За да отглеждаш овце, трябва да си много упорит и да не се отчайваш лесно, убеден е фермерът Милен Николов от с. Безмер, Добричка област. И то не защото овцевъдството, като всяко друго животновъдство, е трудоемко и изисква ежечасна отдаденост, а защото към проблемите с добитъка се трупат и другите неудачи. Само че свързани с неправилно тълкувани нормативи, бюрокрация, чиновнически решения, с редица фактори извън овцевъдството, поясни фермерът. А иначе любовта към животните и 17–18-часовия труд за денонощие са останалите задължителни изисквания за всеки овцевъд.

По образование Милен Николов е зооинженер. По природа е оптимист. Може би затова въпреки трудното си ежедневие прави планове за ферма с поне 400 овце майки.Иначе в момента отглежда 170 овце и над 200 агнета в добруджанското село Безмер. Фермата му е разположена под наем в халетата на бившия овцекомплекс край селото, побирал навремето 5000 овце майки.

По 5–6 лева за килограм живо тегло се търгуваха агнетата в Добруджа в дните около Великден и Гергьовден. Според овцевъдите обаче, тя не оправдава разходите за отглеждането на едно животно. Сега при цена на зърнения фураж от 500 лв. за тон, килограм живо тегло на агнетата трябва да е най-малко 8 лева, за да отчетем минимална печалба, смята Милен Николов. И още един фактор, влияещ върху цената – фермерите работят с прекупвачи, а не директно с износител или преработвател. Заради малкия брой животни (под хиляда), прекупвачите не дават добра цена, отказват да пишат фактури и т.н.

От 120 до 150 лева излиза едно агне (20–25 кг), ако се купи от овцефермата. В търговската мрежа цената достига 14–16 лв. за килограм по празниците. Скокът от производителя до търговеца е около три пъти, изчислява Николов. Проблемът е, че това е за сметка на животновъда, който изнася на гърба си всички разходи и целия труд по отглеждането на животните. Така търговците, без да влагат усилия, печелят най-много, а производителите губят, категоричен е Милен и обобщава, че картината е подобна навсякъде у нас.

 

 

Десет пъти е спаднал броят на овцете у нас за последните 20 години, отчита още фермерът, който ръководи Асоциация „Добруджанско агне”. От 8 милиона са останали едва 800 хиляди глави овце. Още след 1989 г. е започнало ликвидирането на всички овцекомплекси в страната. В момента всички ферми за отглеждане на агнета и овце оцеляват заради упоритостта на собствениците си, твърдо заявява Милен Николов. В момента той е принуден да унищожи част от агнетата за разплод, за да си набави необходимите средства. И така се получава омагьосан кръг. Развъждаш си стадото, трябват ти пари, унищожаваш част от него, после пак го увеличаваш, появяват се проблеми, пак унищожаваш или продаваш и т.н.