Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Вторник, 23 Юли 2024

Декември 2023

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Браншове Брой: Декември 2023
Наталия Шукадарова: Приятно сме изненадани от интереса към екосхемите
Ще искаме промяна на условията по ДЗЕС6, заяви изп. директор на НАЗ

Наталия Шукадарова: Приятно сме изненадани от интереса към екосхемите

print

e-mail facebook

Г-жо Шукадарова, какъв процент от вашите членове са кандидатствали по интервенциите? Има ли отлив заради трудните за изпълнение екосхеми?

Ще започна от предварителните условия - това са така наречените допълнителни изисквания, които земеделските стопани трябва да спазват, за да могат да получат основното подпомагане на доходите за устойчивост. Това е нов термин в стратегическия план, но всъщност по същество е старата схема за единно плащане на площ /СЕПП/.

Какво е новото при нея? Има различни стандарти за добро земеделско и екологично управление на земята, които са девет на брой и няколко на брой законоустановени изисквания за управление. Т.е., това е набор от задължителни изисквания, които земеделските стопани са задължени да спазват, за да получат базовото подпомагане, което е 20 лв. на декар.

Какъв е проблемът тази година, който установяваме? На първо място, това е така нареченият ДЗЕС6, който задължава земеделските стопани на минимум 80 процента от обработваемите площи в стопанството да имат почвена покривка с растителни остатъци, с покривни култури и т.н. Това изключително затруднява земеделците, тъй като у нас традиционно и все още на голяма част от площите се извършва дълбока оран през есента. Голяма част от почвените типове в България изискват провеждането на дълбока оран и не можем с лека ръка да отречем тази агрономическа практика, която десетилетия наред се е прилагала в България. Не можем кажем на земеделците: От тази година не можете да орете, когато решите, трябва да изчакате ноември месец, за да изорете площите или пък трябва да покриете наклонените си терени през зимата с някаква покривна култура, която впоследствие трябва да терминирате по някакъв начин, за да можете да засеете пролетните култури. Как ще го терминирате - или механично, или с някакви препарати, което генерира допълнителни разходи за стопаните. Т.е., тук се изгубва малко екологичният ефект на тези така наречени екологични изисквания, при това задължителни. Въпросният ДЗЕС6 е изключително труден за прилагане в България към момента и от страна на земеделските стопани, и от страна на администрацията. Обяснявам защо: самият софтуер на системата за мониторинг на площите има доста несъвършенства и ще отнеме време този алгоритъм на софтуера да се урегулира, така че да бъдат изчистени грешките и да не сме свидетели всяка година на едни и същи грешки. Този софтуер отчита по погрешен начин терените и площите и много от равнинните терени са изчислени с наклон над 10 процента, което автоматично вкарва тези парцели в изискването през зимния чувствителен период да се спазва тази почвена покривка на 80 процента от площите.

Това в общи линии е най-трудното задължително изискване за спазване от страна на земеделските стопани и именно в тази посока са насочени усилията на земеделските производители и МЗХ - да направим опит да променим това изискване, като естествено това ще подлежи на обсъждане с Европейската комисия. Още отсега знаем, че това ще е много трудна борба. Уведомили са ни неформално, че това е крачка назад, отстъпление от високата екологична амбиция, която сме дефинирали в стратегическия план, но има процедура, която може да се прилага за промяна на стратегическите планове. Опитали сме една година и видяхме, че не успяваме по този начин. Адекватно е да се направи някаква промяна, за да вървим все пак в някаква правилна посока. Какъв е смисълът да се вкарват все повече изисквания и да става все по-трудно за земеделците да ги изпълняват? Резултатът накрая няма да е добър - ще има отлив на земеделски стопани от участие за подпомагане.

Изпълними ли са доброволните екосхеми?

Те могат да внесат малко баланс в подпомагането. В противен случай какво имаме налице: много изисквания, много разходи за тяхното изпълнение, които не могат да бъдат покрити с 20 лева основно подпомагане на доходите за устойчивост.

Какво е хубаво да кажем за екосхемите? Приятно сме изненадани от интереса към тях. Традиционно земеделските стопани казват: Не искаме да правим големи промени в традиционните селскостопански практики. Но се оказва, че когато земеделците са икономически стимулирани и когато в крайна сметка им излиза сметката, има достатъчна осъзнатост да се прилагат практики, благоприятни за климата и околната среда.

Най-много заявени декари има по две екосхеми, които са много атрактивни за земеделските стопани - това е екосхемата за намаляване употребата на пестициди и екосхемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал. Това е радващо. Радващо е, че колегите са готови на такива практики. Вярваме, че няма да има отлив на стопани, няма да има отлив на интерес. Заради високото заявяване е нормално ставката по тези екосхеми да бъде намалена, за да могат да бъдат покрити всички площи, които отговарят като допустимост по тях.

Голям интерес и най-много заявени декари има към екосхемата за разнообразяване за отглежданите култури. Това е единствената екосхема, която касае площите в цялото стопанство, докато останалите екосхеми се прилагат на конкретни площи и не касаят цялото стопанство. Схемата беше малко променена в движение, а земеделските стопани бяха започнали вече селскостопанската година, бяха засели площите си. Когато се направиха промени в условията по тази екосхема, това намали малко процента на заявяване на площи, но въпреки това отчитаме голям интерес.

По ДЗЕС 6 какво ще искаме от ЕК като промяна?

МЗХ създаде работна група, включително с представители на Националния институт по метеорология и хидрология и Института по почвознание „Пушкаров“. Така науката подпомогна работната група с факти и данни, за да можем да докажем, че в България чувствителният период, в който е добре да има почвена покривка всъщност е летният период - за да опазим почвите от засушаване. С помощта на научни факти и данни, ние сега отиваме подготвени пред ЕК. Казваме, че това са условията в България. На базата на тези почвено-климатични параметри, ние имаме ново предложение - искаме да изпълняваме ДЗЕС6 по друг начин - пак да касае 80 процента от площите, но да става въпрос единствено за летния период. Това ще бъдат нашите аргументи.

Много се надяваме предложението да бъде прието. Разбираме, че няма да е лесно, но стратегическите планове именно заради това са на ниво отделна европейска страна – за да бъдат отразени спецификите на всяка държава членка. Ще се надяваме на гъвкавост от страна на ЕК.

Налага ли се земеделците да преструктурират своите стопанства, за да оцелеят в тези трудни и кризисни времена и какво бихте ги посъветвали, за да може ОСП да бъде от полза за тях, а не да ги затруднява?

Трудни са времената - промените на климата, пазарите, които вече нито в краткосрочен, нито в средносрочен план могат да бъдат прогнозирани. Това води до изключително много затруднения за земеделските стопани, а липсата на планируемост и прогноризуемост затруднява инвестиционният процес на всяко едно стопанство. Важно е да се отчете, че трудно и все по-трудно ще се постига устойчивост на земеделските стопанства.

Виждаме с всяка изминала година как българските земеделски стопани губят своята конкурентоспособност на европейските пазари, губят и пазари, заради Украйна, която е много сериозен селскостопански производител. Единственото нещо, което могат да направят, е да постигнат по-добра рентабилност на производството.

Това е ключ за изход от кризите. Земеделците трябва да минимизират разходите си, трябва да заложат на иновативни практики, дигитализация, изобщо на по-нови технологии, които да им помогнат да намалят разходите си за производството.

Много критичен и много дискусионен е въпросът за нивата на рентните плащания в България. На фона на европейските държави, България плаща най-високи ренти. Няма как по този начин българските земеделските стопани да са конкурентоспособни.

Трябва да се извършат редица законодателни промени - за облекчена данъчна политика, да се търсят поощряващи данъчни стимули, мерки, които няма да струват на държавата изключително много средства. Не става дума да се заделя специално някакъв бюджет, а по-скоро да се мисли за подкрепяща, стимулираща политика. Все по-важен ще става въпросът за застраховането на земеделската продукция. Трудно се пречупват земеделските стопани да сключват застраховки, но виждаме, че с всяка година процентът на застраховането се повишава. Естествено, сътрудничеството между земеделските стопани и застрахователните компании трябва да се подобри. Трябва да се търси балансиран подход, така че и двете страни да са еднакво доволни.

Автор: Анета Божидарова
Целия материал четете в брой Декември 2023



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Иновативно и печелившо земеделие с продуктите на Corteva Agriscience™
Компанията залага на иновации и био решения – това стана ясно на Портфолио Фарм край добруджанското село Победа

Атрактивни попълнения в портфолиото на Nuseed при слънчогледа
Компанията излиза и с нови култури – карината и тръстика

Листните торове на Лебозол® – сигурност и ефективност при климатични промени
Ефективното редуциране на азотното хранене ще бъде все по-важна тема в следващите години

Деница Иванова: Изкупната цена на малините за преработка падна двойно в сравнение с миналогодишната
Пазарът на малини и ягоди за прясна консумация постоянно расте

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg