- Как се случи така, че влязохте в семейния бизнес?

- Аз от малък се занимавам с компютри. Виждах бъдещето си като IT специалист, но не съжалявам за решението си, тъй като земеделието може би е най-интересният бизнес – това е завод под небето и е изключително предизвикателство.

- Какво сте завършили?

- Стопанско управление във Висше училище по агробизнес и развитие на регионите. Образованието ми е икономическо и много ми е помогнало в работата.

- Европа търси своите млади фермери. Ще ги намери ли?

- Младите хора не са привлечени от земеделието, тъй като ние работим повече часове, за нас няма събота и неделя, лятото има активна кампания, а младите хората предпочитат да са на море, на почивка. Аз пък мисля точно обратното. След като един млад мъж създаде семейство, идва предизвикателството - работа, а земеделието е предизвикателство. Много е различно. Много е динамично. Проблемите никога не са едни и същи. Земеделието предлага много разнообразие и те учи на толкова много неща - ти трябва да си добър агроном, трябва да си добър икономист, трябва да познаваш добре пазарите, трябва да си правиш добре сметката. Така че приветствам младите хора, които искат да се занимават със земеделие. Елате в земеделието, защото тук е истинското удоволствие от работата, истинската тръпка.

- Модерните технологии в земеделието би трябвало да привличат именно младите…

- Бъдещето на земеделието е в технологиите и модерните машини, при които човешкият фактор е сведен до минимум. В не толкова далечното бъдеще гледаме към пълната автономност на машините и причината е една - нежеланието на хората да работят в този сектор. Нашите механизатори са на средна възраст, трудно успяваме да спечелим млади хора, макар че заплатите в сектора са изключително добри. Затова смятам, че бъдещето на земеделието е все повече и повече в технологиите и автономността на машините.

- Виждаме, че във Вашето стопанство работят чужденци…

- От четири години активно внасяме работна ръка. Всяка година вдигаме бройката. Първата година бяха 7 души, миналата година бяха 10, тази година са почти 15. Внасяме работници от Киргизстан, Молдова, Украйна. Водим разговори да доведат и семействата си, да намерим работа и на техните жени и да останат дългосрочно при нас. В момента работим по въпроса да внесем индийци и виетнамци.

- Освен със зърнопроизводство, Вие имате и бизнес, свързан с преработка. Виждаме, че произвеждате бали.

- Това е изключително интересен бизнес, който има добавена стойност към производството на пшеница. Ние преработваме сламата и я реализираме в над 25 държави по целия свят основно в арабските държави, където тя се използва за фураж. Арабските крави и камили се хранят с нашата слама.

Сламата има приложение и като биогориво, тя е енергоносител за производството на енергия чрез биомаса.

- Преработвате и люцерна. Разкажете повече.

- Люцерновата гранула е наш основен продукт във фуражния завод. С тези гранули се хранят животни като зайци, кози, овце, също така и състезателни коне. Гранулите са важен източник на протеин и фибри. Люцерната под формата на гранула, както и под формата на бали, са 99 процента експортно ориентирани.

Щастливи сме да споделим, че наскоро подписахме договор за изпълнение на проект по подмярка 4.2. Едната инвестиция е в сгради за предварителна обработка и окачествяване на люцерната и гранулите. Втората инвестиция е за фотоволтаичен парк с мощност един мегават, който е изцяло за собствени нужди на фуражното предприятие.

- Как се насочихте към люцерната?

- Избрахме да отглеждаме люцерна, тъй като предричахме времената, в които се намираме днес. През 2014 година с баща ми решихме да диверсифицираме бизнеса и да инвестираме в люцерната. Това е култура с изключително дълга история по българските полета.

Причината да се обърнем към люцерната на първо място беше да диверсифицираме риска в земеделието - една култура е печеливша, друга е губеща и съответно люцерната е алтернатива да намалим риска от загубите на полето. Тя участва активно в сеитбооборота. Винаги сме знаели, че ще дойде време на свръхпроизводство на зърно. Цената на всички зърнени култури е не само ниска, но е и под себестойност.

- Виждам, че товарят царевица. Да не би да продавате вече?

- Продаваме царевица, изпълняваме контракт, сключен преди месец и половина с фуражен завод и успяхме да реализираме царевицата на по-високи цени от текущите нива.

- Сега ако кажете, че и пшеницата изпреварващо сте продали.

- Успяхме да реализираме на 100 процента произведената от нас пшеница през 2023 година още преди няколко месеца, когато цените бяха доста по-приемливи от текущите.

Ние, като семейно стопанство, взехме решение преди протеста да реализираме всичкия си слънчоглед, след това цената още падна, но ние успяхме да го продадем на по-високи нива.

- Много предвидливи се оказвате в бизнеса. Какво Ви помага - интуиция или познания?

- Разбира се, че интуицията е важна, но ние четем какво се случва извън България. Четем доклади и информация относно състоянието на посевите в големите държави производителки и съответно винаги се опитваме да взимаме информирани решения, но и доза късмет има в цялата работа.

Автор: Списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Ноември 2023