Шокиращи цифри за огромния спад по видове и породи селскостопански животни в родното животновъдство изнесе деканът на Аграрния факултет към Тракийския университет в Стара Загора проф. д.с.н. Радослав Славов по време на специално организираната от висшето аграрно учебно заведение конференция по темата в рамките на тазгодишната Международната изложба „АГРА 2011”. Направи го като израз на благородната мисия на колегите си учени и преподаватели да бият камбаната в земеделската политика у нас, преди да е зазвучал реквиемът за българското животновъдство. В присъствието на ректора на Тракийския университет проф. д.с.н. Иван Станков, видни представители на аграрната наука, шефове на развъдни организации и фермери от страната, организаторите и участниците в напрегнатата като атмосфера, заради негативните констатации, конференция дадоха заявката си на учени и преподаватели, готови да участват в мисията по спасяването на българското животновъдство, колкото и невъзможна да е тя. Не защото ние, българите сме песимисти по природа и начин на мислене, а защото състоянието на сектора е обезпокоително, а политиката за предотвратяването му – мудна, неясна и на практика почти липсваща.

 

Данните, систематизирани в презентацията на проф. д.с.н. Славов, кореспондираха с агростатистиката на Министерството на земеделието и храните за 2009 г. по простата причина, че обобщени последни цифри за земеделския сектор у нас се осигуряват за 2 години назад. Отчетеният главоломен спад в броя на животните по видове и породи беше сравнен със стойностите им отпреди близо 31 години. Оказа се, че спад от близо 3 пъти има при говедата, останали 539 600. С 9,8 на сто, само за 1 година, са намалели биволите, като в момента броят им е едва 8 300. През 80-те години българското животновъдство е можело да се похвали с 10 млн. овце, чийто брой вече е на светлинни години от тази цифра. Само за 1 година намаляването при козите е с 16%. Пчелите за последната година са се редуцирали като брой с 4,3 на сто. Най-малък спад, само с 1%, се наблюдава при птиците.

 

За 2010 г. са предвидени 142 млн. лв. за животновъдство, припомни проф. Славов, като уточни, че до края на януари т.г. животновъдите ни получиха 80 млн. лева субсидии на глава животно, а останалата сума се очакваше да стигне до тях след като изчистят дълговете си към държавата. В момента имаме повече от 35 развъдни организации в страната, обяви деканът на Аграрния факултет към Тракийския университет в Стара Загора. По думите му, за съжаление, този голям брой на развъдните организации не определя тяхната ефективност. За 2011 г. държавата обещава повече пари за субсидиране на глава животно, но дали това ще бъде достатъчно, все още не е ясно.

 

Нужна е нова стратегия за сектора, както и облекчаване на процедурите за кандидатстване по мерките 111, 121, 123, 141, 142, 143, 211, 212, 214 от Програмата за развитие на селските райони. По тях животновъдите биха получили свежи европейски средства по проекти за фермите си. Все още е неоценено в националната ни земеделска политика стратегическото производство на сектора животновъдство. Така той се оказва в позицията на загиващ, противно на очакванията и обещанията да бъде възроден с нова стратегия, финансова помощ и протекционизъм от държавата. При този главоломен спад, на който сме свидетели сега, ако не се вземат спешни мерки, въпреки огромното им закъснение, през 2014 г. България ще трябва да внася повече от 51 на сто от необходимото ù мляко, алармира проф. Славов.

 

В злополучния преход и пазарната адаптация на българското животновъдство сякаш нищо не се е променило. Нещо повече. Картината е същата. Дори думите, с които я описваха браншовици от сектор месопреработка преди около година и половина, са почти идентични. „Животновъдството ни замира. Разчитаме все повече на внос”, алармира през есента на 2009 г. бившият председател на Асоциацията на месопреработвателите Костадин Чорбаджийски. Той обясни тогава, че най-голям спад се отбелязва при свинете – до 625 400 броя, или със 17,3% надолу в сравнение с 2008 г. Ако си припомним думите му, ще се сетим, че промишленият добив на говеждо месо през 2008 г. беше спаднал с 6% спрямо 2007 г., а добивът на свинско месо – с близо 3%. Три години по-късно проф. Славов ни поднася същите тревожни данни за устремилата се към пропастта пързалка на родното животновъдство. Показателни за това са данните, предоставени му от отдел „Агростатистика” на МЗХ.