести отговорът от управляващите беше: Ето ви още малко трохички. Много се надявам да не прережем крилата на сектор Зърнопроизводство, който е на световно ниво. Този сектор внася толкова много средства в бюджета и е един от флагманите на това, с което можем да се гордеем.“

Площните мерки водят до окрупняване на стопанствата

В предаването Брюксел в превод Валентина Спасова засегна въпроса с Общата селскостопанска политика и ролята й в нашето земеделие. По думите на Грудев ОСП регулира сектор Земеделие във всички страни членки на ЕС и е федерална политика. „Когато България се присъедини към ЕС през 2007 г., тогава ОСП вече беше преминала от модела на субсидиране на производство към субсидиране на площ. Площните мерки водят до окрупняване на стопанствата и насочване към монокултурното отглеждане на зърнено-житни култури. Обвързаното подпомагане за производство и реализация на продукция България успя да извоюва през 2013 г., заедно с още пет страни членки, защото дотогава нямаше обвързано подпомагане. От всички западни страни на ЕС обвързаното подпомагане се смята като ретроградно и стъпка назад.“

Стратегическият план на България е изключително хаотичен и насочен към непроизводствени мерки, а не толкова към производствени инвестиции, с цел увеличаване на конкурентоспособността, смята Васил Грудев.

Той прогнозира, че кризата в земеделието ще доведе до още по-голямо окрупняване на стопанствата, защото много от малките и средните производители няма да издържат финансово.

Шансът за малките и средните – независимо с какво производство се занимават, е в търсенето пазарни ниши, каквато например може да бъде биопроизводството. Друга ниша е сортовото развитие на определен тип култури – примерно, отглеждане на устойчиви български сортове и това да бъде брандирано и предложено на пазара.

Влизането на Украйна в ЕС – преломен момент за ОСП

Влизането на Украйна в ЕС ще доведе или до качествено развитие на ОСП, или ще сложи един от последните пирони върху мащаба на ОСП. Трябва да сме наясно, че ОСП от най-мащабна, най-голяма и най-субсидирана, в момента тя е загубила много от своя блясък, смята Грудев.

По думите му, ако Украйна влезе в ЕС, трябва да направим така, че да имаме нов скок на ОСП и тя спре да бъде обвързана с площи. „Трябва да направим нов дизайн на ОСП, необходим е редизайн на пазарните мерки. Какво имам предвид – използване на инструментариума на директните плащания, когато пазарът в конкретна година води до това, че производството на единица от даден продукт струва повече, отколкото е пазарната цена на този продукт – тогава европейските фондове да компенсират тази разлика. Това е моделът в САЩ. Вторият важен инструментариум е за превенция от климатичните въздействия и за обезщетение на земеделците.“

Напояването в НПВУ – има шанс

Васил Грудев подчерта, че средства за напояване може да има в НПВУ, ако страната ни се възползва от т.нар. заемна част, която на този етап България е заявила, че няма интерес. Но тази заемна част може да бъде използвана от Напоителни системи, за да бъдат отпуснати средства под формата на безлихвен заем. Нужно е политическо решение на МЗХ и защитаването му пред МС и процесът може да бъде затворен за 6 месеца, категоричен е Грудев.

ДФЗ – приоритизиране на задачите

Според Грудев, в ДФЗ има недостатъчен експертен потенциал като брой хора. „Един експерт трябва да бъде обучаван в ДФЗ поне три години, за да стане качествен. Намираме се в ситуация, в която през 6 месеца или през една година подменяме половината от експертния капацитет и затова не можем да говорим за устойчивост.“

По думите на Грудев ДФЗ трябва да приоритизира работата си, за да се разглеждат и одобряват навреме подадените проекти – най-големият приоритет са директните плащания, след това мерките, насочени към малки и млади земеделски стопани, след това - инвестиционните мерки.

 

Автор: Списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Октомври 2023