Господин Господинов

- Г-н Господинов, на Международната селскостопанска изложба „АГРА 2011” по време на конференцията за състоянието на животновъдството у нас, организирана от Тракийския университет, чухте поразителните данни за главоломния спад във всички въдства и породи, представен от декана на Аграрния факултет проф. Радослав Славов. Какъв е Вашият коментар по изнесената от него агростатистика?

- Данните, които изнесе проф. Славов, бяха за 2009 г. Според мои данни, към този момент в България има не повече от 150 000–180 000 дойни крави, около 700 000–800 000 овце и около 4 000 биволици. С козите положението е също плачевно.

- След зеленчукопроизводството в земеделието ни най-зле е животновъдството. Защо се случи така?

- До това положение, според мен, се стигна заради абсолютно безхаберната политика в сектора на всички правителства от 1989 г. до днес. Може би политиката да е била напълно адекватна, но само за определен кръг от хора, на които най-вероятно беше платено да унищожат българското животновъдство, зеленчукопроизводство, плодопроизводство и други. Не може двадесет и нагоре години да нямаме никаква визия какво правим утре. Или може би аз не съм прав? Имаше визия и тя беше ясна – НИЕ СПИРАМЕ ДА ПРОИЗВЕЖДАМЕ И ЗАПОЧВАМЕ ДА ИЗКУПУВАМЕ СКАПАНАТА ЕВРОПЕЙСКА СТОКА. Защо изклахме стотици хиляди животни от националния ни генофонд, животни с родословие? Защо унищожихме толкова много ферми като сградов фонд? Защо, защо, защо???

- Като председател на Браншовия съюз на животновъдите в България заедно с колегите си усетихте ли уважението и загрижеността на новите управляващи за тежките нерешени проблеми в сектора?

- Като цяло, със сегашното управление на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) ние, животновъдите провеждаме почти ежеседмични срещи. Това се дължи на нашата (на животновъдите) неорганизираност. За разлика от зърнопроизводителите, които имат една организация, ние имаме около 10–15 браншови организации и около 20–25 развъдни. Досега не съм чул министърът на земеделието и храните да не е приел, който и да е отишъл при него от тези организации. И в крайна сметка се получава така, че всеки ден от месеца той приема по един или няколко животновъди, а селското стопанство не е само животновъдство. Нашата вина, огромната ни вина, на всички тези организации пред обикновените животновъди е, че досега сто пъти трябваше да се обединим в една, единствена организация, така както направиха зърнопроизводителите. С това наше разединение ние също допринасяме за унищожаването на бранша ни. Така че не само в управляващите, но и в нас има огромна вина.

- Браншовият съюз не участва в протеста в столицата на 9 март т.г. Не виждате смисъл в тези прояви или бяха лошо организирани?

- Както вече споменах, в бранша има около 30 организации. Този протест, първо – изобщо не беше добре организиран, второ – беше иницииран от 8–10 от всичките тези организации, трето – имахме информация, че част от организаторите са се срещали с политически партии непосредствено преди протеста, четвърто – по-голямата част от проблемите не са от сега, за което ние сме алармирали министъра на земеделието в кризисни щабове. Пето – защо сега се прави, а примерно, не през декември месец, когато още не беше изтекла годината? Защото на по-голямата част от организаторите на този протест трябваше на 30.12.2010 г. да бъдат одобрени и подписани проекти на стойност над 500 000 лева на човек до милион, милион и половина, при 85% грандова схема. Да, така е и това лесно може да се провери във фонд „Земеделие”. Почти всеки, който хвана микрофона на този протест и зовеше за оставки, два–три месеца преди това беше облагодетелстван с одобрен проект. Защо тези същите протестиращи тогава не събраха хората, за да им разяснят за набирането на проектите? Защото, може би, се страхуваха, че няма да вземат достатъчно пари за своите проекти. И когато търсим вината в другия, първо трябва да видим себе си.

Автор: Мариела Илиева