- Г-н Бунарджиев, миналата година беше поставено началото на най-мащабното земеделско изложение у нас – „БАТА АГРО”. Тази година амбициите Ви са то да бъде много по-голямо и атрактивно. Какво да очакват гостите?

 

- Изложбените площи на изложението са над 20 000 кв. м, което надвишава значително миналогодишните. Предвиждат се по-големи демонстрационни площи и по-добре организиран тест драйв. Подготвили сме, естествено, световни премиери на земеделска техника, но това ще бъде изненада за нашите посетители.

Ние от БАТА имаме амбицията с това второ издание да затвърдим миналогодишния успех на „БАТА АГРО” и да го превърнем в най-значимото селскостопанско изложение в България като форум за ефективно бизнес сътрудничество.

 

- Какво сте предвидили в съпътстващата програма на изложението?

 

- Желанието ни е да я фокусираме върху актуалните проблеми в сектор земеделие в България, както и върху въпросите, които представляват интерес за нашите клиенти – земеделските производители. Предвижда се кръгла маса с участието на представители на най-голямата немска организация на производители на земеделска техника VDMA, с която БАТА успешно си партнира. На форума ще бъдат поканени представители на МЗХ и Държавен фонд „Земеделие”, като целта е да разискват проблемите по прилагане на Програмата за развитие на селските райони и тяхното преодоляване.

 

- Какви са тенденциите на пазара на земеделска техника тази година – по-позитивно ли са настроени фирмите от бранша и съответно – фермерите?

 

- Миналата 2010 г. беше преломна за вноса на агромашини в България. Трендът, който в продължение на две години и половина упорито беше надолу, успя да се пречупи и дори в края на миналата година производителите бяха залети от повече поръчки, отколкото очакваха.

Няколко важни фактора бяха много благоприятни за българското земеделие. В една година на изключителни климатични трусове, в която Русия и Украйна бяха изгорени от сушата, Германия и Франция – залети от дъждове, а наводненията в Полша дори взеха човешки жертви, нещата се развиха положително за България. Още в края на 2009 г. имахме невероятни метеорологични условия. Зимата започна значително по-късно. Така дори най-слабите фермери успяха да засеят. През 2010 г. при продължението на стопанската година дъждовете дойдоха, когато имаше нужда. В крайна сметка, България се поздрави с най-добрата реколта от последните 22 години. Ефектът беше значителен, тъй като междувременно се случиха няколко значими събития на международната сцена, сред които рязкото повишение на цената на хранителните продукти. Това, заедно с високите добиви, благоприятства в страната ни да влезе много сериозна сума пари. По груби изчисления в България се произвеждат 4 млн. тона пшеница. Умножено по 150 лв. разлика в цената между 2009 и 2010 г., това прави 600 млн. лв., които производителите допълнително получиха. Подобно е положението при слънчогледа. Миналата година беше произведена рекордната реколта от 1,2 млн. тона. Ако ги умножим с поне 200 лв. разлика в цената, това са още 240 млн. лв. за бизнеса. Това означава, че в сектор земеделие добавената стойност между 2009 и 2010 г., като съберем 600 млн. лв. от пшеницата и 240 млн. лв. от слънчогледа, става близо 840 млн. лв. в повече за производителите. Дори можем да говорим за 1 млрд. лв. допълнително, защото същото е положението и при царевицата. В крайна сметка тези средства влязоха в българското земеделие. Естествено, най-голям в този случай е интересът към новите машини и съоръжения. В резултат рязко се увеличиха поръчките на машини.

 

 

- Деветдесет и два процента от комбайните в България са на възраст над 10 г. Подобно е положението и при тракторите. Това показва, че машинният парк е силно остарял и амортизиран, което изисква бързи решения, за да може през следващите години той да се обнови. В противен случай ни чака трайна загуба на конкурентоспособност. Не може да съществува модерно земеделие с 92% стари машини. Това лишава българския фермер от възможността да се конкурира с европейския.

БАТА пое инициативата да представи експертните данни на отговорните държавни органи, да инициира дискусия относно състоянието на земеделския парк и да съдейства с предложения и решения за излизане от кризата. В тази връзка БАТА е пълноправен член на постоянната работна група по Ос 1 към Комитета за наблюдения на ПРСР.