Почти ежедневно сме свидетели как заради екстремни метеорологични условия човечеството и икономиките по света понасят удар след удар. А климатичните аномалии, които до голяма степен са резултат на разрушителната за природата човешка дейност, се оказват най-пагубни за земеделието. Това е секторът, най-пряко зависим от метеорологичните условия. Неотдавна форум за еко бизнес показа, че 30 на сто от световния икономически продукт под формата на реколти, инфраструктура, сгради и други може да бъде изгубен, ако не бъдат предприети мерки за овладяване на климатичните промени. В същото време обаче е доказано как самото земеделие като икономическа дейност на човечеството „подхранва” климатичните промени. В този порочен кръг е очевидно, че пред „интересите” на природата ще трябва да отстъпи човекът, съобразявайки производството на храната си, идващо основно от земеделие, със законите на природата. И това започва да се случва. Не е случайно, че в последните години емисиите вредни газове, които се изпускат от земеделска дейност в Европейския съюз, намаляват. В момента те са сведени до около и под 10 на сто, като основно се изпускат метан и азотен оксид. Очаква се тенденцията на спад на вредните газове, излъчвани в атмосферата от земеделската дейност, да се запази и в бъдеще с предвижданите инвестиции в модернизиране на фермите, внедряване на различни мерки за енергийна ефективност на сградите, въвеждане употребата на биогорива за земеделски нужди. В тази посока особено актуални са компенсаторните плащания, покриващи разходите на фермерите за опазване на околната среда, които съществуват и у нас. Очаква се и една от посоките на предстоящата реформа на Общата селскостопанска политика да е „позеленяване” на земеделското производство, защото човешката дейност и в него често пречи на природата да ни предоставя полезните си ресурси.

Време е и у нас да се мисли за биоферми, а не само за конвенционално производство. По света биоземеделието е нарастващо и стимулирано от политиките на държавите и предпочитанията на хората. В Европа и Америка делът на биологичните продукти на пазара се е увеличил от 1–3 на сто на 5–10 на сто през последните години. У нас първите стъпки на биологичното производство се полагат в Аграрния университет в Пловдив през 1997 г., а през 2001 г. в България са обнародвани 2 отделни наредби, засягащи биологичното производство: Наредба №22 и Наредба №35, регламентиращи съответно биологичното производство на растения и животни, растителни и животински продукти и храни от растителен и животински произход и неговото означаване върху тях.

Днес повече се декларира, че биологичното производство е залегнало като приоритет в програмата на МЗХ. Предпоставките за това са изключително благоприятните почвено-климатични условия на България за производство на земеделски продукти, в това число и на биологични продукти. По данни на Министерството на околната среда и водите, над 80% от земеделските земи са подходящи за биопроизводство. Намалена е и употребата на торове и пестициди през последното десетилетие, което е предпоставка за развитието на биологичното земеделие.

Нещо повече, следвайки промените в приоритетите на тази политика, бюджетът на ЕС за агроекологични програми ще се увеличава за сметка на намаляването на средствата за компенсаторните плащания по продукти. В съответствие с политиката (ОСП) на ЕС при присъединяването на България страната ще е задължена да прилага агроекологичните схеми. У нас вече е факт одобреният от МЗХ проект на Национална агроекологична програма. Биологичното земеделие е голям шанс за производителите на биологични продукти от новоприсъединилите се страни, каквато е България. Биоземеделието символизира целите на новата ОСП. Тя е благоприятна за околната среда, възприема качеството като своя основна цел и устойчивостта е в сърцевината ù. По тази причина производителите ще могат да се възползват от определени мерки за развитие на селските райони. Те ще бъдат възнаградени за качеството на продуктите си, за хуманното отношение към животните и спазването на екологичните стандарти. Ръстът на производството на биопродукти в Европа след 1998 г. е около 30% годишно, като някои от ключовите страни членки от ЕС все още внасят част от тези продукти. Това дава възможност на българските земеделци и животновъди да участват в попълването на незаетата пазарна ниша. Малките и средните по големина земеделски стопанства в планинските райони у нас, които са екологично чисти, са идеални за развитието на такова производство. Тези продукти имат и предимството, че по-голяма част от добавената им стойност остава във фермата, защото те се обработват по-малко и се продават директно на потребителя. Поради планинския характер на производството и ниската интензивност на използваните синтетични торове и пестициди през последните години в България съществуват естествени предпоставки за развиване на биологично земеделие и висококачествени хранителни продукти. Така че прилагането на Националната агроекологична програма би довело до предимства както в екологичен, така и в социален аспект.