Символично пролетно зарязване на дръвчета праскови направи целенасочено в овощната градина на Димитър Петров в с. Царацово, Пловдивска област, министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов. Беше преди поредната среща от информационната кампания за усвояване на европейски пари от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) със земеделски производители от областта. Затова и изборът на мястото не беше случаен. То показа безспорната воля и успех на 36-годишния земеделски производител Димитър Петров от гр. Пловдив като бенефициент по ПРСР.
Проектът, с който той е кандидатствал в Държавен фонд „Земеделие”, е за овощни градини от праскови по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” в землището на село Царацово. Подписал е договора си с фонда на 16 февруари 2010 г. Според заложените клаузи, стойността на одобрената субсидия, която трябва да получи след цялостното успешно изпълнение на инвестицията, е 48 892 лв. Досега от Разплащателната агенция са му превели средства в размер на 24 446 лв. на 12 март 2010 г. Останалата част от договорираната сума младият, вече овощар, Димитър Петров ще получи според заложения в условията и наредбата на мярка 112 тригодишен период за изпълнение на проекта след проверка от експертите на ДФ „Земеделие”.
Общата обработваема площ от 22 декара в стопанството му е взета под аренда с договор за 10 години, като реалистичен период от време, в който трябва да създаде трайни насаждения и да произвежда от тях. До момента е изпълнил първата част по проекта. Тя е за овощната градина с праскови върху 18 декара. При втората фаза, според фиксирания бизнес план, върху 4 декара Димитър ще отглежда картофи и домати.
Пред „АгроКомпас” младият фермер сподели откровено, че преди „никога не се е занимавал конкретно и толкова сериозно със земеделие”. Той е юрист по образование, с все още с непокрити държавни изпити от Пловдивския университет. Работил е обаче няколко години на строителен обект в чужбина. След завръщането си от гурбета не е намерил по-добра алтернатива от земеделието като удачен и стимулиран от Програмата за развитие на селските райони сектор, в който да вложи спестените си пари. Прави го в годината преди кризата – 2007-а, когато условията за печеливш бизнес вече не са толкова обещаващи. След една година лутане и настъпване на неблагоприятната финансово-икономическа стагнация решава да се опре на добрите условия, заложени в програмата. Осъзнава и че печалбата няма да дойде веднага, но вярва, че с прецизен проект и точната му практическа реализация при добрите почвено-климатични условия в землището на село Царацово с постоянство и труд ще успее в земеделския бизнес.
По принцип мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” от ПРСР, по която Димитър Петров успешно защитава проекта си, има за цел да подпомогне младите фермери у нас, като им дава възможност да увеличат икономическия размер на стопанствата си, както и количеството на обработваемите си площи и животни. Чрез нея те имат възможност да закупят земеделска техника, съоръжения и оборудване. И всичко това благодарение на безвъзмездната финансова помощ в размер на общо 25 000 евро (50 000 лв.), които им осигурява мярката.
Те се изплащат на два етапа, обясни Петров. По думите му, първият етап е веднага след одобрението на проекта. Вторият е на третата година, след като бъдат спазени всички заложени в бизнес плана условия. Те се отнасят до това да поддържа градината си в оптимално състояние за развитието на овощните насаждения. Тяхното отглеждане продължава до петата година като естествена производствена земеделска дейност от трайните насаждения. На нея младият фермер е заложил още в самото начало с твърдата убеденост, че е атрактивна, не особено застъпена в родния му край и необходима за родния пазар в момента. На втората година Петров ще трябва да продължи със засаждането на картофи върху други 4 декара от наетата от него земя, съгласно заложеното в бизнес плана му по проекта. Пак по него на третата година на същото място от 4 декара ще трябва да засади домати, които и на четвъртата и петата година отново ще трябва да присъстват на тези площи. През целия този период от 5 години задължението и личният му бизнес ангажимент включват постоянна грижа и агротехнически мероприятия в овощната градина с праскови. За изпълнението на втората част от бизнес плана си Петров не предвижда особени затруднения в овощната градина след като дръвчетата праскови са засадени и се развиват добре. Използвал е няколко сорта – Файет, Редхейвън, Хале. Всичките са създадени и взети от Института по овощарство в Пловдив, с доказани продуктивни качества. В овощната градина на Димитър са преценени да зреят поетапно – като ранни, средни и късни сортове, за да се берат и реализират поетапно на вътрешния пазар, обясни Петров.